След като ви разказахме за две от основните дейности на компанията „АВА“ – фирмата за парапланеристка сбруя и аксесоари „АВА спорт“ и летателния център „АВА Скай“, време е да представим и третата. А тя е пряко свързана с най-голямата любов на Ани и Ангел Стаменови – парашутизма. Фирмата им Advanced Parachute Systems е един от най-големите източноевропейски производители на сбруи и аксесоари за парашутизъм. Зад нея обаче стои дълга история.
Вечно младата по дух двойка дължи и запознанството си на спорта – то се случва на летището в Пловдив в началото на 80-те. Тя е много ентусиазирана и също толкова начинаеща парашутистка, той – член на младежкия национален отбор по парашутен многобой. Искрата пламва, след две години се женят, а с парите от сватбата си купуват шевна машина, за да ремонтират парашутите си. Малко по-късно се появява и дъщеря им Весела, която буквално израства на летището.
През 85-а Ани и Ангел стават инструктори по парашутизъм в плевенския аероклуб, но инициативността им скоро ги прави неудобни. Двамата пишат на най-високо държавно ниво с молба на клуба им да бъде помогнато, договорят и сделка с руски колеги, които ще доставят парашути и техника, достатъчни да бъдат оборудвани половината клубове в България, в замяна само на видеокасетофон и камера плевенско производство. Шефовете от Организацията за съдействие на отбраната обаче не са доволни, че всичко това става през главата им и намират цаката на двамата, като закриват целия клуб.
Но всяко зло за добро. Ани и Ангел се ориентират към парапланеризма, после правят собственото си летище край монтанското село Ерден, за да дойде ред и на логичната следваща крачка – производството на сбруи за парашутизъм с логото на Advanced Parachute Systems. Много от тях, както и моделите за парапланеризъм, радват с иновативни решения и са защитени с патенти.
Самата Ани не се отказва и от състезателната си кариера. Този август, на 51-годишна възраст, тя взе участие в европейското първенство по парашутизъм, проведено на летището в Ерден. На предишното европейско – през 2013-а в Чебоксари (Русия), макар и завърнала се в спорта след дълга пауза, тя се класира 13-а в конкуренцията на състезатели с по 10-15 хиляди скока и по 1000 скока годишно, докато Ани сега прави едва 50-на за година.
За най-ценно в кариерата си обаче смята едно второ място на международно състезание в Сливен в края на 80-те, когато остава само на сантиметър от победителката, а зад гърба си има едва 300 скока. Иначе редовно е държавен шампион при жените, но мечтата ѝ е да направи силен женски отбор, на който да стане треньор. В 35-годишната си практика Ани вече има 2000 скока.
Стажът на Ангел е с 3 години по-дълъг и за него има над 2000 скока с парашут. Той също е спечелил куп медали от международни състезания, бил е член и на мъжкия национален отбор по парашутен многобой.
Накъде гледа сега въздушното семейство? Надяват се един ден да построят и на самото летище малка фабрика за ремонт на парашути и сбруи. И не смятат да спират дотам.
