В сърцето на Сардиния, сред суровите варовикови планини на масива Супрамонте, се намира Горопу (Gorropu) – един от най-дълбоките каньони в Европа и смятан за най-дълбокия в Италия. На места отвесните му стени достигат около 500 метра, а разстоянието между тях на места се свива до едва 4–5 метра. Проломът е дълъг приблизително 1,5 километра. Впечатляващият му релеф е ярък пример за силата на водата, ваяла варовиковата скала в продължение на милиони години.
Дълбокият пролом е оформен от река Рио Флуминеду (Rio Flumineddu), чиито води постепенно са разяждали, разтваряли и заглаждали варовиковите скали. Процесът е свързан с карстовия релеф на района, в който водата се просмуква през пукнатини, преминава през подземни канали и на места отново излиза на повърхността.
Скалите пазят и следи от далечното минало на острова. Във варовиковите пластове са открити фосили, които свидетелстват за морския произход на скалите и за геоложката история на района отпреди приблизително 190 до 60 милиона години.
Резултатът е тесен и дълбок пролом с внушителни отвесни стени, между които на места почти не прониква пряка слънчева светлина. В най-тесните участъци скалните масиви се приближават толкова много, че ширината на каньона е едва няколко метра. На дъното му се натрупват огромни светли каменни блокове, загладени от водата, а между тях реката оформя малки водни басейни.
Природен монумент, който разказва история
Впечатляващият релеф на Горопу има значение и отвъд геологията и природозащитата. Разположението на каньона и трудният достъп до околните планински територии са имали стратегическо значение в миналото. Археологическите находки в Супрамонте, включително останки от нурагически селища и каменни съоръжения, свидетелстват за продължителното човешко присъствие в района.
Днес Горопу е сред емблематичните природни забележителности на Сардиния. Той показва различното лице на острова – далеч от пясъчните плажове и туристическите курорти, сред сурови планини, дълбоки проломи и скали, оформяни от водата в продължение на геоложки епохи.
Вижте още: 10 каньона в България: истории за силата на водата
Три зони на трудност
Преминаването през каньона е различно от обикновения планински преход: вместо гладка пътека посетителите срещат огромни варовикови блокове, тесни проходи и естествени препятствия, които на места изискват използване на ръцете за придвижване. Затова вътрешността е разделена на три последователни сектора, обозначени с цветове – зелен, жълт и червен.
Зелена зона – най-достъпната част
Зеленият сектор е подходящ за повечето посетители, които могат да се придвижват уверено по неравен каменист терен. Той преминава между големи варовикови блокове и позволява да се усети мащабът на тесния пролом, без да се навлиза в най-трудните участъци. Това не е равна туристическа алея: камъните могат да бъдат хлъзгави, а стъпването изисква внимание. За много посетители именно тази зона е достатъчна, за да се насладят на впечатляващите стени на каньона.
Жълта зона – за хора с опит в пресечения терен
Следващият сектор е осезаемо по-труден. Тук придвижването между скалните блокове изисква повече баланс, добра координация и понякога катерене с помощта на ръцете. Варовикът е изглаждан от водата, а при влажно време сцеплението може да бъде недостатъчно. Този участък не е подходящ за всеки, дори ако човек се чувства уверен на обикновена планинска пътека. Решението дали да продължи трябва да се вземе според реалните условия, физическите възможности и указанията на местния персонал или водач.
Червена зона – най-трудният участък
Червеният сектор е предназначен за хора с много сериозен опит в придвижването по скали и с подходяща специализирана екипировка. Теренът е значително по-техничен и не бива да се разглежда като естествено продължение на стандартната туристическа разходка. Посещението му трябва да се планира предварително със специализирани местни водачи и според действащите правила за достъп.
Трите цвята не са просто обозначения на трудността, а начин посетителите да изберат докъде да продължат, без да се чувстват длъжни да преминат целия каньон. Най-важното е да се прецени теренът, а не да се преследва достигането на най-отдалечения участък.
Практически съвети преди посещението
Независимо кой маршрут ще изберете, носете здрави туристически обувки с добро сцепление, достатъчно вода и храна за целия преход. Във вътрешността на каньона няма туристически съоръжения, на които да разчитате. Не подценявайте и обратния път.
Според официалния сайт на Горопу достъпът до каньона е разрешен между 10:00 и 16:30 ч., а всички посетители трябва да го напуснат до 17:00 ч. Входният билет се купува на място и се заплаща в брой – към 2026 г. цената за възрастен е 6 евро, а за дете – 4. Преди посещението проверете актуалните часове, състоянието на маршрутите и възможностите за трансфер, особено ако прогнозата предвижда дъжд. При неблагоприятни условия каньонът и пътеките към него могат да станат опасни.
Как да стигнете
До самия вход на каньона няма изградени автомобилни пътища, така че достигането му винаги изисква пешеходен преход или комбиниран тур с джип. Трите основни начални точки са:
• Проходът Джена е Силана (Genna ’e Silana), край път SS125 между Доргали и Баунеи: най-популярният планински маршрут. Започва от над 1000 метра надморска височина и предлага панорамни гледки. Преходът надолу към каньона е около 4 км със спускане от 650 метра денивелация. Тук лошото е, че връщането нагоре по същия път е изключително натоварващо и изисква много добра физическа подготовка.
• Ponte Sa Barva (близо до Доргали): по-дълъг (около 6,5 км в едната посока), но значително по-равен маршрут, който следва коритото на река Рио Флуминеду през красиви сенчести гори. Подходящ е за тези, които искат да избегнат стръмните изкачвания.
• Campo Base Gorropu (SS125, км 190.5): основната точка за организирани екскурзии. Оттук местни оператори предлагат 4×4 джип трансфери, които съкращават пешеходното разстояние до лесен 3-километров равен ход до входа на ждрелото – перфектен вариант за пестене на сили.
Вижте още: По скалите на Сардиния: 5 начина да изследвате легендарния залив Оросей
