Винаги сме се възхищавали на нежния пол в алпинизма – силни и смели жени, достигнали до края на света с непреклонния си дух. В името на волята и упоритостта, събрахме на едно място първите алпинистки, изкачили „невъзможните“ 14 осемхилядника на планетата.
ЕВЕРЕСТ: Юнко Табей /16.05.1975 г./ Япония
К2: Ванда Руткеевич /23.06.1986 г./ Полша
КАНГЧЕНДЗЬОНГА: Джинет Харrсън /1998 г./ Англия
ЛХОТЦЕ: Шантал Модьой /16.05.1994 г./ Франция
МАКАЛУ: Кити Колхун /18.05 1990 г./ САЩ
ДХАУЛАГИРИ: Лутхарде Вивийс /06.05.1982 г./ Белгия
МАНАСЛУ: Миеко Мори, Масако Ушида, Насако Нагасако /04.05.1974 г./ Япония
ЧО ОЙЮ: Вера Комаркова, Маргита Шчербова / 13.05.1982 г./ САЩ
НАНГА ПАРБАТ: Лилиан Барър /27.06.1984 г./ Франция
АНАПУРНА: Айрън Милър, Вера Комаркова /15.10.1978 г./ САЩ
ХИДЪН ПИК: Марие Жозе /25.07.1982 г./ Франция
БРОУД ПИК: Ана Червинска, Кристина Палмовска /30.06.1986 г./ Полша
ГАШЕРБРУМ II: Ана Окопинска /12.08.1975 г./ Полша
ШИША ПАНГМА: Юнко Табей /30.04.1982 г./ Япония
Видно от горната таблица Япония, Полша, Франция и САЩ имат по три алпинистки с първи изкачвания на един от 14-те осемхилядника, а Белгия и Англия по една. Две алпинистки имат по две първи женски изкачвания – Юнко Табей на Еверест и Шиша Пангма и Вера Комаркова на Чо Ойю и Анапурна. На трите япоски алпинистки Миеко Мори, Масако Ушида и Насако Нагасако принадлежи първото женско изкачване на 8-хиляден връх.
Всяка една от горните алпинистки заслужава внимание, но три от тях бих отличил с нещо по интересно.
ВИЖТЕ: Дамите приключенци, които ни вдъхновяват (първа част)
Юнко Табей не само с това, че е първата дама с два осемхилядника, но и с това, че стана и първата дама събрала колецията на 7-те континентални първенци и то под № 16 в списъка на мъжете. Тя бе решила до края на кариерата си да се изкачи на най-високите върхове на всички държави членки на ООН. За съжаление най-коварната болест на века й позволи да се изкачи само на 76 държавни първенци. В разговор с автора, тя бе обещала, че в тази си инициатива ще посети и България.
Ванда Руткевич бе първа европейка на Еверест, а на К2 само с часове изпревари французойката Лилиан Барар. Тя първа от дамите събра в актива си 8 осемхилядника и се устреми към най-високото отличие за алпинистите – Хималайската корона. Жалко, че на 12 май 1992 г. Кангчендзьонга спря устрема й към короната. Шантал Модюи пък не изневери на нежния пол като независимо към кой връх се е устремила тя не се е отказвала да сложи в раницата си най-необходимите неща, които дамите ползват в нормални условия. Не само поради това обаче на нея принадлежи титлата „Най-красивата алпинистка”. За нея се разказва, че когато се появи в някой базов лагер никой мъж не остава равнодушен към нейното присъствие. На нея принадлежи крилатата фраза – „Толкова красиви мъже има на света, а животът е толкова кратък”. Всичките си 6 осемхилядника изкачва без ползването на допълнителен кислород и без придружаващи шери. Жалко, че през 1998 г. при опит за изкачването на вр. Дхаулагири коварна снежна лавина прекъсва жизненият й път.