02 март 2012г., след няколко логистични главоблъсканици, мисията по товаранете приключва благополучно. Времето в София е мрачно, което не пречи на доброто настроение да надделее, знаейки крайната точка на пътуването ни.
Отново сме на път и използваме възможността да обсъдим в детайли плана за действие през следващите дни. Което води до единодушно решение – ще се качим на х. Вихрен през нощта.
10:00 вечерта е. Най-накрая сме се добрали до Бъндеришка поляна и стягаме багажите. Боровете около нас пеят от тяхната си песен, онази мистичната. Вятърът закачливо си играе с хилядите иглички. Небето е кристално, луната току що се е показала иззад склоновете.
Прекосяваме Томба с известна нотка на предпазливост – преди пет дни тук бе сцената на Световната купа по алпийски ски. Очакваме ледено поле, но за наша изненада траците са изгладили терена перфектно. Кантовете хапят. Спираме за момент и се чудим, дали да не направим по едно нощно, с челниците.
Продължаваме напред и бавно навлизаме в сърцето на долината. Околните върхове пушат, тонове сняг се преместват от билата и склоновете, осветявани от лунната светлина. Гледките са невероятни, което от своя страна прави изкачването рекордно бавно – 01:45 през ноща успяваме да се доберем до хижата.
Ток няма, динамото в реката е дало фира. Водата в тръбопровода е замръзнала. Но пък има бира, достатъчно бира. Условията ще са спартански. Какво пък, не ни е за пръв път. Настаняваме се в стаята. Ремонтът на хижата е станал доста добре, което пък е допринесло за алпийския й външен вид.
Приятната топлина на спалните чували ни отнася един по един, разговорите затихват. Вятърът не спи. Опитва се да бутне постройката. На сутринта гледките са поразяващи. Направо драматични. Силата е ураганна – по-късно разбираме, че камерите на ски-зоната са изключили при последна отчетена стойност 140 км/ч.
Грабваме техниката и започваме да снимаме – кадрите са епични. Снега се предава, тонове от него се устремяват към гръцко.“Шампейн паудъра“, в който се ровихме последния месец и половина, е безвъзвратно изчезнал от високите части на планината. Намерената зима се превръща изведнъж в отново изгубена.
Няколко часа по-късно, вятърът достига поносими стойности и усмивките по лицата започват да се завръщат една по една. Тази природна стихия е успяла да извая причудливи композиции.
След известно лутане из долината, все пак съумяваме да намерим подходящ терен за снимки.
Доволни сме. Успели сме да уловим всичко, което ни предложи Пирин. За което му благодарим.
Поздрави,
екипът на Изгубената зима
Виж филма „Изгубената зима“ тук
