Пещерата „Башовишки печ“ в землището на с. Орешец, община Димово, област Видин, е водна пещера с дължина от около 3300 м. Изцяло картирани са 1290 м от проучената й дължина. Пещерата е сред най-дългите пещери у нас. През нея протича подземна река с дебит около 8 л/сек, а самата тя представлява периодичн извор с максимален дебит в порядъка до 3000 л/сек. Известната фауна от пещерата е стигобионтът Niphargus pecarensis (Amphipoda) и троглобионтната мокрица Trichoniscus bononiensis (Isopoda). Пещерата е и периодично местообитание на прилепи. Образувана е в масива Пъкина глама и попада в обсега на концесионната площ на находище „Орешец“, където концесионерът „СК-13 ПЕЧ“ АД ще добива варовици в продължение на 25 години.
При изготвянето на изискващите се за отдаване на концесия документи (Задания за ОВОС, ОВОС, Доклад за резултатите от проведените през 2001-2002 г. геолого-проучвателни работни и пр.), компетентните органи не са взели предвид съществуването на пещерата. Изключителна тревога буди факта, че според проекта за дейност на кариерата, през 2014 г. добивните дейности ще достигнат хоризонт 300 (кота 300) – нивото, на което се развива пещерата, при което тя ще бъде напълно унищожена с всички произтичащи от това последствия. За пореден път липсата на съгласуваност между държавните институции излиза наяве.
Подобен, но още по-брутален, е случаят с пещерата „Гълъбарника” край с. Кунино, Врачанско. Тя е обявена за природна забележителност с площ 3.5 хектара със заповед No.1799 от 30.06.1972. Според заповедта, „около пещерата се забранява разкриването на кариери за камъни, пясък или пръст, с което да се поврежда и изменя естествения облик на местността, включително и на водните течения“. В противоречие с тази забрана обаче, компетентните държавни органи са допуснали не само разкриването на кариера за добив на варовик, но и попадане на пещерата в обсега на концесионната площ. Единствено съвестното отношение на концесионера спаси „Гълъбарника“ от унищожение.
Дали подобно нещо ще се случи с концесионера на кариера „Нановица“ край гр. Ябланица, на чиято територия попада пещерата „Нановица“ – една от големите, а и красиви български пещери?
Тези, а и още други подобни случаи, за пореден път повдигат въпроса за необходимостта от прокарването на Закон за опазването на пещерите.
Ами нито в МОСВ, нито в регионалните инспекции имат данни за местоположението на пещерите, освен ако не са обявени за защитена територия, или ако някой експерт по случайност не е пещерняк… Би трябвало да изискат информацията за местоположението на пещерите от БФСп и да я имат предвид при решенията по ОВОС.