На 17 юни 2015 г. българският алпинизъм губи един от своите тихи герои. На 61-годишна възраст си отива Стамен Станимиров – Стамбата (05.06.1953), майстор на спорта по алпинизъм, дългогодишен национален състезател, участник в легендарната експедиция „Еверест ’84“ и човек, за когото планината е не просто страст, а начин на живот.
Името му не присъстваше често в гръмките заглавия. Не беше от хората, които търсят прожекторите. Но сред поколения планинари Стамбата беше символ на нещо далеч по-ценно – характер, надеждност и безусловна отдаденост на планината.
Алпинисткият му път преминава през едни от най-емблематичните върхове и стени в света. Изкачва Гросглокнер в Австрийските Алпи и Чивета в Доломитите през 1980 г., Елбрус през 1981 г., Монблан и Матерхорн през 1982 г. Следват Пти Дрю и Гран Жорас във Френските Алпи, както и седемхилядниците Ленин, Корженевска и Комунизъм в Памир.
Най-известната страница от неговата биография обаче остава участието му в българската хималайска експедиция до Еверест през 1984 година – една от най-великите истории в родния спорт.
Стамен Станимиров е свръзка на Людмил Янков. По време на експедицията достига до лагер 5 на 8120 метра височина по Западния гребен на Еверест – легендарния маршрут, останал в историята като най-трудния път към Покрива на света.
Тридесет години по-късно, в интервю за БНТ, той си спомня за онези дни без излишен патос. Определя себе си и съотборниците си като „едно щастливо поколение“, на което съдбата е дала шанса да осъществи мечта, преследвана от поколения български алпинисти.
Вижте още: Българският траверс на Еверест
Особено показателен е разказът му за престоя на лагер 5 след трагедията с Христо Проданов. Останал сам на над 8000 метра, Стамбата трябва да вземе решение, което всеки алпинист разбира – нагоре или надолу. Въпреки отличната си физическа подготовка и реалната възможност да продължи, той избира да слезе.
„Не съжалявам, никога не съм съжалявал“, казва години по-късно.
Тези думи говорят много за човека Стамен Станимиров. В свят, в който често се възхваляват единствено покорените върхове, той разбира, че истинската сила невинаги е в това да продължиш нагоре. Понякога е в това да вземеш правилното решение.
„Железния“
Приятелите му го описват с една дума – „железен“. И не само заради физическата му издръжливост. Въпреки че има тежко наследствено заболяване на черния дроб, до последните си години той остава активен в планината. Работи като ски учител и планински водач, организира преходи и обучения, а през лятото създава приключенско екоселище за деца край хижа „Иглика“ в Осогово.
За него планината никога не е място само за лични постижения. Тя е училище за характер, което трябва да бъде предадено на следващите поколения.
Летенето
Стамбата развива и друга своя страст – летенето. Организира състезания по парапланеризъм, включително кръг от европейското първенство в Кюстендил, а тандемните му полети с делтапланер от Осогово и Конявската планина се превръщат в истинска легенда сред местните любители на екстремните спортове.
Наред с това е активен доброволец към екипа за действия при бедствия, аварии и катастрофи на Българския Червен кръст в Кюстендил. Екоактивист, непримирим към замърсяването на планините, той остава верен на убеждението, че природата трябва да бъде пазена със същата решителност, с която се изкачват върхове.
Може би най-точно Стамен Станимиров е описан от кюстендилския писател и поет Михаил Калдъръмов:
Стамбата, за когото благородният жест беше принцип, а планината – религия.
Алпинизмът му дава много – приятелства, приключения, върхове и незабравими мигове. Но му отнема и хора, които никога не забравя. Затова и днес споменът за него е не само спомен за силен алпинист, а за човек от онази рядка порода планинари, които измерват успеха не с височината на върха, а с височината на собствените си принципи.
Днес Стамбата продължава да бъде част от българската алпинистка история. Не само като участник в „Еверест ’84“, а като човек, който до последния си ден остана верен на избрания път – нагоре към планината, към свободата и към смисъла, който намира сред висините.
На неговото име е кръстен катерачен маршрут в сектор Камилата – Северна стена в Рила.
