„АВА спорт“: на крилете на успеха

Ще започнем с риторичен въпрос: колко са българските фирми, които са сред топ 3 в Европа в бранша си? Ние веднага се сещаме за Walltopia и нейните катерачни стени, чували сме за разни софтуерни компании… и дотам. А когато става дума за бясно развиващ се, особено на нашия континент, спорт като парапланеризма, родното присъствие в елита впечатлява още повече. Бялата ни лястовица там е монтанската фирма „АВА спорт“, която произвежда сбруя и аксесоари за парапланеризъм, а продуктите ѝ се продават от Камчатка до Южна Америка и от Канада до остров Реюнион.

Но това не е всичко. „АВА“ си има и собствен летателен център, или дроп зона на езика на парашутистите – „АВА Скай“, построен буквално на голо поле до село Ерден. Под общата шапка е и фирмата Advanced Parachute Systems, която пък е един от най-големите източноевропейски производители на сбруи и аксесоари за парашутизъм.

Зад всичко това стои една вечно млада по дух двойка. Ани и Ангел Стаменови се запознават на летището в Пловдив в началото на 80-те. Тя е много ентусиазирана и също толкова начинаеща парашутистка, той – член на младежкия национален отбор по парашутен многобой. Искрата пламва, след две години се женят, а с парите от сватбата си купуват шевна машина, за да ремонтират парашутите си. Малко по-късно се появява дъщеря им Весела, а общата им въздушна любов ражда много мечти.

Мечти като тази за собствено летище обаче в онези години са изпреварили времето си. През 85-а Ани и Ангел стават инструктори по парашутизъм в плевенския аероклуб, но инициативността им скоро ги прави неудобни. Двамата пишат на най-високо държавно ниво с молба на клуба им да бъде помогнато, договарят и сделка с руски колеги, които ще доставят парашути и техника, достатъчни да бъдат оборудвани половината клубове в България, в замяна само на видеокасетофон и камера плевенско производство. Шефовете от Организацията за съдействие на отбраната обаче не са доволни, че всичко това става през главата им и намират цаката на двамата, като закриват целия клуб.

Но всяко зло за добро. През есента на 90-та Ани и Ангел основават в Пловдив „АВА спорт“. Решават да се занимават с парапланеризъм, който вече набира скорост в Европа, а и парашутизъм без техника няма как да се развива. Започват с обучение на пилоти, но бързо разбират, че хората в България нямат възможност да тренират скъпия спорт, затова се преориентират към производството. Първите сбруи са получили от Швейцария и вече са видели, че не е трудно сами да си ги направят. През 1991 г. започват да ги шият на гореспоменатата шевна машина. Първоначално продават на приятели, после – и в Сърбия и Македония. Започват да организират и състезания, в които отначало участват по 5-6 човека.

Преломният момент е участието им на специализирано изложение в Аугсбург през 93 г. Посетителите сипят суперлативи за удобството и дизайна на седалките на „АВА“, докато не разберат, че са произведени в България. След това не се връщат повече. В последния ден колега от вече несъществуваща австрийска фирма пита дали българите могат да направят една от сбруите си с логото на неговата фирма. Подписват договор, а сбруята получава международен сертификат, който преди това е бил отказан за идентичния продукт на „АВА“.

Постепенно започват да ги търсят все повече фирми от бранша. Ангел, който с времето става един от най-добрите конструктори в света, прави нови модели, а през 1999-а и 2000-та те са сертифицирани вече с марката „АВА спорт“. Започват да наемат работници за фабриката, която построяват в Монтана – родния град на Ангел. Всичко в нея е последна дума на техниката. Днес „АВА спорт“ е една от едва трите компании в света и единствената в Европа, която конструира и произвежда на едно място. Фирмата има официални дилъри в над 35 страни. Според Ани 90% от пилотите в света, трениращи акробатичен парапланеризъм, летят със сбруи на „АВА“.

Двамата не забравят и мечтата си за собствено летище, защото парашутизмът си остава първата и голямата им слабост, а Ангел междувременно е станал и самолетен пилот. Не могат да ползват летището в Монтана и военното в Габровница, затова купуват земя от жителите на Ерден. Решаваща е намесата на една от тях – баба Златка, която казва на съселяните си: „Какво сте я стиснали тая земя, нито я обработвате, нито я продавате? Тия хора искат да направят нещо хубаво за нас и за региона ни.“ Така през 2006 г. Стаменови откриват единственото летище в България, специално създадено за парашутизъм. На него всеки може да се обучи на въздушния спорт.

После идва и логичната следваща крачка – производството на сбруи за парашутизъм. Много от тях, както и моделите за парапланеризъм, радват с иновативни решения и са защитени с патенти. „Предимството ни е, че и двамата летим и скачаме, а когато човек може да тества сам продуктите си, му идват и добри идеи“, казва Ани. Последният пример за това е измислената от Ангел сбруя за акропарапланеризъм Acro Base, в която са използвани идеи от парашутизма. В момента се разработват и няколко продукта с три запасни парашута. Едно от най-големите признания за семейството и усилията му е наградата „Почетен диплом“ на ФАИ (Международната федерация за въздушни спортове) за заслуги в развитието на летателните спортове в България. Двамата възстановяват Аероклуб Монтана, който е държавен шампион по парашутизъм за последните пет години, а членовете му са от цяла България. И в него, и в Българския национален аероклуб Ани и Ангел са заобиколени от млади хора, които изключително много помагат за развитието на парашутизма. Работата им донесе на летището в Ерден домакинството на европейско първенство в края на август.

Когато подготвяхме броя, за участие в шампионата се стягаше и самата Ани, която и на 51 години е член на националния отбор по парашутизъм. На предишното европейско – през 2013 г. в Чебоксари (Русия), макар и завърнала се в спорта след дълга пауза, тя се класира 13-та в конкуренцията на състезатели с по 10-15 хиляди скока и по 1000 скока годишно, докато Ани сега прави едва 50-ина за година. За най-ценно в кариерата си обаче смята едно второ място на международно състезание в Сливен през 1987-88 г., когато остава само на сантиметър от победителката, а зад гърба си има едва 300 скока. Иначе редовно е държавен шампион при жените, но мечтата ѝ е да направи силен женски отбор, на който да стане треньор. В 35-годишната си практика Ани вече има 2000 скока, към които добавя и над 5000 летателни часа с парапланер. Стажът на Ангел е с 3 години по-дълъг и за него има над 2000 скока с парашут, както и повече от 1500 часа като самолетен пилот. Той също е спечелил куп медали от международни състезания, бил е член и на мъжкия национален отбор по парашутен многобой. Дъщеря им израства на летището, на 13 прави първите си прелети с парапланер, по-късно става и пилот на самолет и вече има над 450 часа във въздуха.

Накъде гледа сега въздушното семейство? Надяват се един ден да построят и на самото летище малка фабрика за ремонт на парашути и сбруи. И не смятат да спират дотам. „Никога не сме преставали да мечтаем. Според мен, за да живее човек пълноценно, трябва да има мечта и да се стреми към нея“, казва Ани. Няма как да не се съгласим.

Още за „АВА спорт“ и крилете на успеха ще намерите в брой ЕСЕН 2015 на списание 360°. Ако сте го пропуснали, свържете се с нас и ще го получите на преференциална цена. А за по-сигурно – най-добре се абонирайте.