Връщаме се в средата на миналия век – и по-конкретно през 1953 г., когато на 29-ти май новозеландецът Едмънд Хилари и шерпът Тенсинг Норгей превръщат във факт едно от най-големите постижения в света на алпинизма. Те са първите хора, които успяват да стъпят на покрива на света, за да видят как изглежда той от перспективата на 8848 м. Това изкачване е изстрадано и дългоочаквано, особено от британците, и разбира се, дава тласък на много други хора да осъществяват високопланинските си мечти.
Експедицията
Британската група, която поема към най-високата планина в света, се състои от общо 14 души. Сред тях са двамата шерпи – Тенсинг Норгей и Анулу Шерпа. Лидер на експедицията е полковникът Джон Хънт. Изборът му да бъде водач е изненада за една част от алпинистите, както и за самия него. Хималайският комитет и Британското кралско географско дружество считат, че опитът на Хънт като военен лидер, както и качествата му на катерач, ще помогнат да доведе мисията на експедицията до успех и първото изкачване на Еверест вече да не е само мечта и неуспешни опити, а действителен момент, който да пренапише историята.
Вижте: Еверест: Историята на една невероятна надпревара
Въпреки това, много хора смятат, че водач на експедицията ще бъде Ерик Шиптън, който до този момент има опит във воденето на експедиции в Хималаите. През 1951 г. той оглавява групата, която прави разузнавателна експедиция отново към най-високия връх в света. А през 1952 г. е лидер при опита на британците, макар и впоследствие неуспешен, да изкачат Чо Ойю. Именно тези моменти печелят уважението на алпинистите към Шиптън и някои от тях не са щастливи от факта, че някой друг ще го замести.
Друг важен момент, още преди да започне същинската част на подвига е, че британската група тръгва към Непал, съпътствана от голяма доза напрежение. Всички нейни членове знаят, че трябва да постигнат успех точно в този момент, тъй като френска експедиция е получила разрешение да тръгне към Еверест през 1954 г., а през 1955 г. възможността да го направи имат и швейцарски алпинисти. Това означава, че в случай на провал, британците ще имат шанс да се върнат отново в Хималаите минимум три години по-късно.
Вижте: Статистиката зад Еверест 2023
Първа стъпка: Базов лагер
12-и април е денят, в който експедицията достига Базовия лагер на Еверест, от страната на Непал.
По-високо
След Базовия лагер, групата продължава да се движи бавно нагоре, където установява още лагери. По-значителен напредък е видим във втората половина на месец май. Тогава, на 21-ви май, Уилфрид Нойс и Анулу Шерпа са първите хора от експедицията, които достигат Южното седло.
Следващият важен ден за групата е 26-и май. Тогава предварително избраната от Джон Хънт свръзка на Том Бурдийон и Чарлс Евънс тръгва нагоре, към същинското изкачване на върха. За целта двамата алпинисти се оборудват с кислородни бутилки, което им помага да стигнат до височината от 8750 м. Тя се оказва рекордна, тъй като никой преди това не я е достигал. По-малко от 100 метра делят Бурдийон и Евънс от най-високия връх в света, но те така и не стъпват на него. Причина за това редица проблеми, които срещат. Физическо изтощение, проблеми с кислородната система и липса на време ги принуждават да се върнат обратно.
След този развой на събитията, следващата избрана свръзка от Хънт да тръгне нагоре, поема към върха за втори и последен опит да бъде осъществено първото изкачване на Еверест. Това са Едмънд Хилари и Тенсинг Норгей. Те поемат към върха на 27-и май, отново през Южното седло, а в 11:30 на 29-и се случва така дългоочакваното събитие. Двамата са отправили поглед към света от неговия покрив официално за първи път в историята на човечеството. Те успяват да направят и снимки, докато са на върха, които се превръщат в неоспоримо доказателство за това, че са били там.
Вижте: Годишнина от първото изкачване на Еверест без кислород
Новината за първото изкачване на Еверест достига във Великобритания на 2-ри юни – денят, в който е официалната коронация на кралица Елизабет II.
Вторият изкачен осемхилядник
С постижението от 29-и май 1953 г., Еверест влиза в историята като втория изкачен осемхилядник. Само няколко години по-рано – през 1950 г. е регистрирано друго голямо постижение в историята на алпинизма – тогава за първи път е достигнат връх, който преминава границата над 8000 м.
Кой е върхът и кои са хората, които успяват да стъпят на него, вижте в: Първият докоснат осемхилядник.
Предишни опити за достигане до 8848 м
Оказва се, че най-високият връх в света е бил обект на интерес за хората още в през 20-те години на миналия век. Това кара отново британска група да поеме по трудния път към върха, за да разбере дали е възможно изкачването му и разбира се, да го осъществи.
Този момент помним и днес, тъй като тогава е регистрирано първото официално достигане до височина от над 8000 м. Цялата история можете да прочетете в: Първото в историята достигане над 8000 м.
