Спасители и доброволци поставиха открито въпроси за ефективността на въздушните линейки при спасителни акции, след като в неделя 44-годишен почина в района на Еленино езеро и местността Петлите в долината на Мальовица. Сигналът за инцидента е подаден около 13:00 часа, а екипите на въздушната спешна помощ пристигат на мястото в 15:02 часа и само констатират смъртта на мъжа. Председателят на Българската лавинна асоциация Красимир Стоянов коментира в „Здравей, България“ по НОВА темата за реакцията на въздушната спешна помощ и възможностите на системата у нас.
Първични мисии и адекватна реакция
Наистина ли основният обем полети е само от болница до болница – вторично преместване на хора, които са стабилизирани, и има изключително малко полети за инфаркти, инсулти, автомобилни катастрофи, при които спешната помощ да стигне много бързо, за да бъде спасен човек? В отговор на този въпрос Красимир Стоянов коментира:
Първични мисии от мястото на инцидента до болница са единствено тези на планинската служба и то не в размер в какъвто трябва да бъдат. HEMS нямат нито една мисия – да вземат човек, който е тежко катастрофирал, от пътно-транспортно произшествие, и да го закарат до болницата.
„HEMS е създадена за това, защото в света преобладаващите смъртни случаи са от катастрофи, инсулти и инфаркти, а не са от любители на планината“, допълни Стоянов. Той каза, че в „нормалния свят“ съотношението на вторични към първични мисии е 30:70, за разлика от България, където преобладават вторичните – от болница към болница.
Инфраструктурата
По думите на Краси Стоянов в момента инфраструктурата за въздушна медицинска помощ в страната е силно ограничена. Функционират две основни бази – в София и в Сливен, а действащите въздушни линейки са едва три – една в София и две в Сливен. В Долна Митрополия има още една машина, но тя не се използва и има една трета, която е „в завода“.
За България базите трябва да са 6 и това е залегнало във всички документи, посочва Стоянов. По думите му 160 милиона (лева) по Плана за възстановяване и устойчивост са парите, които са инвестирани в тази цялостна система. По думите му всяка база трябва да разполага с един действащ хеликоптер, както и с две резервни машини.
Вижте още: За хеликоптерното спасяване у нас в минало време…
Липса на прозрачност
Как се управляват парите, летателният състав, колко пилоти са нужни за тези 6 бази, колко техници, какъв е медицинският персонал в момента, подборът на кадрите какъв е – няма прозрачност, каза дългогодишният спасител. По данни, събрани от Стоянов и съмишленици, 112 души работят в „България Хели Мед Сървиз“, включително администрация.
По анализ на нашия екип, ако от тези 112 души се махнат 50 човека непродуктивен персонал и се инвестира в летателни полети за подготовка – това са 50 часа месечно
– коментира Стоянов, подчертавайки, че „за да тръгнем в правилна посока, прозрачността е първият стълб в цялото това нещо“.
Кой трябва да отговаря?
Според председателя на Българската лавинна асоциация друг голям проблем е липсата на яснота относно управлението на системата и нейното финансиране. По негови думи не е ясно кой точно управлява хеликоптерите, как се разпределят средствата и как се избират екипите. Той посочи, че по темата трябва да се ангажират, освен Министерството на здравеопазването, и Министерството на туризма, и Министерството на вътрешните работи, „ако искаме да бъдат спасявани повече човешки животи“.
Ефективност
Като примери за по-ефективна система Стоянов посочи практиките в две алпийски страни. По негови данни в Австрия има 27 хеликоптера, 66 пилота, 53 техници, 42 служители администрация и са извършвани 21 000 мисии годишно.
Той разказа, че единият от синовете му е претърпял тежък инцидент в Швейцария по време на ски там – открита фрактура и засегнат голям кръвоносен съд. Спасителният хеликоптер е пристигнал на мястото шест минути след подадения сигнал.
Ако това се беше случило в България, вероятно щеше да бъде мъртъв или кракът му да бъде ампутиран заради силната кръвозагуба,
– заяви Стоянов от позицията си на човек, ангажиран 40 години в спасителни дейности в планината. Той допълни, че площадката за хеликоптера е едва 1/4 от размера на телевизионното студио.
Вижте още: Европейската комисия одобри закупуването на 6 HEMS хеликоптера за България
