Защо бягане? Ами като за начало, защото няма много други спортове, които да не ни костват почти нищо, да може да ги практикуваме навсякъде и да имат толкова много ползи. А и да кажем, че е може би най-естествената дейност за човека – с тази разлика, че не ни гони лъв, нали. Но пък ни гонят други, не по-малко страшни заплахи – като например заболяванията на сърдечно-съдовата система, по които държим първото място в Европа. А бягането, заедно с други аеробни дейности, е най-добрият начин да се предпазим. Ако никога досега не сте бягали, със сигурност няма да е толкова лесно да ви зарибим. Може да ви е интересно и полезно обаче да разберете как, защо и кога бягат няколко човека, които представихме в брой ПРОЛЕТ 2015 на Списанието. Един от тях е Моника Филипова.
Професия: Фризьор на кучета
Местоживеене: София, Младост
Достъп до мястото за бягане: 15-20 мин. с кола
Ежедневни маршрути: Гората над Герман, Витоша и Борисовата градина
Средно на седмица: 50 км
Време на деня: Когато мога
Сезони: Целогодишно, но любимият сезон ми е пролетта
Терен: Предимно планински
Най-дълго без спиране: 50-60 км
Най-високо: 2500-2600 м
Състезания: По пресечен и планински терен
Хранене: Гледам да се храня с храни, които ми дават енергия. Не съм веган, храня се балансирано, без да наблягам или изключвам нещо специално.
Техника на тичане: Дълги крачки
Обувки: Твърда подметка със сериозен грайфер
Други спортове: Пантене със ски
“Удоволствието ми е приоритет, но то винаги е съпътствано от дисциплина, мотивация и умора, която преодолявам чрез енергия, просто тези неща са свързани. Удоволствието идва от борбата с физическото усилие и психиката. Колкото повече съм надмогнала себе си, толкова по-голямо е и удоволствието.”
Бягането ми е по-лесно от ходенето, не помня живота преди него, така да се каже. Баща ми е състезател по борба, майка ми е била лекоатлетка, израснала съм на спортната база Белмекен. Бях на 11 г., много обичах да бягам, да се състезавам и да изпреварвам хората. Класната ми, която беше учителка по физическо, забеляза това и ми препоръча ориентирането като спорт. Много ми хареса, бягане сред природата, това, че бяхме много деца. Мисля, че добрите навици от детските години се отблагодаряват сега, за да мога да изпитвам удоволствие, докато бягам. Стимулира ме самото движение като дейност. Това, че е трудно и същевременно естествено. Бягането е заложено у човека, без значение дистанцията и подготовката, важно е желанието и вложените лични усилия. Не е нужно да се готвиш за олимпиада, важното е да се движиш. Развитието и резултатите идват постепенно. Те се усещат и винаги искаш още и още. Предпочитам да съм сама, за да се съобразявам със собственото си темпо и време. Винаги гледам да избягам от града, обичам да слушам музика, докато бягам.
Интервюто с Моника Николова, както и много други вдъхновяващи истории от света на бягането, ще намерите в брой ПРОЛЕТ 2015 на Списанието. Ако сте го пропуснали, свържете се с нас и ще го получите на преференциална цена. А за по-сигурно – най-добре се абонирайте.
