Лама Оле практикува и преподава медитация и будизъм вече повече от 50 години. Това не му пречи да се занимава и с всякакви екстремии – бънджи, парашутизъм, катерене, мотори… Срещнахме се с него през 2010 година, за да си поговорим – за духа, тялото, адреналина и цеността на живота.
Как започна да се занимаваш и как те промени медитацията?
Всъщност, не съм имал много избор дали да се занимавам. Винаги съм имал тази мечта да защитавам хората. Занимавах с философски работи върху будизма в подготвителното училище в Щатите, конкретно с Теравада, но не бях много вдъхновен. След което се ожених и отидохме на меден месец в Непал, това беше 68-ма година и останахме малко или повече за около три години. Учих се от различни тибетски учители, беше удивително, в момента, в който попаднах там, знаех, че има връзка. Днес знам, че съм бил войник и лама в последния си живот, в Източен Тибет и съм защитавал цивилното население. Разпознахме същото място, и връзката с последния ми живот беше толкова силна, че най-вероятно съм нямал никакъв избор, просто е трябвало да го направя.
Когато се върнахме през 72-ра, Лама ни беше казал, че трябва да разбера дали нашите приятели искат да учат медитация. Това беше точно времето, когато хората започнаха да умират от наркотици, беше много трудно. Много наши приятели умряха така. Започнахме в Скандинавия и продължихме да пътуваме и да преподаваме, аз учех тибетски в университета. Днес имаме голям успех, пътувам около света поне два пъти на година, и много се радвам, смятам, че е наистина от значение. Не е лесно, много малко от децата например разбират за какво точно им говоря, и изведнъж виждаш в очите им проблясък, и разбираш, че променяш живота им. Това е неописуемо изживяване.
Разкажи ни за чувството при свободното падане?
О, обожавам го. Успял съм да направя едва около сто парашутни скока, защото имаш само пет на ден, а за мен е много трудно да отделя двайсет дни за каквото и да било в живота ми. Иначе скачам и с бънджи, но не е същото, не можеш да правиш нищо, докато падаш. Пробвал съм и параглайдинг, в Колумбия, има много красиви места. Баща ми винаги е казвал, че пълноценният нощен живот те спасява от опасностите в спорта, а той винаги е бил мъдър човек (смее се). Пробвал съм и други неща, като набирания и лицеви опори, но не съм много добър, една успявам да направя 10-20, изобщо не съм в добра форма, но все пак, опитвам се да се движа непрекъснато, винаги да правя нещо.
Разбрахме, че си имал инцидент по време на свободно падане, разкажи ни какво точно се случи?
На 88-мия ми скок се учех как да седя и падам свободно и докато медитирах, не погледнах алтиметъра, забравих да отворя парашута, направих го късно, на около 80 метра, паднах върху твърда повърхност и не бях в много добра форма след това.
Имал съм един или два скока от 4-5 км.
Разкажи ни повече за твоето семейство, с какво се занимаваш в свободното си време?
Родителите ми са интелектуалци, заедно са написали около 50 книги, които наистина революционизираха начина, по който се преподава немски в Скандинавия. Бих искал всички родители да са като моите, бяха толкова прекрасни, абсолютно никакви нерви, радостни, обичащи се, наистина прекрасни хора. 60-те години бяха специални, без агресия, без злоба един към друг, и след това, през 70-те, всичко беше разрушено, чувството, основното доверие между хората изчезна.
Повечето хора намират покой сред природата. Какво правиш, когато нямаш възможност да си сред природата?
Опитвам се да живея колкото се може по-чисто, но например хабя много гориво, защото обичам да се придвижвам бързо. Имам много бърз мотоциклет BMW, 12000 ендуро, много добре балансиран, много сигурен.
Занимаваш ли се с други спортове и има ли нещо, което искаш да правиш, но не ти остава време или възможност?
Да, бих искал да правя какво ли не. Катерене, например, правя го, но само с въже, никога соло, защото един миг невнимание, и това е целият ти живот. Каквото и да правим, трябва да сме максимално обезопасени. Защото няма как да знаеш какво ще ти се случи, може муха да ти влезе в окото, или всичко останало, не бих рискувал толкова лесно. Един красив млад живот не би трябвало да бъде захвърлен лекомислено.
Всички в списанието обичаме зимата и снега, какви са твоите чувства към снега?
Обичам снега, понякога през зимата прекарвам месеци в Транссибирия, изнасям лекции.
Караш ли ски?
Като дете съм карал, и бях много прецизен, ако има едно дърво в разстояние на няколко километра, задължително ще го ударя (смее се). Оттогава насам все не ми остава време да го правя, въпреки че имам много приятели, които са много запалени.
В екстремните спортове като цяло често виждаме постижения, които са отвъд човешките възможности. Как смяташ, егото или духът провокират тези постижения и опитите да постигнеш своя максимум?
Мисля, че първо идва духа, и след това егото. Едва когато хората започнат да те гледат и да очакват повече от теб, тогава идва егото. В началото всичко това е свързано с човешкото любопитство да види дали е възможно, дали аз мога да го направя – независимо дали изкачваме Еверест, или преплуваме океана с лодка. И това е хубаво, така го виждам аз. Както при децата – в началото всичко е игра, и след това виждаш, че може и повече, че възможностите са неограничени, и едва тогава идва егото.
За емоцията и адреналина – доколко те са част от физическата и духовната същност на човека?
Смятам, че има три чувства, които са абсолютни. Първо е безстрашието, което идва, когато разбереш, че ние не сме тялото и че всички ще умрем. Когато разберем, че виждаме с очите си и чуваме с ушите си точно сега, че имаме това неразрушимо пространство, тогава хората стават безстрашни. Защото никой не може да нарани космоса, той не може да бъде разрушен. Когато започнеш да гледаш на нещата от тази позиция на разбиране и неустрашимост, тогава наистина може да усетиш радостта от живота и всички неща, които са възможни, които можеш да направиш. Тогава разбираш, че всички сме едно, и идва моментът на съпричастността. Това са трите единствени абсолютни чувства – неустрашимост, спонтанният акт на радост и способността да бъдеш съпричастен. Всичко друго е относително.
*Интервюто е от 2010 година.
