Когато говорим за ранно планинарство съвременните понятия като алпинизъм, планинско спасяване, планински водачи се припокриват. България не прави изключение в това и основните действащи лица по темета планинско спасяване са алпинисти, ски ентусиасти, или най-общо казано планинари. След основаването на Българското туристическо дружество 1895 г., в официалното издание „Български турист”, кн. 9/1902 г. се появява статия „Първа помощ при нещастие в планината” (преводен материал, поместен.), която е първия материал на български по темата. Изданието публикува още няколко статии и успява да наложи сред родните планинари санитарната чанта.
По-късно се появяват данни за организиране на специални „санитарни команди”. В книжка пета и шеста от 1914 г. на списание „Млад турист”, се обявява програмата на първия редовен събор на ЮТС и последващия петнадесетдневен поход из Рила, Пирин и Родопите. В края на поканата се описват мерките за безопасност на похода, включително и указания за формиране на „санитарна команда”.
За първата база на спасители, още преди да има организация, четем в архива на ПСС, където са описани спомени на спасителя Т. Тодоров, в юбилеен сборник „60 години „Амбарица”:
„През 1914 г., клонът на ЮТС в Троян се е казвал „Природа”. Неговият председател Никола Габърски в началото на 1914 г. посещава игумена на Троянския манастир и го убеждава да отстъпи в манастира една стая, която да служи за спасителна служба. За тази цел манастирът предоставя една голяма стая. С нейното обзавеждане се заема клонът на ЮТС в Троян. Наричат тази стая „Сен Бернар” по името на манастира в прохода Сен Бернар в Швейцарските Алпи, където монаси изпълнявали ролята и на спасители. Гъбарски се заема с основаването на такава служба в Троянския балкан.”
Вижте още: Инцидентът на Витоша от 1923 г., след който се заговаря за създаване на спасителна команда
В началото на 20-те години сп. „Български турист” започва да помества кратки информации за станалите нещастия по планините в раздел „Вести”. Това дава начало на отбелязването на инцидентите, което от своя страна предизвиква повече внимание към темата. През 1925 г. д-р Петър Момчилов издава брошурата „За даване първа помощ при нещастни случаи”, в която се разглеждат подробно около 30 вида нещастия. Появяват се и правила, насочени към скиорите. В кн. 1 от 1930 г. на списание „Български турист” е поместена статията на инж. Хелмут Брокс „Правила при нещастни случаи в планините за даване на първа медицинска помощ. Общи правила към скиорите”. През 1931 г., д-р Пею Пеев, активен планинар и председател на туристическо дружество „Алеко”, задълбочено разяснява опасностите в планината, като прави и анализ на някои нещастни случаи, станали по нашите планини. Историята на една акция в Рила от 1930 г. ни прави по-сериозно впечатление. За нея четем в архива на ПСС разказ на д-р Любен Телчаров:
… Преди много години монасите от Рилския манастир са тръгвали да помагат или да спасяват заблудени дървари и овчари или пък пътници, идващи от Банско и Разложко в Манастира, или пък преминаващи по направление на Самоков и Дупница. Имената на тези монаси-спасители са неизвестни.
Като лекар на Рилския манастир, заедно с електротехника Гешо Гешев и с тогавашния йеромонах – сега Пловдивски митрополит Варлаам /става дума за 1972 г. – б.а./ – организирахме спасителна акция със съвсем примитивни средства. Монасите помогнаха за свалянето на трупа на Спространов, загинал в пропастите на Мальовица. Д-р Никола Гунчев – лекар, съпроводил в този злополучен излет Спространов, още тогава се провикна „няма нужда само от лекар, който да констатира смъртта, а от добре организирана служба, която да учи на предпазване, както и планинари-спасители.
От спомените на друг наш голям планинар – Никола Миронски, също участвал в спасителните действия за издирването и свалянето от планината на загиналия турист Спространов, става ясно, че в спасителната група е имало и горски работници, а между монасите е бил и монахът Кирил, впоследствие станал Български патриарх. Акцията става емблематична, което разбираме от архива на ПСС, чрез думите на Александър Белковски:
… изкарването на тялото на Спространов през 1930 г., загинал в улея под Злия зъб, всъщност е първата у нас чисто алпийска планинска спасителна акция.
В издирвателните действия при тази акция, откъм долината на Мальовица, вземат участие и изявените самоковски планинари: Иван Шехтов, Георги Белстойнев и Васил Ненков.
Материалът е част от Книгата „Истории за началото на планинарството в България“
Следваща публикация: История на ПСС (част 2): Спомените на Александър Белковски
