Лятото, докато всички се потяхме в големите жеги, от другата страна на планетата падна най-големият сняг от 15 години насам. За една нощ Аржентина осъмна под метри прясно натрупала пудра, а за най-голям късмет точно няколко дни по-рано там бяха пристигнали Роси и Сашо. Които в официалния си живот се подвизават като Росица Митова и Александър Михайлов, и се занимават със съвсем сериозни работи, но в останалото време са си най-типични зимни пройдохи. За които няма нищо по-хубаво от лошото време, дори това да означава да пропътуваш целия свят в преследването му. Дадохме думата на Роси да ни разкаже малко повече за другата страна на лятото, а на Сашо оставихме отговорността за визуалната страна на нещата.
Какво правихте лятото в Южна Америка, Роси?
Основно карахме ски, но успяхме и да попътуваме малко из Чили и Боливия. Кацнахме в Буенос Айрес с 56 кг сак с екипировка, който едвам влачехме. Такситата не искаха да ни взимат и само ни се смееха и ни подминаваха. С много уговорки успяхме да се занесем до автогарата, откъдето хванахме рейс за Мендоса и после Лас Леняс.
Откъм аржентински стекове и червено вино не видяхме много, защото цените се бяха качили поне 5 пъти от последното ми ходене – преди 10 години (за него виж тук). Сашо беше силно разочарован, че вместо големи стекове, си правим салата с риба тон в найлонов плик в хостела, но какво да се прави, все пак бяхме в Лас Леняс.
И как беше да попаднеш точно по време на най-голямата буря?
Уникално. В Аржентина основното е да хванеш добро време. За един сезон се кара много по-малко като дни и е доста рисковано да пропътуваш толкова голямо разстояние и да се окаже, ча условията са лоши. Беше невероятен късмет – най-добрата зима от 15 години насам. За един месец там карахме повече отколкото целия минал сезон тук. Марте беше отворен в голяма част от 5-те седмици, в които бяхме там. Марте е и причината за това едни от най-добрите скиори в света да прекарват тук цяло лято. Имаш достъп до нечовешки, много техничен терен, без каквото и да е усилие. Но пък когато не работи, може да стане доста напрегнато. Това е проблемът с Лас Леняс – силни ветрове, които бързо унижожават пудрата, и лоша видимост. Без дървета и в тази височина, всичко става едно голямо бяло блато, в което бързо ти се завива свят и ти става лошо.
А Сашо как се справи в Аржентина?
След първото спускане на Едуардо, където и двамата свиквахме с терена, после не можеше да го спреш. Даже последния ден, преди да си тръгнем, качи втори 4-хилядник без мен и направи много хубави линии. За него преживяването беше още по-специално, защото за пръв път караше на подобно място – за пръв път линия с наклон над 50 градуса, най-висока линия (4000 м), а да не забравяме и снимка с най-много аржентинки накуп. За това последното беше и титуляр на курорта.
Кажи малко повече за фрийрайд културата там?
Изненада ни определено, Лас Леняс има изключителна за нашите представи фрийрайд култура. Освен ППС-ари, курортът има и пистерос – хора, които охраняват фрийрайд ръновете. Не те допускат без екипировка – сонда, уред и каска, и е задължително да се регистрираш при тях преди първия ти рън в курорта. Ако условията не позволяват – има лавинна опасност, лоша видимост или е в края на деня, няма компромиси – не те допускат. Ако се правиш на много отворен, те щамповат като “гринго” и пак не те допускат. Ако все пак се промъкнеш, долу ще те чака друг пистеро, ще ти вземе картата и ще ти забранят да караш повече в курорта за сезона.
Откъм лавинна безопасност също са много стриктни. Имат 4 вида лавинни оръдия, както и пасивна защита. Почти денонощно се гърмеше. А след големия сняг два дни не отвориха, защото не беше достатъчно обезопасено. Най-впечатляващото беше, че всички, дори и про-тата, слушаха и чакаха. Никой не се подлагаше на излишни опасности.
Бързо се запознахме с останалите райдъри в курорта – каталанците, начело с Аймар Наваро и Адриа Милан – карачи за ABS и един куп други спонсори, Симон Хайндрих – райдър на Саломон и др. Понеже курортът е доста малък, всички бързо се запознават и така още на втората седмица ПСС, пистерос и карачи знаеха, че освен ‘каталанците’ има и двама ‘булгарос’. Особено важна роля в тези запознанства изиграха опашките на Марте, когато чакахме да изгърмят последните оръдия, както и единствените 2 бара, в които всеки ден след ски се събираха всички.
Защо ски, а не борд?
Не знам. Така се случи просто, започнах на ски и после някак си все не исках да пропускам дни каране, за да се уча на нещо ново.
Участвала си на доста състезания, кой ти е запомнящият се момент?
Определено финалите на световната купа по фрийрайд в Тийн. Беше ми първо състезание, имаше ужасни условия, беше най-лудият склон, който бях виждала. На всичкото отгоре изтеглих 1-ви номер и трябваше да се пусна първа.
А най-доброто представяне?
Най-добрите представяния на състезания невинаги съвпадат с класиранията. Понякога ставаш първи, а не си кой знае колко доволен от карането си. Понякога ставаш 2-ри или 3-ти, но си адски удовлетворен от линията си. На квалификациите за световното в Банско, например, станах първа, но определено най-доволна съм от представянето си на Рилски езера, когато изправих игрека, макар че станах 2-ра.
С какво караш?
Ски TwistedSista на Storm, автомати Look XM 13, обувки Lange, маска Dragon и раница JJ Snowpulse – мега добра е, спаси ми живота веднъж. Но всичко се представи супер добре в Аржентина. Много съм доволна, особено от автоматите си.
Какво ти е важно, когато избираш екипировка?
Изборът на екипировка е доста индивидуално нещо и зависи много от стила на каране и навиците. За автоматите ми е адски важно да са стабилни и да не се откачат. Предпочитам да карам с твърди обувки. Обикновено ги напасвам по крака си за максимално удобство и прецизност.
Къде сте тази зима?
Навсякъде. Напоследък доста караме на Рилски езера, но Аржентина ни вдъхнови да пантим повече и да пообиколим малко по-закътани местенца.
Най-голям скок?
8 м.
Най-страшно спускане?
Най-страшно ми се видя онова в Тийн, макар че след това като го карах, не беше въобще както си го спомнях. Иначе бих казала, че най-страшни бяха подхожданията към много от спусканията в Аржентина.
Най-красиво спускане?
Офисина – малката Аляска, Кожар, Едуардо.
Най-голям наклон?
50+ градуса. Линията се казава Банана и започва на 3618 м от върха Серо Мартин. Влиза се на сляпо в голяма чаша с 40-градусов наклон. Чашата свършва с улей – около 2 метра широк и доста стръмен – 50 градуса в най-стръмната част. Излиза се с остър завой на ляво.
Най-голяма скорост?
Към 60 км/ч.
Историята е част от брой ЗИМА 2015 на Списанието. За да се снабдите с предишен брой, цъкнете тук и ще го получите на преференциална цена. Или просто се абонирайте, толкова е лесно.
