На 23 юни най-високата планина на Гърция – Олимп, ще посрещне бегачи за едно наистина предизвикателно състезание. Петнайсетото издание на Olympus Marathon тази година ще бъде “допълнено” и от първата ултра, част от състезанието. Именно в нея участие ще вземат и четирима български бегачи, част от отбора на Northfinder.
Дни преди състезанието зададохме няколко въпроса на Димитър Маринов, Димитър Атанасов, Евгени Йорданов и Венцислав Йорданов, за да разберем повече за мотивацията им за участие, какви предизвикателства предстоят и какви цели са си поставили.
Запознайте се с българските бегачи по Пътеката на Боговете.
Ако трябва да се опишеш с 3 думи, кои биха били те?
Димитър Маринов: Вяра, Любов, Свобода.
Димитър Атанасов: Весел човек-пожарникар.
Евгени Йорданов: Може би с една е най-добре и тя е – Планинар
Откога се занимаваш с бягане?
Д. Маринов: От близо три години.
Д. Атанасов: С бягане – от дете. Горски и скайрънинг практикувам от 3-4 години.
Е. Йорданов: От доста ранна възраст. Бягането си е в основата на всички спортни игри, с които съм се занимавал, особено в подготвителния им период и бягането винаги е било част от моя живот.
В. Йорданов: Близо 20 години
Как се запали?
Д. Маринов: От книгите. От тях се зароди мечтата ми да избягам планински ултрамаратон от 160 километра. „Родени да тичат” е първата от поредица книги, които постепенно ме вдъхновиха да започна да бягам. След нея започнах да разхождам служебното ни куче в СНЦ ”Зелени Балкани” с бягане. После си купих първите маратонки специално за бягане. Научих за провеждането на първия маратон в родния ми град Пловдив… И така започнах, стъпка по стъпка, да следвам мечтите си.
Д. Атанасов: Аз съм пожарникар, не се паля : )) Сега сериозно. Покрай приятели, който го практикуваха преди мен, пробвах, хареса ми.
Е. Йорданов: Ами, имаш ли избор?! Все пак баща ми е кондиционен треньор. От деца той ни водеше по лагери с най-различни отбори и покрай състезателите му винаги ни включваше и нас в спортната им подготовка.
В. Йорданов: Баща ми е страхотен кондиционен треньор. Баскетболист съм и той ми спукваше задника с допълнителни тренировки в Борисовата, около Теливизионната кула. Най-странното е че ми харесваше и така и до днес. Както ви казах, страхотен треньор :)
Кое е най-голямото ти лично постижение до момента?
Д. Маринов: Най-доброто предстои …
Д. Атанасов: Семейството, професията.
Е. Йорданов: Пускам се на различни видове бягания като целта обикновено е да завърша. Предпочитам състезанията с по-голяма денивелация и всеки финиш, на колкото по-предна позиция е носи по-голямо удоволствие.
В. Йорданов: Слава Богу, нямам незавършен маратон. Страшно ме притеснява отказването, понякога се плаша. Имам завършени Персенк 130, 160, Пирин150, няколко Витоши. Най-голямото постижение ми е миналият Пирин. Вървях над 18 часа и около 70 километра с непоносима болка в десния крак. Даже си измислих походка. Слава Богу, завърших.
Практикуваш ли други спортове, помагат ли те в бягането?
Д. Маринов: Преди да започна да бягам активно играех редовно футбол с приятели.
Д. Атанасов: Обичам да играя футбол с приятели, фитнес, ски, ски бягане, четене на книги. Това последното много помага за психическата нагласа за състезанията
Е. Йорданов: От 20 години се занимавам с хокей на трева. Спорт, не много популярен в България, но изискващ доста движение. Планинарството е друго основно занимание, което подпомага поддържането на добра форма.
В. Йорданов: Ходя всекидневно по походи. Планинарството помага най-много. Иначе карам колело, ски, плувам. До преди три години играех баскетбол, сега по-рядко. Баскетболът е велик, помага на всичко – от главата до петите ;)
Защо реши да се запишеш за Olympus Marathon?
Д. Маринов: За да усетя богатата с миналото си планина Олимп, свързана с древногръцките богове. За емоциите, които ще ми донесат спиращите дъха гледки и панорами, за радостта и болката, която ще изпитваме заедно с другите участници по трасето.
Д. Атанасов: Реших да се запиша, защото е много добра алтернатива на комерсиалната Обиколка на витоша, която ми е безинтересна.
Е. Йорданов: Брат ми вече беше поканен в Northfinder team. Явно имаше местенце и за мен. До този момент се готвих за Витоша 100 и трябваше тотално да сменя начина на тренировка. Когато ми се обадиха с предложение да участвам в отбора, нямаше как да откажа. Красотата на планината Олимп и възможността да взема участие в състезание с голямо международно участие, мигновено ме заплениха.
В. Йорданов: Първо защото е Олимп, а все още не съм ходил там. Обожавам да се запознавам с нови планини. Иначе страшно ме привлича голямата денивилация – баира към Митикас ще е страшна бруталия.
С какво той се отличава от останалите планински маратони?
Д. Маринов: Olympus Ultra е нова дистанция, която според мен си струва да се опита и изживее.
Д. Атанасов: Състезанието е доста трудно, предвид голямата положителна денивелация и жегата, която се очаква. Е и километрите не са малко.
Е. Йорданов: Голямата си денивелация и доколкото знам – нечовешки високите температури.
В. Йорданов: Просто е Олимп.
Какви ще бъдат най-големите предизвикателства, с които ще трябва да се справиш?
Д. Маринов: Определено ще ми бъде много трудно с голямата денивелация за малко километри, просто трябва правилно да проведа състезанието според моментната ми формата.
Е. Йорданов: Може би проблема с жегата ще е основен. Като цяло доста тежко състезание.
В. Йорданов: Забраната за ползване на щеки. При такива стръмни изкачвания и спускания ще е голяма лудница. Също така силното слънце ще ни поизцеди.
Как се подготвяш за него/в какво се състои тренировката ти?
Д. Маринов: Тренировките си ги избирам според настроението и моментното физическо състояние. Делничните дни сутрин и вечер тренирам в парка, а някой път просто след работа до вкъщи, през уикендите сред дивата природа най-често в Родопите.
Д. Атанасов: Подготовката за това състезание включва обедни бягания в най-голямата жега и много психическа подготовка и почивка, разбира се.
Е. Йорданов: Най-вече с изкачване на големи денивилации и рязкото им спускане. Главно го правя на Витоша.
В. Йорданов: Старая се да катеря маршрути с възможно най-голяма денивелация за най-малко километри. Същото така търся по-технични терени. Слава Богу, софиянците сме уникални късметлии с Витоша, тъй като тя е пълна с подобни пътеки.
Поставил ли си си конкретна цел за маратона?
Д. Маринов: Може би под 10 часа да завърша маратона, но най-важното е да завърша в контролното време без травми и контузии.
Д. Атанасов: Конкретната цел в случая ще е завършване на състезанието, тъй като моментната ми форма не е добра. Ако успея да завърша, дано да е в петицата. Това са очакванията ми.
Е. Йорданов: Да сме живи и здрави, ще дам максимума от себе си за добро време.
В. Йорданов: На първо място искам да финиширам жив и максимално здрав :) Също така ще се радвам от все сърце на всички красоти около мен. Другите цели ще дойдат по време на маратона.
Има ли нещо, което те плаши?
Д. Маринов: Да нямам възможност да правя нещата, които обичам и ми носят щастие, и ме зареждат с позитивна енергия.
Д. Атанасов: За самото състезание – може би жегата, а по принцип: май няма.
Е. Йорданов: Ако ме плашеше, нямаше да тръгна. По-скоро съм респектиран от трасето.
В. Йорданов: Не, предварително нищо. Но нищо чудно да се появи нещо по пътя.
Къде откриваш най-голямата мотивация?
Д. Маринов: В това да обединя усилията си в името на обща кауза за по-добро и светло бъдеще, да мога чрез любовта си към спорта (и не само) да мога да помагам на тези, които имат нужда.
Д. Атанасов: Най-голямата мотивация откривам в моите деца и много дълбоко в човешката душа.
Е. Йорданов: Удоволствието да погледнеш назад и да кажеш – Направих го!
В. Йорданов: В самата планина и в неописуемото, особено за “нормалните” хора, удоволствие от търчането по байрите.
Защо един човек да започне да бяга?
Д. Маринов: За едно ново преживяване, за смисъла да преоткриеш себе си.
Д. Атанасов: Както обичам да казвам, бягането е здраве, когато е до 5 километра в парка. Трябва да се спортува под каквато и да е форма. Трябва да има движение и да се внимава с храната. Всяко действие, което правим, трябва да се прави с желание!
Баба ми казваше: “На сила хубост не става” и беше права.
Е. Йорданов: Човек изпитва удоволствие както по време на самото бягане, така и уникалното чувство на лекота след него. Пробвайте и се насладете!
В. Йорданов: Причините буквално са хиляди, но аз предлагам две най-важни – да включиш кабелчето на душата си към планинското USB и да успееш да си опишеш “неописуемото”.
