Знаете ли че, че около 20% от ските продавани годишно в света се произвеждат в България от фабриката в Чепеларе. Тя е създадена през 1975г. и до 1989 пресите и шлайф машините ѝ са направили милиони чифтове ски за вътрешния и за външните пазари на тогавашния Съветски съюз и останалите социалистически държави. После границите се отварят и ските стигат до Япония, Норвегия и целия свят, включително Антарктида, защото фабриката е дългогодишен партньор на Българската антарктическа делегация.
През това време в Чепеларе се изработват 20-30 модела основно от марките „Пампорово“, “Младост”, Atomic и „Орион“, плюс водни ски и сноубордове. Има и начални опити за сърфове, но най-важното – и не много известно на човечеството – дотук е, че тази фабрика е всъщност родният дом на карвинг ските. Да, сигурни сме в последното, защото записваме цялата история от дългогодишния ѝ директор Кръстьо Вангелов, който е роден през 1948 година и познава изработването на ските в детайли още от времето преди спортът да стане масов и въобще някой да помисли за серийно производство.
Той помни дори старата фамилна рецепта, която някога се е изпълнявала чрез врящия казан за боядисване на дрехи на баба му:
Потапят се две букови дъски, защото букът най-лесно се измята, и се сваряват. Във всяка дъска се пробива дупка на върха и се потапя до 30-40 см, дървото омеква, на дупката се връзва въже, което се слага на петата, и се огъва, докато върхът не се извие.
После ските се обработват в дърводелски работилници и се дават на децата да се пързалят. Сега подобни модели, както и съвсем професионални такива, еволюирали през годините напред, могат да се видят в Музея на ските в Чепеларе.
Историята продължава по думите на Кръстьо Вангелов с “Христо Сотиров-Хаваеца му казват тук, в Чепеларе, защото започна да произвежда хавайки – това са първите ски в Чепеларе, които се правеха серийно – около двеста, триста до четиристотин чифта годишно”. След 9-и септември всички дърводелци, мебелисти и частни производители са обединени в трудово-строителни кооперации (ТПК) и “Хаваеца започва там да работи на една дървена преса, аз го помня – един дървен калъп с винтове, и започва да огъва…”
“Ние”, разказва Вангелов, “започнахме производство на 17 май 1975 година и за цяла година направихме точно 5500 – 5600 чифта, защото нямахме опит и още се учехме. На следващата година направихме 30000, разбира се, но има изисквания, тънкости, които трябва да се усвоят. Ската е динамично натоварено изделие. Тя трябва да е направена така, че да не се разлепва и да поема сцеплението, да поема определени натоварвания на върха и на петата, да помага на скиора, а не да го затруднява.”
В началото на 80-те Министерството на леката промишленост започва преговори за закупуване на лиценз за производство на ски, за да сме конкурентноспособни на външния пазар. Тогава се появяват Atomic, продължава Вангелов: “Как се появиха не бих могъл да кажа, защото аз бях един директор – викат ме в София и ми казват – отиваш в Atomic. И, наистина, Atomic дадоха най-изгодна оферта и най-добри условия, a в самата технология, която ни продадоха, според договора за пет години влизаше и да ни дават ноу-хау всяка година, за да ни учат как да подобряваме и надграждаме.
Mladost RC
“Нашите ски “Младост”, серията RC, започнаха да се възприемат много добре и на вътрешния пазар бяха много търсени. Не се различаваха почти по нищо от западните и човек можеше да си ги купи с левове. До 1989 година натрупахме много ноу-хау от австрийците в детайли и хората бяха квалифицирани, но пазарът се срина. Границите се отвориха, спокойно можеха да влизат конкурентни, световни марки ски, а ние вече нямахме право да произвеждаме Atomic за вътрешния пазар и 1990-1991 година свалихме много производството – до 20 хиляди чифта. Но поради изключително добрите контакти, които създадохме със специалистите на Atomic, независимо от това, че договорът беше приключил, те ни помогнаха и ни свързаха с голяма японска верига, която търсеше евтин производител от бившите соц-страни. 15-20 хиляди ни поръчаха в началото и през 2000 година стигнахме почти сто хиляди. Тогава фактически бяхме най-големият вносител на ски на японския пазар. Това продължи до 2008 година и все още се произвежда за тях, мисля че по 50-60 хиляди чифта годишно.”
След приватизацията, работническо-мениджърското дружество (РМД) и продажбата през 2008-а, работниците и служителите на фабриката си разпределят около 12,5 милиона лева и Вангелов изглежда доволен, когато казва: “Ние бяхме един екип, за нас беше предизвикателство да правим изделието. За тръпката го правехме. Устоявахме и стана.”
Нашата система 16,5
“Не сме ги измислили ние, но ги направихме заедно”, продължава Кръстьо Вангелов и в стремителен шус стигаме до сърцевината на съвременното ски-производство. По думите му “сега 90% от ските са карвинг. Прави ски вече много малко се правят, норвежците и скандинавците карат телемарк, но ние сме първите, които направихме карвинг ски серийно.”
И, ето, излизаме на един от най-дългите маршрути в историята на ските, който започва с човека, дал идеята за извитите им форми, синът на алпиниста Енчо Петков, Иван: “Иван Енчев Петков беше бивш състезател. Спечели доста спускания по време на купа “Чепеларе”. Много добър скиор, голям иноватор също – аз го познавах от средата на 80-те години. Работеше в Хладилния завод в София, където правеха хладилниците “Мраз”. Още тогава този човек правеше сърф като използваше изолациите на хладилниците от полиуретанова пяна. Беше направил едни сърфове и ходих да ги гледам, защото искахме да направим съпътстващо производство в завода. Запознахме се с Иван, който беше направил сърф, но ние не успяхме, защото започнаха промените. Тогава Иван изчезна. Търсихме го и разбрахме, че се качил на сърфа при Резово, влиза в Турция и избягал в Щатите.
През 1993 година, ноември, дойде. Иване, викам, къде ходиш? Аз, казва, вече съм в Аспен, Колорадо. Четвърта година живея там. Каза, че с негов приятел ски-учител, сърбин, си говорели, че сноубордът е талиран, че има талия и – сетих се за тази идея, идвам при вас, за да я направим. До този момент ските бяха почти прави, нямаше талия, докато при карвинга извивката е по-голяма.
Пресите ни бяха с такава ширина, че за да сложим чифт, трябваше да направим радиуса около 17 метра, 16,5. Това бяха първите произведени карвинг ски. Той ги нарече S-ски и помня, че 90-те години на Световното по футбол, когато отстранихме Мексико, той беше тук, направихме му почти две хиляди и ги продаваше успешно.”
S-ски
“В един момент реши да ги патентова. Казах му: Иване, дай да ги патентоваме заедно! Ние ще участваме в патента, колкото да се знае, че сме производители, но той направи грешка – отиде в Blizzard. На следващата година те му направиха към две-три хиляди чифта, той им задлъжня към 120 хиляди евра, не им ги плати и идеята се провали. Тогава ние патентовахме само този радиус, който бяхме произвели – 16,5. Сега другите производители избягват нашия радиус и пак си ги правят…”
Историята на първите карвинг ски и завода в Чепеларе е част от брой ЗИМА 2015 на Списанието. Ако сте го пропуснали, може да го поръчате от онлайн магазина ни.
