Създадохме рубриката „Как се прави състезание“, за да ви разкажем за хората, без които любимите ни състезания нямаше да съществуват. Ще ви срещаме с организатори на различни спортни събития, за да научим как се ражда едно състезание и как еволюира от идея, до успешна реализация. Ще ги питаме за трудностите и препятствията, но и за забавните моменти. Ще им зададем въпроси и за всички новости около състезанието.
За Коджа Кая Ултра разговаряме с Красимир Стефанов, инициатор и един от организаторите на състезанието.
Къде се провежда състезанието? Какво е характерно за региона, през който минават участниците?
Състезанието се провежда в източна Стара планина, там където река Луда Камчия пресича Балкана. Стартът и финалът на всички дистанции е в село Билка.
Характерното за този район, според мен, е интересният релеф, оформен от пролома на реката. Пейзажите са такива, че, ако човек попадне тук, без да знае къде се намира, би предположил, че е в Родопите, а не в Стара планина. Другото интересно за района е, че селата тук са живи, а младите хора в тях далеч не са рядкост.
На коя дата ще се проведе тази година и какви дисциплини и дистанции съдържа?
Традиционно провеждаме състезанието в последния уикенд на април или в първия на май. Датите тази година са 27 и 28 април. На 27-и, събота, е съпътстващата програма, в която по традиция има детско бягане, игри за деца, катерене, туристически поход и, разбира се, скоростно изкачване на връх Коджа Кая.
В неделя, на 28 април, е стартът на основните дистанции. По традиция, с изгрева на слънцето, който тази година е в 6:09 ч., стартират участниците в най-дългото и тежко трасе от 75 км с 4300 метра денивелация.
Останалите дистанции – 42 км, 30 км и 14 км стартират по-късно през деня – в 8:00, в 9:30 и в 12:00 часа.
Разкажи ни за историята: Кога и как се зароди идеята за състезанието? Кои бяха основните действащи лица и кои са сега?
Мога дълго да разказвам, но ще се опитам да бъда кратък. Мисля, че беше лятото на 2013 г. Минавайки през Айтоския проход, се загледах по картата и видях село на име Соколец. Реших, че вероятно е на високо, а от него се открива интересна гледка. Разбира се, проверих. Реших да продължа и до следващото село – Каравельово, където пътят свършваше. И като стигнах онемях. Буквално. Така се започна. Любов от пръв поглед. Започнах да обикалям този район, да се губя, да откривам нови пътеки, пак да се губя. Заведох и приятели. Започнахме да ходим редовно и да експериментираме с нови и нови пътеки и най-вече с непътеки. Там ни беше мястото, на което се раздвижвахме през почивните дни.
Бяхме една групичка, които редовно обикаляхме и разучавахме – Деси Джи, К. Колев, Антон Попов, Христо Райнов, Алекс Светославов, Наско Косата Димитров и аз. Имаше и други хора разбира се, но да кажем, че те не бяха „абонати“ всеки уикенд (смее се).
Разбира се, през времето са ни минавали мисли колко яко (и колко гадно) би било да направим състезание в района. Постепенно нещата узряха, а един ден Стан (Маркович) от iRun ми каза – „Дай да направим една малка ултричка на Коджата“. Та така се започна. А кои бяхме в началото и кои сега… все едни и същи хора.
За да се случат нещата както трябва, е необходима стройна организация. Състезанието нямаше как да го бъде без iRun. Та всички там са замесени – Ники Колев, Краси Маркович, Стан Маркович, Вили Колева. Всеки си има определени задачи по организацията – информационно и технологично, дизайн, администрация и документация, логистика, плануване, доброволци и т.н. и т.н. Онези имена, които по-горе изброих, пък са основните хора, с които разучавахме и прокарвахме пътеки, на база, на които по-късно създадохме трасетата. Разбира се, цялото нещо няма как да се случи и без 50-60 доброволци по време на събитието.
С какви трасета започнахте? Как и защо ги променяхте?
На първото издание през 2018 година трасетата бяха 9, 25, 36 и 67 километра. С течение на времето всички трасета претърпяха промени – смея да кажа за хубаво – т.е. трасетата станаха по-трудни (смее се).
Първата промяна се случи още през 2019 година. Престрашихме се и решихме да пуснем всички трасета през най-атрактивния, но и криещ известни екстремности и рискове участък – Орта кая. Към двете дълги трасета добавихме още един интересен участък и така едното стана с маратонска дистанция от 42 км, а другото 75 км.
На следващото издание в дългото трасе добавихме и преминаване през 500-метров тунел. Правили сме промени и заради сметища, които сме искали да избегнем. Преди три години променихме най-късото ни трасе, не за друго, ами, за да нямаме лесни трасета (смее се). Една от големите промени, които направихме, също преди 3 години, е да разменим последователността на някои участъци, така изместихме най-атрактивната, но и най-трудната част за финал. Естествено всичко това, за да стане по-трудно…
Тази година също имаме промяна. 25-километровото трасе бе заменено с 30-километрово, което отговаря на критериите на международната федерация по скайрънинг и за което получихме сертификат.
Колко издания има състезанието и колко са били участниците?
Първото издание бе през 2018 година. Пропуснахме 2020, заради ковид ограничения и сега е ред на шестото издание. През 2018 стартирахме с 259 участника. Миналата година бяха малко над 700. Темпът на записване тази година подсказва, че вероятно ще прескочим 800, при това без да броим участниците в детското бягане, които са над 100 и участниците в скоростното изкачване на върха.
Какво го отличава от останалите?
От изгрев до залез. Състезателите в най-дългото трасе стартират с изгрева, а последната контрола е по залез. Не стигнеш ли, аут си.
Още при създаването на състезанието, идеята бе да бъде по-различно. Сигурен съм, че състезателите го усещат.
Няма да бъде нескромно, ако кажа, че различното е атмосферата. По време на състезанието в района е истински празник, а местните всяка година чакат деня.
Първото нещо, което обаче участниците разбират, още на етап преди да се запишат, е, че по време на състезанието ще трябва да разчитат единствено на себе си. За разлика от останалите състезания, на Коджа кая няма подкрепителни пунктове, а целенасочена външна подкрепа към конкретен състезател води до дисквалификация. Сам срещу трасето. Това е. Всеки състезател трябва да прецени с каква екипировка да тръгне, колко храна да вземе, колко вода, как да разпредели силите си, за да успее да достигне до финала успешно.
Когато състезателите дойдат на място, усещат и атмосферата на събитието. Атмосфера, която се създава най-вече от местното население. Много може да се говори за хората от района и гостоприемството им. Тук ще цитирам Пирин Галов, чието преживяване е доста красноречиво. „Спирам кемпера и идва един мъж. Пита ме – имам ли нужда от нещо. Ям ли лук? Ям ли чесън? След малко викна нещо на жена си…, а тя донесе една торба с лук и чесън, и една торба с яйца…“.
И още нещо за атмосферата – когато състезателите приближат финала виждат как цялото село е излязло по улиците, за да ги аплодира и окуражава. Това са незабравими моменти.
По време на самото състезание пък всички разбират колко панорамни и разнообразни са трасетата, но разбират и за тяхната специфика – редуване на стръмни и технични участъци с бързи отсечки – комбинация създаваща доста динамика, крампи и „фалити“ в хода на състезанието.
За разлика от повечето други състезания, при които последните десетина километра обикновено са предимно спускане и „прибиране“ към финала, на Коджата последните 10 км, са най-тежката и емблематична част от самото състезание. Разбира се, това е така, за да бъде по-гадно и запомнящо се. В тези километри са съсредоточени едни от най-техничните участъци, гарнирани с около 850 метра положителна денивелация и около 950 отрицателна.
Другото различно е ограниченото контролно време. Казано накратко – на Коджата само с „туризъм“ не става. За по-бавните състезатели това е малък кошмар – не им дава и минутка време да отпуснат педала.
Разкажи повече за дистанциите и трасетата за тазгодишното издание?
В събота е най-късото трасе – скоростно изкачване на връх Коджа кая. Да го кажем вертикален полукилометър – 3,6 км с 500 метра изкачване по вертикала. Получава се интересна надпревара, а рекордът при мъжете няколко пъти си го разменяха Дизела и Шабан. Последното подобрение е на Шабан – 20:49 от 2022 г. При жените рекордът държи Антония Григорова – 27:15 и е твърде вероятно още тази година да бъде подобрен от самата нея, а защо не и от някой друг.
Неделя, рано сутринта – точно с изгрева, в 6:09 се дава старт на „черната дистанция“ – 75 км с 4300D+. Защо черна ли? Статистиката от последните 4 години показва, че средно 38% от заставащите на старта, не успяват да достигнат последния връх до залез, както е регламентът, и да финишират до 21 часа. Трасето е много интересно и разнообразно, а преминаването му е истинско приключение – изкачване на 11 панорамни върха, пресичане на река Луда Камчия, която при суха година е поне до колене, както и бягане през тунел, осветен от факли и озвучен с музика. През цялото това приключение състезателите ще преминат и през 7 китни селца.
42-километровото трасе е с денивелация 2500 метра. Доста трудно, красиво и разнообразно. Преминава през 3 села, изкачва 8 панорамни върха.
Новото трасе тази година е 30-километровото. То е с денивелация 1950 метра и мога да ви гарантирам, че никак не е леко. Само ще вметна, че изкачването и слизането на вр. Ботев от местност „Паниците“ е с доста сходни параметри като дължина и денивелация.
Със старта на новото трасе се дава старт и на националния шампионат по скайрънинг. Трасето изкачва последователно Герме кая, Коджа кая, Орта кая и Уч кая, но не по туристическите пътеки, а по трудния начин. На част от тези изкачвания 90% от бегачите ще „бягат“ на 4 крака… Изобщо гаранция за „прекрасно“ изживяване.
Най-късото трасе е 14 км, а денивелацията му е 1050 м. Ами никак не е лесно, дори като отношение денивелация към дължина е с най-висок коефициент. Единственото лесно в него, е че е късо. Но пък концентрацията на технични и каменисти участъци, както и наклони над 30% е най-висока в сравнение с останалите трасета. Отново гаранция за „прекрасно“ изживяване.
Кои са най-предизвикателните участъци?
Зависи кой как си разпредели силите и къде ще „умре“. Доста хора не успяват дори да стигнат до най-предизвикателните участъци.
Като цяло може би най-трудният участък е изкачването на Коджа кая по стръмния ръб. Комбинацията от среден наклон над 30% и денивелация от 400 метра в последните километри от състезанието не изглежда розова. Ако слънцето пече и температурите са високи, нещата там изглеждат като след война – едни са налягали по земята, други едвам пъплят нагоре и не знаят какво им се случва.
Не бива да се подценява и последното изкачване – доста е коварно. Хората го подценяват, защото е последно и защото Уч кая е най-ниската кая от всички. Да, ама не! Наклонът там клони към 40%, а умората и натрупаната денивелация си казват думата.
А най-красивите?
Цялото трасе открива прекрасни панорами, но може би най-най е Орта кая. Интересен връх, който, гледан от различни посоки, изглежда различно. А отгоре си е скален гребен, чиито южни склонове на места са скални отвеси, достигащи десетки метри височина.
Кои са авторите на трасетата и по какви критерии създавате едно трасе?
Може ли да спестя имената на авторите, защото след състезанието обикновено ни търсят да ни бият. (смее се)
Относно критериите за създаването на трасетата – на първо място бих поставил, че трасето трябва да премине през участъците, които показват красотата на тази част от Балкана. Свързването на тези места трябва да е по пътеки или непътеки, които са панорамни, като същевременно се търси вариант да се извлече максимална денивелация, а преминаването да бъде по възможно най-стръмния начин. Опитваме се да сведем до минимум, участъците, които са сравнително равни. Важно е трасето да бъде така направено, че да преминава покрай чешми. Преминаването през села е бонус – магазини, някоя баба черпи с ябълки, друга с локум.
Кое е най-трудното в организацията на събитието?
Най-трудното нещо е да обясниш на участник, който се е бъхтил 42 км в продължение на 9 часа и 1 минута, защо получава дървен медал „Game Over”, а не финишър.
Горното е леко в кръга на шегата, но не съвсем. Общо взето 90% от работата и трудностите се струпват в последните няколко седмици преди състезанието. Като цяло е доста трудно да прогнозираш колко състезатели да очакваш. А цифрата е важно да я имаш 3-4 месеца преди състезанието. Броят на участниците е свързан с всичко – медали, доброволци, логистика и т.н. Разбира се 50% от записванията се случват в последните 2 седмици и това създава допълнителни трудности при организацията. Засега някак си се справяме.
Заради новото трасе, едно от предизвикателствата тази година бе така да изчислим часовете на различните стартове, че водачите в дадена дистанция да не попадат в дълги и непробиваеми колони от бавни състезатели от друга дистанция.
Няма да спестя, че и доста от трудностите си ги правим сами. Не за друго, ами заради това, че почваме да реализираме разни идеи, възникнали в последната секунда.
Като цяло е доста трудно да не се подхлъзнем по някоя тъпа идея, която сами сме сътворили. Например доста често сме мислили за по-леко и бегаемо трасе, с което да привлечем повече участници. Честно казано се радвам, че сме се вразумили и не сме го реализирали. Коджата си е създала имидж на трудно състезание и така трябва да си остане. Който иска да му е трудно, но да го запомни, е добре дошъл.
Разкажи ни интересна случка „от кухнята“??
Със сигурност е имало интересни случки, но в съзнанието ми изплуват неща, които са се случили по време на старта и ги усетиха и видяха много хора.
Няма как да забравя най-първия старт от всички. Имаше сватба в селото. Престрашихме се и помолихме булката и младоженеца да дадат старт на състезанието.
Така и стана, и то под съпровода на сватбения оркестър. Беше много емоционално.
Преди две години пък младеж предложи брак на приятелката си пред неколкостотин състезатели, чакащи на старта. Стартираха ръка за ръка, така и финишираха.
Сещам се и за годината, когато кукерска група от съседно село изпрати състезателите. В едно от изданията пък ездач на кон поведе колоната на най-масовия старт. Незабравими моменти.
Сещам се за още един колкото емблематичен, толкова и комичен случай от първото издание. Състезател, от района, направи спринтов старт и изпревари всички, включително и Шабан. В крайна сметка не успя дори да влезе в контролното време. После му излезе псевдоним Маратонеца. Та, не правете така.
Имате ли нови идеи, които отлежават занапред? В каква насока?
Идеи винаги има, но трябва да узреят. Да сме сигурни, че не са лоши. Насоката е ясна – по-предизвикателни неща. Само ще спомена, че доста хора ни питат за 100-километрово трасе. Е при нас концепцията е, че състезателят трябва да види всички красоти, които му предлага трасето и в този аспект категорично сме против бягане на челник. Освен това, ще са много малко хората, които биха се хванали на това хоро. Но пък имаме идея как „хем вълкът да е сит, хем агнето цяло.“ Така, че някой ден може би и 100 км.
Какво не ви попитахме, а искате да споделите?
И без това стана дълго, предлагам да не отегчаваме читателите. Ще ги очакваме на старта. Ако не да се състезават, то поне да станат свидетели на по чаша бира.
