„Изгубената зима” откри Пловдив по пътя си.
След шест поредни прожекции на 18-ти декември премиерният филм се приземи на 360 в притихналото кино Лъки. Предколедно ни завари „Изгубената зима”, и пред откровение.
Не гледаме за първи път надъхани и слънчасали скиори и сноубордисти да порят пухкав сняг под звуците на музика, на която… ти се искаше да знаеш изпълнителите. Освен ремикса на Андрея Траяна, 1-0 за мен!
Филмът ме спечели с едно вдъхновено и сериозно обяснение в любов към най-добрата от добрите- Планината.
Без да издавам детайли от сюжета, ще се радвате да видите как момчетата споделят мъдри мисли и респект на фона на красиви и задъхани пейзажи.
Приключението, заснето с изключително професионално отношение не само ни затопля кръвта, все пак става дума за екстремно кино…
То преосмисля връзката между човека и природата, засилва жаждата за промяна. Скокът може да е и отвътре, сещате се…
Промяна не само в триковете и карането на по-високо и диво ниво. Промяна в отношението ни към света.
Смело, надъхано и весело! Дано зимата никога не е по-намерена!