Става въпрос за организирания български алпинизъм, защото наченки на по-смелото навлизане във високите части на Рила, Пирин и Стара планина датират доста по-отдавна. Като човек, отдал повече от 60 години на историята на нашия алпинизъм, този факт ме интересува, може би най-много от всички алпинисти. И благодарение на всекидневните усилия, въпросите на организирания алпинизъм са подредени и в общи линии изследвани.
Много по-труден обаче се оказва онзи етап, в който и тези, които го правят, все още не се решават да се наричат алпинисти. Поради това и техните изяви са много по-неизвестни. За тях не се е писало почти нищо. Днес не се говори, защото няма кой да го говори. Тях вече ги няма.
Ето защо много се зарадвах когато преди няколко дни гостувах на семейство Константин и Надежда Чипеви. Те живеят отдавна в Ню Йорк, САЩ, но тези дни, когато трябваше да отбележим 65 години от трагедията на БЕЗЕНГИ в Кавказ, те направиха традиционното си годишно завръщане към корените си. Впрочем, това завръщане го планувахме заедно – хем да съвпадне с „Безенги-61”, хем да посетят Музея на българския алпинизъм в Комплекс „Мальовица”, на който те са най-щедри дарители – пълната екипировка на Кунчо /Куто/ Чипев, бащата на Константин. Тогава именно попаднах на старите им семейни албуми, където намерих и това, което отдавна търсех. Оригинални снимки и срещи точно на двете групи, за които ще стане реч в следващите редове.
Вижте още: Александър Белковски – учителят
В началото на 20-те години на миналия век изтощителните войни, които България води – Балканската 1912-та, Междусъюзническата 1913 и Първата световна война 1914-1915 г. са приключили. 10–годишният отлив от планините отминава. Плахите туристически преходи, които възрастните туристи възобновяват, не задоволяват младите членове на ЮТС и те започват да търсят някакъв изход.
До създаването на някаква организация, те обаче все още не са дорасли. Въпреки това започват да се съюзяват в групи по интереси и такива те намират. Така любителите на Пиринските върхове и най-вече на района на вр. Газей, създават своя група, която наричат „Газей”. Те дори изработват и своя значка, дело на проф. Васил Захариев, който е художник-гравьор.
Любителите на Рила и Витоша пък се обединяват в група, която наричат „Клек”. И двете групи нямат учредителни събрания, не избират и свои ръководства. Въпреки това вършат доста полезни неща, особено група „Клек”. Така например още през 1922 г. те правят първата копка на х. „Алеко” – Витоша, вземат много активно участие и в подготовката и строителството на Метеорологическата станция на Черни връх – Витоша.
Без никакви правила създават и доброволчески спасителни команди. А когато х. „Алеко” вече е построена, се намира спонсор, който закупува и подарява на хижата първата спасителна Камбана и това са хората от рода на книжарите Чипеви. Официално никъде и от никого не е посочено името на лицето, което е изписало следните хумористични слова на подарената камбана: „На хижа „АЛЕКО”, от групата ”КЛЕК”, да носи далеко спасителния ек”. Според Константин Чипев, авторът на пожеланието е на чичо му Филип Чипев, който има известна поетична дарба.
Вижте още: История на ПСС (част 1): Ранна взаимопомощ
Тук считам да отделя няколко реда за значението, което хижните камбани имат, особено при зимните вечерни и нощни часове, когато ориентацията е затруднена и те се бият през няколко минути. Все още е била оскъдна и планинската маркировка, а и опитът на тогавашните планинари е бил недостатъчен. Не знам дали няма да бъда много краен, но членът на ЦК на БКП и министър на Външните работи на България Иван Башев загина само на около 300 метра от х. Алеко на 13 декември 1971 г.,точно когато камбаната е била открадната. Да, имаше време когато се считаше, че камбаните са само за църквите…
Впрочем тяхно е не само пожеланието, но и закупуването на самата камбана, която съвсем не е по джоба на много от членовете на двете групи – „Клек” и „Газей”. Кои все пак са членовете на тези групи?
ГРУПА „ГАЗЕЙ”- 1922 г.
Арх. Данаилъ Данковъ, проф. Васил Захариевъ /личен приятел и чест спътник на цар Борис III/, Димитъръ Кокошковъ, Иванъ Колчевъ, Зафиръ Лесичевъ Христо Ксенофонтиевъ, Иванъ Панайотовъ, Цветанъ Пулешковъ, Христо Стоиловъ, инж. Борисъ К. Стоиловъ, Любенъ Тодориновъ, Стефанъ Царвулковъ /Ценефъ/, Христо Шишковъ, Василъ Коняра и др. Тези имена намирам в албума, подреждан още когато в азбуката си имахме буквичката Ъ. Албумът на другата група пък е правен години по-късно, когато тази буквичка отпада от азбуката ни.
ГРУПА „КЛЕКЪ” 1922 г.
Александър Белковски, Ганчо Игнатиев, д-р. Любен Телчаров, Ивайло Владигеров, Константин Саваджиев, Стефан Попов, Васил Радев, Володя Лободин, Георги Стоименов, д-р Филип Чипев, Колю Зюнбюлев, Илия Будинов, Рашко Чипев, Никола Чипев, Любен Христов, д-р Боров, Илия Секулов, Илия Арнаулев, Сия Атанасова, Панко Ганчев и редица още планинари.
Идва обаче датата 19 ноември 1929 година, когато един от изброените по-горе имена – Стефан Попов, разпраща двадесетина покани за среща в бирхале „Славянска беседа” на ул. Аксаков. Целта на срещата е ясна. Учредяване на първата организация на българските планинари – БЪЛГАРСКИ ПЛАНИНСКИ КЛУБ /БПК/, а впоследствие БЪЛГАРСКИ АЛПИЙСКИЯТ КЛУБ /БАК/. Сложено е началото на организираното алпийско движение, на което ние вече очакваме неговия 100-годишен юбилей.
Доц. Сандю Бешев
Вижте още: 19 ноември 1929 г. – Началото на организиран алпинизъм в България
