През декември Nike си постави за цел постигането на световен рекорд от два часа в пробягването на маратон, стартирайки проекта Breaking2. Така компанията ангажира трима от най-добрите бегачи в света – Елиуд Кипчоге, Лелиса Десиса и Зерсенай Тадесе (и лица на бранда) и широк екип от различни специалисти – биомеханици, дизайнери, инженери, диетолози, психолози, треньори, за да изпробва – въз основа на взаимна работа и иновативни идеи, границите на възможното.
Денят 6-ти май беляза края на проекта, когато никой от участниците не успя да свали времето на под два часа, но един от тях го надхвърли едва с 25 секунди. Това беше кениеца Елиуд Кипчоге. Експериментът се състоя на автомобилната писта в град Монца, Италия, и се случи в специални условия, които станаха и повод за поставяне под въпрос на значимостта на рекорда. Събитието се проведе също на затворени врати и беше споделено с широката публика единствено през интернет.
Любопитното в случая беше, че всеки от тримата ключови бегачи в проекта бягаше във формация от по няколко човека, която развиваше различни хореографии, подобно на големите шосейни състезания по колоездене. Тези второстепенни участници имаха роля на пейсъри, а темпото се определяше допълнително и от придружаващ автомобил. Подобна стратегия се използва в бягането за първи път и до голяма степен е била импровизирана на място, споделя екипът на Breaking2. Тъй като никой от пейсърите не е в състояние да се справи с натоварването от темпото за пълната дистанция, всеки от тях прави по две обиколки, след което се сменя с друг пейсър. Най-сложната част за изпълнение от задачата е била маневрата за подмяна на групата, която трябвало да стане без да компроментира темпото на основния бегач.
Друго нещо, което си заслужава да се отбележи, е самообладанието на Кипчоге дори в последните фази на маратона, посрещайки предизвикателство с неясни последствия, тъй като досега никой човек не е бягал толкова дълго време с толкова бързо темпо. Доколкото става ясно, кениецът дори прави опит да тича още по-бързо на етапа от час и четиресет минути – виждайки, че няма да се впише в двата часа, но е разколебан от главния си треньор.
Едни от основните аргументи срещу приемането на времето от 2 часа, нула минути и 25 секунди за официален рекорд, е затвореният формат на състезанието, който не дава равен шанс на всички атлети. При всички положения обаче поставеното време е лично постижение за Елиуд Кипчоге, който успява да надмине уменията на колегите си – Зерсенай Тадесе (2:06:51) и Лелиса Десиса (2:14:10). От друга страна постигнатото от целия екип на Breaking2 има сериозни импликации в сферата на състезателното бягането и какво може да бъде постигнато още там.
Част от преживяното ще намери място в документален филм, продуциран от Nike и National Geographic, който ще бъде разпространен в идните месеци.
