Те са активни, интересни и вдъхновяващи. Те са различни един от друг, но еднакво отдадени на това, с което се занимават. Някои казват, че ако си роден или израснеш в семейство на спортисти, и ти непременно ще станеш като тях. Дали е така, дали наистина любовта към активния начин на живот се предава от родители на деца? Оставяме на вас да прецените. За нас беше удоволствие да се запознаем с тези интересни семейства, да влезем в домовете им и да ви ги представим такива, каквито ги видяхме ние.
„Мама и тате са заедно, защото имат общи интереси“, ми казва Виктор, малко преди да си тръгнем от дома им. Иван и Галя са превърнали апартамента си в истински тренировъчен център. Влизаш и първото нещо, което виждаш, е лост, а до него фингърборд. В детската стая на Виктор пък има малка катерачна стена, която с помощта на лебедка пада в надвес. Чудим се къде да направим снимката към материала и тогава те отварят килера – чувстваш се малко като Алиса в страната на чудесата – въжета, примки, карабинери, ски, каски, сечива, трекинг и ски обувки, и още, и още, и още. Направо ни се приисква да тръгнем към планината.
Иван се замисля кога е започнал да се катери и два пъти повтаря далечната 1984 г., дори на него му се струва доста отдавна. Занимава се с катерене от над 30 години и споделя, че „оттогава не е спирал, май почти никога“. Когато става въпрос за катерене, Иван говори с детайли, описва моменти и емоции, спомня си години и места така ясно, все едно е бил там преди дни. Носталгично ми разказва за екипировката, която са използвали, за хората, с които е катерил и които са оставили следа в живота му. Алпинисти, които са се катерили на места, които днешните катерачи тепърва откриват, мислейки си, че правят премиери. Споделя, че кумирите му от онова време, които са го вдъхновявали, днес са част от онзи тесен приятелски кръг, с който можеш да го видиш на скалите. Тонът му е различен, променя се и разбираш, че за него това не е просто спорт – “алпийският клуб в Търново е оформил светогледа ми в онези години, оформил ме е като човек, повлиял ми е много повече от всичко останало в живота ми“.
Спомня си първия маршрут, който катери – 22-ри номер на Устето (известна местност за катерене във Велико Търново). Катери се соло, макар и за първи път на скали. Казва, че финалната камина, преди да излязат от маршрута, както и целият този ден, са част от нещата, които никога няма да забрави. Зимата на следващата година се записва на курс по алпинизъм, почти веднага след това започва да ходи със ски с колани, следва зимно катерене с пикели и котки, безброй преминати маршрути в България и чужбина, и така планината става неизменна част от неговия живот.
Другата част, без която не може в живота си, е Галя. Първите си стъпки в катеренето тя също прави във времето, когато да имаш седалка и собствена екипировка е лукс. Първоначално искала да се занимава с парашутизъм, но отказът на родителите й да разпишат нужните документи я отвежда в Габровския Алпийски клуб. Спомня си как отишла заедно с една приятелка в клуба и казала, че иска да става алпинистка. Никой не я приел сериозно и дори след първото й катерене на Дряновските скали, всички мислили, че няма да се върне. На нея обаче много й харесало и се оказало, че именно това е нейният спорт.
Пътищата на двамата се пресичат на най-типичното за тях място – два съседни маршрута на Мальовица. Тя го заглежда, докато се катерят, и с усмивка споделя, че още тогава си го била харесала. След това си припомнят, че са учили в съседни училища във Велико Търново, но явно им е било писано да се запознаят в ЦПШ-то (Централна планинска школа) на Мальовица. Казват, че определено спортът ги е събрал и ги сплотява. Според Галя, когато си изпитал с някого толкова силни емоции, когато си доверил живота си в ръцете му, ти просто му вярваш безрезервно и няма как той да не се превърне в човека, с когото си готов да споделиш всичко.
Средата на 90-те години им се налага да се преместят в София. Времената били такива, че тогава нямали друг избор. В търсене на работа се озовават далеч от планината и скалите. Споделят, че им е било доста трудно, но човек трябва да прави компромиси, а когато обичаш нещо, винаги ще намериш начин да го правиш. „Въпрос на приоритети“, казва Галя, „ние само за това мислим… не сме спирали да се катерим и да ходим през всичките тези години“. „Не е трудно да вмъкнеш планината в ежедневието си, стига да подредиш нещата… по-малко е, но всеки ден се стараем да правим нещо“, Иван потвържава думите на Галя.
Всяка събота и неделя, когато имат възможност, са на някой от катерачните обекти или просто сред природата. Обичат „топлите скали“, но и зимните преходи в планината. Спомнят си как едно време минавали със ските разстоянието Амбарица – Ботев в двете посоки за един ден и го правили, без дори да знаят, че днес някой ще сложи име и ще започне да поставя рекорди на онова, което в онези дни за тях било просто удоволствие. Винаги, когато могат, са заедно в планината, дори се смеят, че биха се пуснали заедно на някое състезание за ветерани.
Синът им Виктор, който скоро ще навърши 12, от съвсем малък е с тях на скалите. В началото не проявявал интерес към спорта. Било го страх и изобщо не искал да се катери. Предпочел да се занимава с карате, след което пробвал и с бокс, но и това не било неговият спорт. Преди година и половина сам пожелава да влезе в залата за катерене. Преодолява страха си, напредва в спорта и с нетърпение чака всяка следваща тренировка.
Иван и Галя казват, че искат да го научат „на всичко, което изисква катеренето и алпинизма“, искат да му покажат пътя, а „дали той ще го следва или не, е изцяло негово решение“. Виктор предпочита да се катери на скали, вместо пред вентилаторите в залата. Харесва му да е сред природата, да „стоиш на слънце, да ти почервенее малко кожата, да видиш тук–там някое животинче… и гледката, когато се изкатериш“. Малкият си спомня как наскоро, когато били на ски в Италия, едно планинско козле упорито се опитвало да им покаже, че са „навлезли“ в неговата територия. Блъскало с рога колата им, която била паркирана на пътя.
Тримата обичат да пътуват заедно, да карат ски и да се катерят. Хора като тях имат нуждата да бъдат сред природата, зареждат се от нея. Споделят, че въпреки компромисите, които се е наложило да направят, са успели да намерят баланса за себе си. Не спират да мислят за следващата дестинация, да правят планове и да мечтаят – заедно.
ВИЖ ОЩЕ:
СМЕЛИ СЕМЕЙСТВА: Момчил, Руска и Неда
СМЕЛИ СЕМЕЙСТВА: Иван, Ива, Йоана, Илия и Индира
Историята на Иван, Галя и Виктор, както и останалите ни смели семейства, са в брой ЗИМА 2015 на Списанието. Ако искате да се снабдите със стари броеве, свържете се с нас и ще ги получите на преференциална цена. Или просто се абонирайте, толкова е лесно.
