В серия от материали на 360mag.bg ще ви запознаем с някои от най-въздействащите родни зимни личности и техните разкази. Наред е фрийрайд скиорът Валери Пелтеков, който разказва за напрежението на по-напечените линии и приликите между задното салто насън и наяве.
НАЧАЛОТО
Семково, бях на 6, пистата пред станцията на ВИАС. Там се учехме.
Имам много смътен спомен за червени пластмасови ски и едно хълмче в Южния парк. Много падане.
Винаги съм чувствал удоволствие на ски, дори в началото да е имало сълзи и рев. За едно дете това си е игра в снега.
Вече на 9-10 години, отново на Семково с приятели излизахме извън пистата и правехме горички. Нямали сме идея за фрийрайд или нещо подобно, по-скоро го възприемахме като приключение. Бедствахме, но пък се и забавлявахме, беше нещо различно от пистата.
СЪЩИНАТА
Ските са ми обсебили целия съзнателен живот и са ми дали същия този живот. Не знам какво щях да правя, ако не карах. Къде щях да влагам цялата тая енергия. Те са ме направили това, което съм. Дали са ми увереност.
Пробвал съм и сноуборд. Интересно е. Даже съм имал съм сънища с борд. Когато имаш двигателната култура от ските, е по-лесно. Отново бих пробвал, даже ми се кара.
Всичко е информация и познания как да тълкуваш тази информация. Оттам нататък трупаш опит. Понякога, когато ходиш на ново място, е важно да поразпиташ местните за климатичните промени на съответното място, за да си изградиш по-добра преценка за снежната покривка.
Предпочитам компактната група в планината. Всичко върви по-бързо, по-гладко. Но ските предлагат толкова различни начини да се забавляваш, толкова различни усещания. Харесвам и когато съм сред приятели и е по-лежерно.
Имам афинитет към определени технични и опасни линии, които не всички ги виждат. Но няма смисъл да се фиксираш. Има толкова много различни изживявания, които ти дават ските, обичам фрийстайл и ски крос.
СВЕТЛАТА СТРАНА
Много често сънувах как правя задно салто със ските още преди да успея да го направя. В съня всичко се получаваше. Движех се плавно, летях много дълго. Виждах всичко и всичко ми беше ясно как става. Когато направих първия си бекфлип, усещането беше същото като в съня. Усещане за забавяне на времето. И тишина. В съня всъщност разбираш как става. Явно мозъка ти го изработва до някаква степен.
Знам, че ще карам ски под някаква форма докато съм жив и докато мога да стоя на краката си прав.
Когато скачаш, усещането е, че си по-дълго във въздуха. Може би тогава ти се изострят повече сетивата и затова го усещаш така. Има един момент, в който е тихо и после изведнъж чуваш свистенето на въздуха.
След спускнето емоциите се връщат. Чувството на радост. Това са моментите, в които си казвам – ето, затова го правя.
ТЪМНАТА СТРАНА
За щастие не съм изпускал цяла зима след травма. Има тъмни моменти и лесно можеш да влезеш на много тъмни места след контузия. Проблемът е, че имаш твърде много време за мислене. Останалото е работа и желание да се върнеш.
Приел съм много отдавна, че мога да се контузя тежко или да загина. Повечето хора, с които карам, също са приели за себе си тези рискове. Защото тях ги има, трябва да сме наясно, че са там. Само тогава можем да тръгнем да се развиваме в това нещо. За щастие, не съм имал приятел, който сериозно да пострада. Имал съм близки, които са се разминавали на косъм. Със сигурност би ми повлияло такова нещо. Ако мислим постоянно за тия неща, няма да може да функционираме правилно.
Веднъж, когато склонът ми се отцепи, не можах да реагирам, защото бях пеша. Ако бях на ски, може би щях да реагирам, защото имам някакви инстинкти и тогава дори за част от секундата можеш да вземеш решение и да реагираш по някакъв начин. Тогава бях неопитен и подцених условията.
Обичам да си мисля, че мога да контролирам всичко на 100%, но всъщност не можеш напълно. Няма такъв идеален вариант. Понякога имаш лош ден, но вадиш добър късмет. Например, когато направиш грешка и си излязъл чист от цялата работа. Друг път в някаква нелепа ситуация ти се случва инцидент. Някои от най-добрите и опитните хора си отидоха последните години. Те са загинали, когато са правели нещо рутинно за тях.
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО
Докато катеря, разучавам условията, оглеждам си линията. Когато вече съм застанал и закопчал, винаги се опитвам да си визуализирам отгоре надолу как ще мина по склона, къде ми е линията, какво ще направя. Все едно да го спусна в съзнанието си предварително. Напрежение, особено при по-напечените линии винаги има, което изчезва след първите два завоя.
В планината има една граница, която усещам, че ако прекрача, ще пострадам. Всеки е ограничен от тялото си по някакъв начин, но пък съм се убедил, че тялото има неподозирани залежи на енергия и е много адаптивно.
РИСКЪТ
В началото, когато започнах по-сериозно да навлизам във фрийрайда, някъде 18-19- годишен, съм имал моменти, когато съм висял на косъм. Една пролет бях решил да пускам улея „Орлово гнездо“ на Витоша, бях сам. На влизане ми откачи ската. Освен страшно стръмен, теренът беше твърд и заледен. Сурнах се през глава надолу и прелетях целия улей. Опитвах се да реагирам, да спирам през цялото време, но реално нямаше голям ефект. Накрая успях да ритна един клек и да убия част от скоростта. После ритнах втори клек и някак си успях да се хвана за него и да спра. Бях бушониран, загубих едната ска, но се отървах жив.
Рядко смятам риска в проценти. Всичко зависи от случая. Гледам факторите. Насъбирам информация. Всичко се натрупва и в един момент взимаш решението на базата на тия фактори, които виждаш пред себе си и на базата на личното ти състояние. При някои линии трябва да е на 100% всичко, за да тръгнеш.
Когато ме нарекат луд, моля да ми покажат къде са нормалните. Най-лесното е да сложиш етикета луд за нещо, което не разбираш особено в съвременното общество, където сигурността е изведена на пиедестал и всички хора, които правят нещо различно ги смятат за луди. И Галилео Галилий са го смятали за луд, когато е казал, че земята се върти. Понякога казвам – ей този колко е луд – но е в добрия смисъл.
Не тръгвам всеки ден в планината с мисълта, че мога да пострадам. Това съм го приел дълбоко в себе си много отдавна.
Майка ми е разбрала, че не съм безрасъден човек, който да поема ненужни рискове. Внимавам и считам себе си за внимателен, колкото и да им е странно на хората.
ИЗПИТАНИЕТО
По време на последното състезание на Тодорка, бях обсебен от една линия и усещах по време на изкачването по ръба и преди линията, че не се съм на себе си. Изпитвах напрежение, чувствах се емоционално нестабилен. Бях изцяло вглъбен в линията и склона и сякаш нищо друго не съществуваше. Естествено, паднах на тая линия, която се оказа някаква скална плоча с 5 см сняг отгоре. В момента, в който паднах, все едно някой спука балона и се върнах в нормално състояние.
Когато пак стъпиш на склона след контузия, в началото си по-предпазлив и така трябва да бъде. Това е процес и с времето тялото ти се адпатира. И в един момент спирам да мисля за това. Дори често забравям за контузеното място, просто тялото работи. Възстановявам се напълно психически. Ако обичаш това, което правиш и контузията подлежи на възстановяване, ще се върнеш. Тялото и мозъка винаги намират начин да се адаптират.
Зимно време съм помагал на приятел, който се беше подхлъзнал с борда и се беше спрял над скален праг. Тогава по една случайност носехме въже и пикели с Борис и успяхме да реагираме, да направим установка и да го изтеглим.
Когато качвахме Каменишката кукла с Борис, имаше един момент на прощаване, на прежалване, защото се поставихме в ситуация, в която бяхме наясно, че при една грешка сме аут.
ИЗРАСТВАНЕТО
Един ден реших да пробвам задно салто на една странична навявка в горната част на “Боби”, която се получаваше всяка зима. Първите три пъти не успях. Следващата седмица отново опитах. Бях сам и още от първия опит го направих перфектно с хубаво приземяване. Всички трикове, които съм учил, съм изпробвал на естествени образувания.
С годините все повече и повече ме дърпа да ходя навътре в планината и да правя линии, които изискват нещо повече.
Линиите ми се запечатват в съзнанието още от първия момент, в който ги видя. Ние сме толкова зависими от условията. Това е най-важното и движещото в нашия спорт. Това, което планината ти позволява или те спира да направиш. Понякога чакаш години за някои линии. Понякога пък се случва да видиш някоя линия при перфектни условия и в рамките на една, две седмица да я осъществиш.
Много искам да правя дропове, но рядко има условия, а последните 5 години съм карал с контузено коляно и не смея много големи дропове да правя сега. Най-голям дроп – 10-ина метра.
ЦЕНАТА
Трябва да правиш жертви с живота си, но това е избор. Всеки прави избора си и рано или късно плаща по един или друг начин. Трудно е да си го представи човек този живот. Цялата енергия и финанси ти се въртят около това да можеш зимата да караш. Няма значение нищо друго. След всяка зима отново си на нула. Става все по-трудно. Ето сега се налага да работя, като вися по въжетата по цял ден, за да мога да изкарам за зимата. Търся баланса, но не съм го намерил.
Правиш нещо ново, което не е прието от обществото и отхвърляно от повечето хора. Знаеш, че няма да направиш кариера от това, няма да спечелиш пари, няма да се развиеш професионално. И въпреки всичко го правиш, заради момента, защото го обичаш. И тогава по някакъв странен начин всичко добива смисъл.
ЕКИПИРОВКА
Най-важнoто е да знаеш какво имаш под краката си – автомати, ски, обувки.
Най-универсалната ска за мен е 100-105 мм в талията. Зависи обаче каква е формата на самата ска, материалът, от който е направена. Трябва да се вземат предвид височина, килограми, умения и т.н. Доста индивидуално е.
ABS раниците са чудесни, стига да може да си ги позволиш. Екипирани с такава раница много хора обаче са склонни да поемат някакъв риск, който иначе не биха поели. Не карам винаги със ABS. Карам най-често с раница с твърд гръб, която ми е много удобна. При някои случаи, при по-големи и сериозни склонове бих използвал ABS задължително.
ЗИМА / ЛЯТО
Зимата за мен е чистота и красота. Най-студено ми е било на път към хижа Мальовица при -29. Тогава въздухът раздираше дробовете ми.
Лятото за мен е свързано с колело. Не обичам много лятото.
СЪВЕТЪТ
Нещата стават естествено. Човек сам трябва да бъде оставен да си развива таланта и желанието. Фрийрайдът изисква време, разбиране на планината, условията на снега и всичко, което се случва в планината. Нормално е за някой млад човек да иска да кара ударно и да е надъхан. Въпросът е да се опита да разбере докъде се простират способностите му и кога планината може да му позволи да направи това, което иска и представя.
ВИЖ ОЩЕ: Всички ЗИМНИ ГЕРОИ ще намерите тук
Тринадесет от най-зимните хора, чийто дробове са пълни с планински въздух, а сърцата им туптят с ритъма на падащия сняг, бяха водеща тема на брой Зима 2014 на Списанието. Ако сте го пропуснали, свържете се с нас, и ще го получите на преференциална цена. А за по-сигурно – най-добре се абонирайте, толкова е лесно.
