„Студът като поетика на живеенето“ е заглавието, което бях сложила на предварително подготвените въпроси към Тибо Катлен*. С това заглавие ги представи преводачът и на интервюто, и на филмите му Момчил Дамянов. Разбира се, умело говорихме и за поетиката на нетрайното (леда), но и за трудностите при снимане, историята на леденото катерене във Франция, страховете и постиженията.
В моя стил на провеждане и представяне на интервюта се стремя да запазя автентичността на разговора. Във втория ден на Дни на предизвикателствата Тибо, заедно с Бертранд Делапиер и Момчил в ролята на гид, катериха в Momentum Indoor Climbing Sofia. Успяхме в края на катеренето да си отделим време и място и да се потопим в ледовете на говоренето. Тибо супер естествено седна на земята и ние последвахме примера му. Бях подготвена с 12 въпроса, но в процеса на разговора сякаш нивото им се покачи.
Приятно потапяне!
Долу: Петрана Петрова и Момчил Дамянов в Momentum Indoor Climbing Sofia
Петрана Петрова: Въпрос, който задавам на всеки интервюиран, е кой е Тибо Катлен? Как сe самоопределяте към момента?
Тибо Катлен: Филмов режисьор, катерач. Моята страст са ледените водопади. Обичам много леда и тази любов ме мотивира да правя документални филми за катерене на водопади.
П.П.: Кръстих предварително интервюто „Студът като поетика на живеенето“. Идеята се роди от представянето ви за Дни на предизвикателствата, където се твърди следното: „За него леденото катерене и алпинизма са един поетичен свят, който ни позволява да научим много неща за самите нас, за хората и за планетата”.
Т.К.: Не е само студът. Студът и водата са, защото заедно те правят лед. Ледът за мен е поетична материя (бърза да ме контрира Тибо).
П.П.: Така, така. Точно в тази връзка и като поет искам да ви питам какво научихте от леда и как го прилагате в живота? Има ли нещо, което генерално сте осъзнал от този свят на лед, студ и студена красота?
Т.К.: Научих се да обичам ефимерните неща. Ледът е нетраен, ефемерен – появява се, изчезва и трябва да можеш да обичаш това непостоянно нещо.
П.П.: Нетрайност, сравнена с вечността
Т.К.: Точно така, вечността и принадлежността, в смисъла на „да имаш нещо“. Скалата е винаги там, не мърда и хората могат да я притежават. Да кажат: „Тя е моя“. С леда е точно обратното. Никой не може да каже: „това е моето парче лед“, защото той изчезва
П.П.: Тогава как говорим за премиерни линии на леда? Пълна загадка ми е как има премиера на нещо толкова нетрайно като леда. Ето, както е в “The Man and The Ice” – филм за премиерната линия ледено катерене от февруари 2024 г. в Британска Колумбия.
Т.К.: Не се знае. Ти виждаш една замръзнала линия, изкатерваш я, след това тя ще се стопи. После може да се появи, но и може да не се появи повече. Не знаеш. Може някой друг да дойде да я катери. Всеки път това е една премиера. Защото не е като хватките на скалата. Всеки път го измисляш отново.
Тук Тибо не пропуска да пита Момчил дали катеря на лед.
П.П.: Е, как! Всъщност и на мен това ми е любимото агрегатно състояние на водата. Формите, цветовете на синьо и бяло. Усещането за миг и вечност. Абсолютно го разбирам.
Откровението ни сближава, особено това, че катеря точно с Момчил на Скакавица.
П.П.: Да дойде февруари, Момчи, да го водиш.
Т.К.: Не, сега!
И те наистина на по-следващия ден отидоха на любимата Скакавица.
П.П.: Какво ви влюби в леда? Какво виждате в него, вие, който идвате от морето?
Т.К.: Не съм си задавал този въпрос. Водата. Обичам, когато леда се топи, когато ледът се превръща във вода, преминавайки през различни състояния.
П.П.: А как „стопявате ледовете“ в обикновения живот?
Момчил уточнява, че на френски израза е „да се счупят ледовете“.
Т.К.: Аз не чупя ледовете, аз прегръщам леда. Хората трябва да се обединяват, а не да се чупи нещо.
П.П.: Много ми харесва как мислите! Имате поетична душа (възкликвам наивно)
Каква е вашата формула за справяне със студа?
Т.К.: Научих се да живея със студа. Свикнах. Ако катериш, студът не е проблем. Но когато снимам, трябва да размразявам апарата, топля батериите в дрехите си.
П.П.: Филмът ви „Песента на леда“ (2023) е свързан с историята на леденото катерене във Франция от края на 70-е до наши дни. Рядко се среща сравнително млад професионалист да се обръща към историята, обичайно в нашия век преобладава нагласата „Аз съм първият“ и има отрицание на постиженията преди него. Как вие се решихте на това изследване? Чувствате ли се наследник?
Т.К.: Започнах да катеря на лед с мой приятел, доста по-възрастен, който вече не е между живите. С други думи влязох в леденото катерене с човек от друго поколение. Изведнъж установих, че това, което той ме научи, все още не е документирано. И така се реших на филм за историята на леденото катерене във Франция. Започнах да се срещам с хора от миналото като Тиери Рено, Франсоа Дамилано – един от първите гидове, които води хора да катерят водопади. Веднъж му отидох на гости, в процеса на разговора той ми казва „Да, няма такъв филм и ти трябва да го направиш“.
Тук Момчил, който е преводач на двата филма на Тибо за Дните на предизвикателствата, разменя думи за Дамилано и пояснява: Дамилано е сниман така във филма, че винаги е в тъмно, силует, ти не го различаваш много добре. Няма светлина. Докато Кристоф Мулен, известен гид, преподавател в училището в Шамони, медиативен, е винаги на светлина. Зрителят го вижда много добре като говори, като звезда е. Докато Дамилано е в тъмного.
П.П.: Това е целенасочено търсено, предполагам?
Т.К.: Да, да. Защото това са много различни хора и исках да ги покажа през различни ъгли, респективно през осветлението.
П.П.: Може ли тогава да се говори за приемственост във френската школа?
Т.К.: Да, да, абсолютно.
Момчил: И с младите ли е така?
Т.К.: По-скоро не, защото аз съм ги видял, докато младите – не са ги видели, не са общували с тях. Аз съм бил с тях. Днес всеки може да си купи сечива и да отиде да катери на леда. Докато преди някой е трябвало да те заведе. И това оказва влияние.
Вижте още: Томас Хубер: Аз имам младо сърце, въпреки белите ми коси. Имам детско любопитство към всичко
П.П.: Правите ли такива срещи, състезания, форми, в който поколенията да общуват помежду си?
Т.К.: Не. (ярко и твърдо отговаря Тибо)
Има събития, но това не са срещи между катерачите. Преди да, съществували са такива срещи между ледени катерачи. Например в Гаварни, циркус от водопади в Пиренеите, идвали са катерачи от целия свят да си правят купон. Сега има събития – да се учиш да катериш, а не е среща на катерачите. Комерсиални са целите. Тези събития често са организирани от производителите на екипировка!
П.П.: Тъжно и при вас липсва романтизма.
Тибо се разсмива. Ето и той прави филми за Petzl.
П.П.: Издържате ли се от филмите, които правите?
Т.К.: Не, правя и други неща, не живея от филмите си. Последната година правя маркетинг за една от фирмите, производители на екипировка. Всъщност аз съм в процес на търсене на онова нещо, което да ми харесва точно толкова, колкото правенето на филми и да се издържам с него.
Тук правим отклонение или пък в продължение на тази посока да се издържаш в планинарския бизнес и споменаваме Томас Хубер, който е роден в правилното време: тогава ярките катерачи са били малко, по-лесно е било да те набележат спонсорите и да се превърнеш в професионален атлет. Трудно е в момента е да станеш толкова известен, за да намериш едни хора и да ти плащат за това, което правиш.
П.П.: Ти имаш време, Тибо! (Тибо е в своите ранни 30 години)
Тибо се смее: Да, имам още време да ме забележат.
П.П.: А къде имате повече предизвикателства – да снимате или да катерите?
Т.К.: Като катерач на лед съм си сложил лимит – катеря 6 категория и не искам да минавам дори в 6+/дори 7 категория. Във филма „Песента на леда“ се говори за тази 7-ма категория. Оставам до това ниво, на което се чувствам сигурен. Оттам нататък, на по-трудните неща, губя сигурността и оцеляването ми е поставено под въпрос.
Най-голямото ми предизвикателство всъщност е да намеря хора, който да убедя, че си заслужават да дадат парите си за историите, които снимам.
Например, вторият филм, който ви показвам на Дните „Човекът и ледът“ (2024), е за Стас Бескин, който е соло леден катерач. Снимаме само в един ден катеренето на 3 замръзнали водопада, всеки по 350 м, защото няма време, защото се случва само веднъж и толкова.
П.П.: Какво е да снимаш някой, който катери соло? Какво преживяваш като човека, който е отстрани и гледа? Какво си мислиш през това време?
Момчил: Ето това е наистина едно предизвикателство – да се съгласиш да снимаш соло катерене.
Т.К.: Много неща ти минават през главата. Беше ме страх повече от Стас. Но когато той тръгна да катери и го видях колко добре катери „Оо, та той катери много добре!“ и се успокоих „Всичко е наред“. Последният водопад Стас катери през нощта. От трите, които Стас изкатери за един ден, най-лесният, най-известният, който винаги е там, го изкатери на тъмно. Тогава ме беше най-много страх, нищо не мога да направя – стоя долу, не виждам какво се случва, горе се вижда светлинката на челника, който като мръдне по-рязко, сякаш пада. Всеки път, когато Стас се навеждаше да погледне къде да стъпи, осветяваше целия водопад и все едно една светлина, която пада.
На първия водопад на Стас му се чупи котката, 10 м преди излизането. И трябваше на място, докато виси, да извади една пета от раницата и с една ръка да я смени. Има го във филма, да, как си говорят по радиостанцията: „Как си, Стас?“. „Аа, супер. Само да ти кажа, че счупих котката. Надявам се да имам нещо резервно в раницата. Мисля, че имам нещо“…
П.П.: Как слиза от това соло?
Момчил и Тибо едновременно: Рапел. Носи си едно тънко въженце в раницата и слиза, като пуска рапел.
П.П.: Кое е най-екстремното ви изкачване или снимане – онова, което винаги разказвате и е оставило най-дълготрайна следа? Ей така, като седнете на маса, винаги се сещате за него?
Т.К.: Катеренето по лед без сечива.
П.П.: Е как без сечива?
Момчил: Само с ръце – вижда се накрая на филма.
П.П.: Как само с ръце????
Момчил пояснява стила: Това не е гладък лед, а рошав. Отвесен, голям. Не, не е соло. Клиновете са сложени.
Т.К.: По принцип на лед не се пада. Водя и при такъв тип катерене съм готов всеки момент да падна. Не, не съм падал
П.П.: Последен въпрос, любим поет, защото говорите за поетика на леда и катерач, който ви вдъхновява?
Т.К.: Стас Бескин, соло катерачът от моя филм. Той ме вдъхновява. Пол Верлен е любимият ми поет.
Специални благодарности за подкрепата това интервю да се случи на:
Момчил Дамянов
Momentum Indoor Climbing Sofia
Дни на предизвикателствата
Снимки: Момчил Дамянов, Виктор Троянов
Биографична справка
*Тибо Катлен – френски катерач и алпинист, занимава се с ледено катерене, скално катерене, парапланеризъм. Открива планините като студент в Гренобъл. Учител и изследовател в Grenoble INP – UGA. Профилира се в създаването на приключенски и документални филми за планината, с фокус върху споделянето и обмена.
