1971 (5.08. – 16.08.) – По билото на Стара планина: Петрохан – Ришки проход – 12 дни.
На тази екскурзия си мечтаехме да тръгнем двамата с Детелинка, но баща й не я пусна, защото не бяхме женени. Тя ми уши брезентов панталон и шушляков анорак. Вместо с нея, тръгнах с Методи (състудент от ВМЕИ). Бяхме взели храна за около две седмици – основно консерви защото не във всички хижи предлагаха храна, а и беше доста скъпа. Раниците ни бяха по 30 кг. Имахме туристически членски карти с които спането по хижите струваше 50 – 60 стотинки.
До Петрохан стигнахме с автобус. Потеглихме по билото на изток. Близо до прохода, преди вр. Тодорини кукли (1785 м) намерихме сеновал и спахме в него.
Първи ден: Петрохан – х. Тръстеная (11 ч.)
Край вр. Тодорини кукли имаше много боровинки и изкупвателен пункт. За пръв път видях какво значи промишлено бране на боровинки. На слизане към х. Пробойница Методи си изкълчи лошо крака. От там през с. Губислав, гара Лакатник и с. Лакатник се изкачихме до х. Тръстеная на смрачаване.
Втори ден: х. Тръстеная – х. Мургаш (14 ч.)
Това беше най-тежкия ден за Методи. По билото през вр. Чукава (1588 м) и с много лоша маркировка минахме северно от х. Лескова. Виждахме вр. Мургаш. Знаех от картата, че х. Мургаш е западно от върха и доста по-ниско. Затова тръгнахме направо към хижата. Първите два малки върха минахме от север и слязохме до Ябланишка река. Минахме покрай военен обект, конюшна, паметника на загиналите партизани от отряд „Чавдар“. От там се изкатерихме по десния склон на р. Непратка. В 21 ч. започна лунно затъмнение. Легнахме да „спим“ 1 час. Отново тръгнахме нагоре и стигнахме железен кол – зимна маркировка. По нея стигнахме до вр. Мургаш в 24 ч. Но там не ни дадоха дори да влезем и да изпием по един чай. Тръгнахме обратно надолу и в 2 ч. успяхме да се доберем до х. Мургаш.
Трети ден: х. Мургаш – х. Чавдар (8 ч.)
Кракът на Методи беше жестоко отекъл и много го болеше. Сутринта един пикап трябваше да слезе в София. Натоварих го с двете раници и всичкия багаж. Със себе си взех ½ кг захар (защото чаят без захар по хижите беше безплатен, а със захар – по 10 ст.), 2 консерви и ½ хляб. Събрах ги в предния джоб на анорака. Нямах нито шише за вода, нито фотоапарат. Дрехите ми бяха бански, потник, дънки и шушляков анорак (които Детелинка ми беше ушила) и китайски кецове.
Пътят до Витиня е приятен, с лек наклон надолу. След като пресякох шосето за Варна (тогава още нямаше магистрала) ми се изпречи оградата на ДЛС „Витиня“. Не ми се слизаше надолу за да обиколя заградената дивечовъдна база. Прескочих я на билото. От другата страна пак я прескочих. Покрай руския паметник на Арабаконашкия поход и х. Звездец. Там наблизо е построена чешма „Чавдар“. Вече бях толкова ожаднял, че пих вода докато ме заболя коремът. Този опит го приложих и при следващите срещи с водоизточници. От там с лекота стигнах до х. Чавдар.
Четвърти ден: х. Чавдар – х. Вежен (13 ч.)
Пришките на краката ми вече се обелиха и стъпвах върху рани. На път за връх Баба (1787 м) е изграден паметник на загиналите руснаци за освобождението на България от турско робство. На 16 – 20 декември 1877 г. при опит да премине Балкана край вр. Баба на път към София колоната, предвождана от ген. Дендивил е застигната от снежна буря. Загиват от измръзване 841 руски войници и 18 офицери.
Заобиколих върха от юг. След това – по билото до Златишки проход. От там – право нагоре към седлото на между върховете Кордуна и Свищи плаз (1888 м). От лявата страна на вр. Паскал (2029 м) по пътя за х. Момина поляна има вода. След върховете Картала и Тетевенска баба (2071 м) има вода. Красивото Старопланинско „конче“, южно от което се вижда подбалканското шосе и жп линията за Бургас, го минах отгоре. По заравненото било имаше вдлъбнати отпечатъци от конски копита. Срам – не срам, пих и тяхната вода. Сетих се, че по време на дълги 30 километрови тренировки пиехме вода от Панчаревското езеро. От билото към връх Вежен слязох право на север в х. Вежен. На хижата имаше магазин с хранителни стоки.
Пети ден: х. Вежен – х. Дерменка (10 ч.)
Времето се разваля – мъгла и дъжд. По наклонена пътека край вр. Вежен (2198 м) се изкачих на билото. От там през Рибаришки проход до вр. Юмрука. От горе се виждат страшните зъбери на върха. От там през върховете Кавладан и Ушите (1637 м) – до х. Козя стена. След хижата има паметник на загинал планинар. Изкачих и вр. Козя стена с красив бял мрамор, след това – билото Байова планина. От жажда се спуснах на север към близкото дере с букова гора докато стигнах до изворче. Напълних си стомаха докато ме заболя и отново се качих на билото, по което постепенно се спуснах до прохода Троян – Кърнаре (Беклемето). От там по камионния път за х. Дерменка. Южните склонове бяха осеяни с красиви отвесни скали и стари смърчове. Тези, които бяха близо до билото приличаха на развети знамена защото заради преобладаващия северен вятър клоните им успяваха да оцелеят само на юг. На х. Дерменка продаваха храна.
Шести ден: х. Дерменка – вр. Ботев (8 ч.)
Лошо време – мъгла, вятър, дъжд. През гората и върховете Гердектепе и Каратепе стигнах до х. Добрила. От там на изток пътеката не личеше. По железните колци от зимната маркировка са изкачих на вр. Левски. От него – на изток по настръхналите зъбери на върховете Малък и Голям купен (2169 м). Валеше силен студен дъжд. Вятърът сякаш се стремеше да ме издуха от скалите. Опитвах се да запазя самообладание. С ръце и крака пълзях внимателно нагоре. На вр. Голям купен имаше голяма метална кутия, а в нея – дебел тефтер, в който се разписваше всеки, изкачил се на върха. Разписах се и аз.
Слизането от върха беше много по-трудно и рисковано от изкачването защото не виждах къде стъпвам. Много от чимовете бяха подгизнали и се откъсваха от тежестта ми. След вр. Кръстците (2035 м), вр. Млечния чал и вр. Побита глава (2074 м) има заслон (южно от билото) и паметник на загинали ученици. От там – право нагоре по зимната маркировка до вр. Ботев (2376 м). Целия ден вървях в облаци и дъжд. С пристигането на върха за миг облаците се разкъсаха над главата ми и откриха огромната антена. Никога не я бях виждал и не очаквах такова грамадно съоръжение. Свих се от страх. Имах чувството, че това е извънземна ракета, или че халюцинирам. Но постепенно облаците започнаха да се разсейват и видях цялата метеорологична станция и хижата на върха.
Седми ден: вр. Ботев – х. Узана (Партизанска) (8 ч.)
Сравнително ясно време – виждат се околните върхове. Покрай заслон Маринка, паметника на загиналите алпинисти, през вр. Юрушка грамада стигнах до прохода Тъжа – Априлци. В магазинчето на горското стопанство продаваха храна. От там покрай паметника на убития въстаник, през вр. Розоватец (1971 м) стигнах до х. Мазалат. От там по приятен почти хоризонтален път през гората пресякох прохода Ясеново – Лисец, през Черни връх (1360 м) стигнах до х. Узана.
Осми ден: х. Узана – х. Грамадлива (10 ч.)
Времето е слънчево и горещо. От х. Узана на изток през вр. Малуша стигнах до Шипченския проход (Казанлък – Габрово). Тук за освобождението на България от турско робство на 20 август 1877 г. след неравни боеве малочисленият отряд на ген. Гурко (7000 души) се оттегля на Шипка. След три дни неравни боеве на 23 август пристигат първите отряди на ген. Радецки. Шипченската епопея дава обрат на военните действия. Там остават завинаги телата на 18491 руски и 451 български опълченци за които и днес ни напомня храм-паметника в гр. Шипка. Само при охраната на Шипченския проход през зимата на 1877/1878 г. умират от замръзване 5165 души. (Ангелов М., 2012)
От там по коларски път – до х. Бузлуджа. На изток през гора с лоша маркировка заобиколих от юг вр. Караджова кула (1511 м), покрай х. Планинец стигнах до Кръстец на прохода Борущица – Плачковци, с шосе и влакова линия. На гарата имаше магазин за хранителни стоки. През гора с много поляни, нивички, храсталаци с лоша маркировка изкачих вр. Клашки чукар и се спуснах до х. Грамадлива. Там също продаваха храна.
Девети ден: х. Грамадлива – х. Чумерна (8 ч.)
От х. Грамадлива край х. Химик и х. Предела на прохода Пчелино – Трявна, край вр. Божура и х. Бутора, по дълъг път през гора стигнах до х. Буковец край прохода Твърдица – Елена. Там продаваха храна.
От х. Буковец нагоре през гората стигнах до х. Чумерна в подножието на последния гол вр. Чумерна (1536 м) над горната граница на буковата гора.
Десети ден: х. Чумерна – гр. Котел – (12 ч.)
От х. Чумерна на изток поех през гората и през вр. Бяла крава до Агликина поляна с паметника на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Пресякох прохода Вратник (Сливен – Стара река). След това – през вр. Железни врата (1106 м) по билото над изворите на р. Камчия в папрат, висока по 2 м и без маркировка успях да сляза на шосето южно от града. От там 6 км на север – до гр. Котел.
Единадесети ден: Котел – Върбишки проход (9 ч.)
От гр. Котел тръгнах на изток без маркировка, след това – на север докато се изкача на билото през гора, шубраци, тръни и коприва. През върховете Черни нос (1046 м) и Трънливия връх без маркировка стигнах до Върбишкия проход. Два пъти през деня намерих вода. След като го пресякох на смрачаване намерих овчарска колиба. Беше като остра палатка, покрита с шума. Имаше и дървено легло, с пръчки вместо пружина, покрито със сламеник. Направо – лукс. Заради него направих и леглата на вилата ни (преди да изгори) с дървени пръчки и сламеници.
Дванадесети ден: Върбишки проход – Ришки проход (6 ч.)
От колибата поех на изток без маркировка, в гориста местност с хълмове, много бодливи храсти и коприва. Понякога намирах кози пътечки докато слязох в коритото на строящия се язовир Камчия. Добре че поне вода намирах. По коритото на реката с много серпентини стигнах до язовирната му стена. Там кипеше истински живот – работници, камиони, булдозери – върнаха ме в действителността. От там – на „автостоп“ с каруца стигнах до гр. Карнобат и хванах нощен влак за София.
Сутринта в 4.30 ч. честитих рождения ден на майка.
За 12 дни по билото на Стара планина бях отслабнал със 7 кг.
Четете продължението: Александър Обретенов: По билото на Стара планина: Петрохан – проход Вратник за 12 дни през 1972 г.
Виж всички участници в Конкурса!
Ако обичаш приключенията и не спираш да се предизвикваш, участвай в конкурса:
