Австриецът Маркус Щьокл разви скорост от 167.6 км./ч. при спускане с планински велосипед, от сериен тип, по чакълест хълм в пустинята Атакама, Чили в четвъртък, 09 февруари. С това той подобри световния и собствения си рекорд за спускане с комерсиален велосипед и на ронлив терен с близо 3 км./ ч. (2.65 км./ч.). Това е специфичен рекорд за скорост, който се нарежда след този за спускане с комерсиален велосипед на сняг (210.4 м./ ч.) и този осъществен със специално конструиран за целта велосипед върху ронлив терен (172 км./ ч.).
Велосипедът, с който е постигнат рекордът е сериен, но влиза в най-високия клас такива, на марката Mondraker (модел Summum). Средният наклон на избрания терен е 45 градуса. Щьокл успява да набере рекордната скорост за 11 секунди, след изминати 650 метра (в средата на спускането), след осем предварителни пробни опита.
„Дори знаейки, че ще бъде само с 10 или 15 км./ ч. по-бързо от последното тестово спускане, пак усещаш адреналина, докато седиш на върха на планината и гледаш надолу“, споделя рекордьорът. Маркус Щьокл не е професионален атлет, но се занимава с поставяне на рекорди за скорост от 20 години. Подобни опити са свързани с висок риск. През 2002 г. французинът Ерик Барон претърпява едно от най-тежките падания в историята на планинското колоездене по време на подобен експеримент, при който „къстъм“ велосипедът му се чупи по време на спускането.
При поставянето на рекорда си Щьокл е облечен в специален костюм, който, освен че спомага аеродинамиката, осигурява известна безопасност чрез въздушна възглавница, подобна на тези, ползвани при ски скоковете. Австриецът носи и уникална каска, конструиран от самия него.
„Когато се спускаш със скорост, по-висока от 160 м./ ч., всяка следваща стойност над това изисква огромно физическо усилие. Тази сила действа върху колелото и върху човешкото тяло“, обяснява Щьокл. През 2011 г. австриецът изпълни подобен експеримент – спускане отново със серийно колело по склона на вулкан (Серо Негро, Никарагуа) с приблизително същия наклон, но по-малка височина. „Опитът на Серо Негра не беше достатъчно забавно – не беше истинско предизвикателство. Веднага щом се прибрах от Никарагуа, започнах да търся нова планина, по която да се спусна. И намерих тази в Чили.“
