„Днес е чудесен ден за парапланеризъм“, чуваш да си говорят. Навън цялата природа се е обагрила в безброй много тонове на зеленото, между тревите пърхат игриви пеперуди, а въздухът ухае на чаша, пълна догоре с мащерков чай. Небето е толкова синьо, колкото синьо е морето покрай бреговете на Ситония, а вдигнеш ли поглед намираш пухкавите кумулуси, даващи знак за стабилна атмосфера. Трябва само да нарамиш крилото, хоп в багажника, бързо до старта, проверка, всичко е наред, три-четири уверени крачки и ще бъдеш във въздуха. Но „Страшно ли е? Страшно е.“ – пулсира една малка като мравка мисъл в главата ти. „Може би другият път“ – да бе, когато идилията е свършила, когато чашата е празна, а морето е посивяло в очакване на бурята… Кои са ти реално причините да не полетиш сега?
Всъщност те могат да бъдат много и са строго индивидуални, но най-лошото е, че по някакъв начин спират желанието ти да изпиташ едно от най-велите изживявания, станали възможни благодарение неспирния стремеж на човека да опита едно от действията, за които тялото му не е проектирано – да лети. Първата и най-очевадна причина е добре познатият за всяко човешко същество страх.
Мислех си дали ме е било страх първият път, в който нахлупих каската, а след това ми беше обяснено, че трябва да тичам, за да „изстрелям“ във въздуха себе си и пилота. По-скоро не, обаче съм сигурна в двете причини поради които усещах в себе си по-скоро вълнение.
Първата е най-важната изобщо – бях сигурна в уменията и знанията на пилота, с когото щяхме да излетим в тандем. Всъщност, едно от „нещата“, които причиняват най-много ситуации, предизвикващи евентуален инцидент, е самият пилот. В парапланеризма, а особено когато говорим за тандемни полети или курсове на обучение, доброто и сигурно протичане на преживяването зависи в огромна степен от пилота/инструктора, в чиито ръце са управленията на крилото и в чиято глава са всички знания за времето, облаците, въздушните потоци, вятъра, излитането и кога е по-добре да няма излитане. Ако имате каквито и да е притеснения, свързани с полета, най-добре е да ги обсъдите с пилота или инструктора си, защото те са хората, които ще ви доставят преживяването, а и в разговор по-бързо ще се убедите, че знаят какво правят. Втората причина е Ото Лилиентал – пионерът в авиацията, който успява да полети наистина, със собственоръчно конструиран планер, още през 1891 г. Я, стига, оттогава са минали 126 години, ако някой трябва да го е страх, това е Лилиентал през 19 век. Него не го е било страх.
„Да, чудесно, обаче мен ме е страх от самото високо“, каза ми приятел след като продължително се опитвах да му втълпя, че не просто не е страшно, а е най-великото преживяване, на което можеш да се подложиш. Оказва се, че много от хората, които изпитват страх да полетят с парапланер (или друго летателно средство), не се страхуват от това, че нещо може да се случи и да пострадат, а от височината. Discover Paragliding – американско училище по парапланеризъм, предлагащо и тандемни полети с парапланер, прави свое проучване, след което установява, че 95% от анкетираните, твърдящи, че изпитват страх от височини, всъщност се страхуват от „ръба“ и по-точно – от падане отвъд него. Както обаче, Discover Paragliding обясняват, при парапланеризма няма ръб, няма граница, която трябва да прескочиш, защото ти ставаш едно с небето. Нещо повече – пристъпите на акрофобия се притъпяват при повече занимания с планери.
Има едно последно нещо, за което обикновено се замислят единствено хората, които страдат от него. Алергиите могат не просто да ни влудят, защото ни карат да кихаме и подсмърчаме без изгледи за прекъсване, но могат и генерално да развалят цялото преживяване, особено в случаите, в които са в по-тежка форма. Най-неприятната част е, че парапланеризмът се практикува сред природата (никога не съм си мислела, че ще го кажа, но в случая…), което означава, че почти винаги има риск да попаднем в „зона“ с хвърчащи полени, които от своя страна са също толкова добри в летенето, че могат да изминават километрични разстояния. Ситуацията се усложнява още повече, когато страдащия от алергия не среща разбирането на околните, за които симптомите не са причина да бъде отложено преживяването. Разбира се, то и не бива да бъде отлагано, а най-доброто, което можем да направим за себе си, е да се информираме подробно за собствената си алергия и точните видове растения, които я причиняват. Добрата новина е, че алергиите, причинявани от полени, са сезонни, тоест има периоди в годината, когато не сме застрашени от тях. Лошата е, че прекрасните дни за парапланеризъм често съвпадат с прекрасните дни за цъфтене на растенията. Освен да вземем със себе си няколко пакета носни кърпи обаче, можем да се предпазим чрез някои от лекарствените средства, предлагани на пазара. Те са в състояние да облекчат характерните симптоми като кихане, сърбеж и сълзене от очите, течащ нос и запушване на носа.
