Представете си град, но без улици, къщи и хора. Вместо това – стотици каменни куполи, издигащи се един до друг като гигантски кошери, прорязани от тесни каньони и клисури. Повърхността им е покрита с правилни хоризонтални ивици – редуващи се оранжево и тъмносиво до черно. Изглеждат сякаш са построени по нечий грандиозен архитектурен план и после внимателно боядисани. Само че нито има архитект, нито има художник.
Това е Бънгъл Бънгъл (Bungle Bungle Range) – прочутият раиран скален масив в Националния парк „Пурнулулу“ (Purnululu National Park), в отдалечения район Кимбърли на Западна Австралия. Планинската група заема около 450 км², а отделните куполообразни образувания се издигат до около 250 метра над заобикалящата ги савана. Целият национален парк е почти 2400 км².
Това не е просто необичаен пейзаж. През 2003 г. Purnululu National Park е включен в списъка на световното наследство на UNESCO заради изключителната му природна красота и геоложка стойност. Организацията определя Бънгъл Бънгъл като най-забележителния пример в света за т.нар. конусовиден карст в пясъчници.
И зад тази фантастична гледка стои история, започнала много преди появата на човека.
Град на 360 милиона години
Става дума за древен кварцов пясъчник, натрупал се преди приблизително 360 милиона години, през Девонския период. По онова време районът е бил съвсем различен – седиментите са се отлагали в речна среда, а впоследствие са били уплътнени и превърнати в скала.
Но 360 милиона години е възрастта на материала, не на днешните куполи.
Съвременният релеф е много по-млад. През последните приблизително 20 милиона години водата и атмосферното изветряне постепенно са започнали да разрязват скалния масив. Реките и сезонните потоци са използвали естествените пукнатини и по-слабите места в пясъчника, а ерозията постепенно е отнесла част от материала.
Останали са по-устойчивите участъци – днешните куполи.
Процесът не е създал просто отделни хълмове. Той е изградил цял лабиринт от куполи, тесни проломи, клисури и стръмни скални стени. Именно това е причината геолозите да говорят за конусовиден карст в пясъчник – необичайна форма на релеф, при която ерозионните и разтварящите процеси са създали множество конусовидни или куполообразни изолирани форми.
И макар отдалеч да изглеждат като почти еднакви „кошери“, природата не е използвала калъп. Размерът, формата и наклонът на куполите варират, а между тях се простират тесни каньони и клисури. Някои скални стени достигат около 250 метра височина.
Вижте още: Флай – многоцветният гейзер насред пустинята
Как камъкът е станал на райета?
Тук геологията среща биологията. Най-отличителната характеристика на Bungle Bungles са редуващите се тъмни и оранжеви ивици. Причината за появата им е взаимодействието между свойствата на пясъчника, водата, минералите и живите организми.
В някои от слоевете на пясъчника влагата се задържа по-дълго. Това създава подходящи условия за развитие на цианобактерии – фотосинтезиращи микроорганизми, известни в миналото и като „синьо-зелени водорасли“. Те образуват тъмна биологична кора върху повърхността на скалата, която може да бъде широка няколко метра, но дебелината ѝ е само няколко милиметра. Има нещо удивително: тази почти невидимо тънка жива повърхност има реално геоложко значение.
Цианобактериалната кора забавя ерозията и помага за стабилизирането и защитата на крехкия пясъчник отдолу. Според документацията към номинацията на Пурнулулу за световно наследство тя е част от сложна система, в която участват и минерални повърхностни кори. Затова черните ивици не са просто декоративният елемент на пейзажа. Те са част от механизмите, които позволяват на самите форми да се запазват.
Откъде идва оранжевото?
Тук вече се намесва химията. Слоевете, които изсъхват по-бързо, не предоставят подходящи условия за развитието на цианобактериите. По повърхността им обаче се натрупват окислени железни съединения. Именно те придават характерния оранжево-червен цвят на скалата – своеобразна естествена „ръжда“.
Но това все още не е цялата история. Според UNESCO и геоложките изследвания в процесите участват и други минерални компоненти, включително манган и каолин, а взаимодействието между геоложките структури и цианобактериите вероятно има по-сложна роля във формирането и стабилизирането на повърхността.
Ивиците се движат
Бънгъл Бънгъл не е застинал пейзаж. Ерозията продължава и днес. Дъждът, водата, изветрянето и сезонните потоци бавно променят скалите. Процесът е толкова бавен, че човек не може да го наблюдава с просто око в рамките на един човешки живот, но геоложки погледнато масивът продължава да се развива.
По време на влажния сезон картината се променя особено забележимо. Сезонните водопади и потоци оформят и променят клисурите и басейните, а растителността реагира на водата. UNESCO отбелязва, че пейзажът претърпява значителни дневни и сезонни промени във вида си, включително впечатляващи промени в цветовете след дъжд и в зависимост от положението на Слънцето. Така един и същ скален купол може да изглежда различно сутрин, по обяд и след валеж.
Вижте още: Виникунка – цветната планина
Историята на Бънгъл Бънгъл и откриването му за света
Bungle Bungles не са били „непознати“ в истинския смисъл на думата. Aборигенските народите са свързани с района от хилядолетия. Радиовъглеродното датиране показва човешко присъствие в региона отпреди най-малко 20 000 години.
Днес Пурнулулу е свързан с три аборигенски народа – Gija, Jaru и Malngin. Те имат хилядолетна връзка с тази земя. През декември 2022 г. Федералният съд на Австралия официално признава native title правата на тези групи върху Пурнулулу и прилежащи територии. През май 2023 г. решението е отбелязано с традиционна церемония.
Европейските изследователи достигат Кимбърли през XIX век. През 1879 г. експедицията на Александър Форест преминава през региона, макар да няма сигурност дали участниците са видели самия масив. Истинската промяна идва почти век по-късно.
През 1982 г. въздушни снимки на невероятните формации започват да се разпространяват извън Ийст Кимбърли (East Kimberley), а през 1983 г. телевизионен документален филм поставя района на националното внимание. До този момент мястото е било познато предимно на местните общности, геолози и други хора, които са имали причина да попаднат в тази отдалечена част на Австралия. Изведнъж Bungle Bungles се превръщат в природна сензация.
От отдалечен пейзаж до национален парк
Интересът към района води и до необходимостта той да бъде защитен. Purnululu National Park е създаден през 1987 г. Днес той заема 239 723 хектара, а Bungle Bungle Range обхваща около 45 000 хектара от него.
През 2003 г. UNESCO включва Purnululu в списъка на световното наследство, като обръща внимание не само на самите куполи. В защитената територия има драматични клисури, сезонни водопади и басейни, а растителността се променя от сухолюбиви видове в откритите пространства до по-влаголюбива растителност в защитените проломи. В някои клисури растат Livistona victoriae – палми, които придават на пейзажа почти тропически вид.
Вижте още: Келимуту: вулканичните езера, които сменят цвета си
Как да посетим Бънгъл Бънгъл?
Отговорът е: няма да е особено лесно. Едно от най-удобните направления е да летите до Пърт – столицата на Западна Австралия. Оттам продължавате със самолет на север към Кунунура. От там следват около 300 км по шосе, но последната част от пътуването е далеч по-различна от обикновено пътешествие с автомобил. След отбивката от Great Northern Highway започва 53-километровият Spring Creek Track – неасфалтиран път с каменисти и пясъчни участъци, напречни бразди, завои, изкачвания и пресичания на сухи речни корита, който при подходящи условия се изминава за между час и половина и три часа.
Ако решите да стигнете самостоятелно, ще ви е необходим високопроходим 4×4 автомобил с достатъчен просвет. За посетители, които не желаят да шофират сами по отдалечения трак, има и организирани туристически програми, както и друг, доста по-впечатляващ вариант — полет от Кунунура до самия Пурнулулу. По време на туристическия сезон малки самолети и хеликоптери използват местната Bellburn Airstrip, а някои посетители пристигат със самолет за еднодневно посещение или остават за няколко дни.
Всъщност за място като Bungle Bungles най-подходящият вариант е да не се бърза. Парковата служба препоръчва поне една нощувка, а в Пурнулулу има два обществени къмпинга – Walardi и Kurrajong – както и няколко частни места за настаняване.
Паркът обичайно е отворен през сухия сезон – приблизително от април до ноември, но точните дати зависят от времето и състоянието на пътищата. През влажния сезон достъпът обикновено е прекратен.
Разглеждане на парка
За посетителите има две основни зони. В южната се намират емблематичните куполи, Cathedral Gorge и Piccaninny Creek. На север са Echidna Chasm, Mini Palms Gorge и други клисури. Между северния и южния край има около 47 км вътрешни пътища, така че паркът е значително по-голям, отколкото изглежда на снимките.
Има пешеходни маршрути с различна дължина. Един от най-достъпните е The Domes Walk – 1,4 км, който преминава непосредствено сред прочутите куполообразни формации. Cathedral Gorge е 2км двупосочен маршрут. В северната част Echidna Chasm е около 2 км, но води през много тесен пролом със стени, достигащи до около 200 метра височина.
Има и друг начин да се разбере истинският мащаб на „каменния град“ – от въздуха. В района се предлагат живописни полети със самолет или хеликоптер, включително от Kununurra и Warmun. От височината вече се вижда не отделният купол, а целият необичаен геоложки лабиринт.
Как се опазва нещо толкова крехко?
Това е може би най-важната част от историята. Bungle Bungles изглеждат масивни и вечни, но повърхността им е много по-уязвима, отколкото подсказва мащабът им. Тънките минерални кори и цианобактериалните покрития играят важна роля за ограничаване на ерозията.
Затова посетителите трябва да се движат по определените пътеки и да не повреждат скалната повърхност. Паркът е зона за опазване, а управлението му включва и принципа „Caring for Country“ – отговорно отношение към земята, което съчетава природозащита, безопасност и уважение към културното наследство.
Това има значение не само за туристите. За местните жители тази земя не е просто природен обект. Тя е част от културата, историите, местата на предците и продължаващата връзка между хората и страната.
Вижте още: Зелените очи на Ливан: Езерата Акура
Полезно да знаете
Паркът не се разглежда пеша от край до край. Bungle Bungle Range е огромна територия, чиито части за разделени от дълги разстояния. Между тях се придвижвате с автомобил по вътрешните пътища, а до самите природни забележителности продължавате пеша по маркирани пътеки. Няма обикалящ туристически автобус или друг редовен транспорт – посетителите обикновено използват високопроходим автомобил, организирана туристическа програма или пристигат със самолет до Bellburn Airstrip.
