Създадохме рубриката „Как се прави състезание“, за да ви разкажем за хората, без които любимите ни състезания нямаше да съществуват. Ще ви срещаме с организатори на различни спортни събития, за да научим как се ражда едно състезание и как еволюира от идея, до успешна реализация. Ще ги питаме за трудностите и препятствията, но и за забавните моменти. Ще им зададем въпроси и за всички новости около състезанието.
Разговаряме с Гергана Толева за Асеновградски баири.
Къде се провежда състезанието? Какво е характерно за региона, през който минават участниците?
Събитието стартира от центъра на град Асеновград и след това директно “щурмува” първите и не само ридове на Родопа планина. Води състезателите чак до резерват “Червената Стена”, а тази година новият маршрут, който изработихме, ще заведе бегачите на най-дългото разстояние и до “Свещения триъгълник на Родопите”, а именно “Белинташ – Караджов Камък – Кръстова Гора”.
На коя дата ще се проведе през 2024 г. и какви дисциплини и дистанции съдържа ?
Тази година се провежда на 11-12 май, в два дни, като има две дисциплини, разделени в двата дни на събитието.
Първият ден е за бегачи и има дистанции 13, 25, 50 и 80 км.
Вторият ден е за дисциплина планинско колоездене и е с дистанции 7, 16, 45+, е-байк и 60 км. маратон, като последната дистанция е само за колоездачи с UCI лиценз.
Допълнително имаме и много силна спортно-фестивална част, с много игри за деца от всички възрасти, Бирена миля за най-ентусиазираните и концертна част в събота вечер.
Разкажете ни за историята на състезанието: кога и как се зароди идеята, кои бяха основните действащи лица (и кои са сега)?
Идеята за Асеновградски Баири съществува от повече от 10 години, като от реалното провеждане на първото събитие вече са минали 9 години. Следващата година ще имаме юбилей – 10 г. от началото.
В момента сме ядро от няколко човека, които целогодишно работим по събитието и всеки има определена роля:
Петър Кръстев – Директор събитие; координатор състезатели, организация-старт финал и Експо зона;
Радостина Кръстева – координатор доброволци, вътрешна комуникация и спонсори и партньори;
Младен Петров – дизайн и бранд, и концептуално развитие;
Мая Танева – състезателна част бегачи и трасета;
Веселин Муташов и Иван Бояджиев – състезателна част планинско колоездене;
Гергана Толева – Маркетинг и ПР;
Ранчо Киров – координатор и главен организатор детски състезания и занимания.
С какви трасета започнахте и как и защо ги променяхте?
В първите си издания събитието беше повече за планинско колоездене, имахме 2 или 3 дистанции, и се организираше основно от клуб “Тритон Екстрийм”, с който всички бяхме и все още сме дълбоко свързани. Тритон Екстрийм е клуб по триатлон и е изключително силен в зимните спортове. В него се подготвят деца от начална възраст нагоре и всъщност децата от клуба са една от основните причини “Баирите” да ги има и до днес. Имаме силно желание да възпитаваме любов към спорта и природата в нашите деца.
След това някак естествено се включи и идеята за бягане, и така в един момент бягането стана изключително популярно, и в страната, като цяло. Нещата се развиваха органично все нагоре и можем да градим постепенно и да подобряваме организацията.
Знаете ли колко са били участниците през годините?
Това е 9-ото издание и досега най-много сме имали над 450 участници във всички дисциплини, и над 150 деца, участници в детските игри в съботния ден.
Какво отличава „Баирите“ от останалите?
Правим събитието с огромна доза любов и хумор, винаги сме се стремели да се наслаждаваме на цялото събитие и това си личи във вибрацията, която излъчва цялото събитие. Винаги има някоя шега, която се “вижда” или е вградена в тениска, сайт, принтове и какво ли още не. Миналата година започнахме с “Искахте адреналин, имаме си мечка”.
Смятаме, че другото, което е важно да се спомене е, че всъщност събитието е изцяло с идеална цел, като едната ни кауза е да подкрепяме младите шампиони от клуб “Тритон Екстрийм”, които имат безкрайно много медали по различни състезания.
А тази година обмисляме свързването и с друга кауза с идеална цел в региона.
Разкажете повече за дистанциите и трасетата за тазгодишното издание?
От трасетата за бегачите има за всекиго по нещо и, разбира се, съгласно името на събитието, много “баири”. Точно след старта, още в самото начало, всички състезатели се изкачват рязко на билото, откъдето общо взето трасетата минават през различни места в планината.
По трасето може да се види прочутото “Родопско лале”, невероятни гледки, минава се през резерват “Червената Стена”, а тази година имаме и ново предизвикателство както споменахме по-горе: Белинташ – Караджов Камък – Кръстова Гора.
Кои са най-предизвикателните участъци?
Почти във всяко трасе има поне един труден участък, където “носът ти опира в терена” и се лее пот. Като цяло трасетата са технични и трябва да се подходи с нужното внимание. Почти всеки пункт по трасето крие изненади, реално качиш ли се “горе” в планината – душата просто полита над хълмове и долини. Чувстваш се като орлите.
Всъщност, опитали сме се винаги след големия “баир” да има награда от планината.
А най-красивите?
Гледките от Анатема, Червената Скала, Караджов Камък, Белинташ – думите са безсилни понякога, ще си позволя да цитирам от „Време Разделно“ на Антон Дончев: „Няма човек, който да обгърне Родопа с един поглед. Няма връх, на който да се изкачиш, та да я познаеш с един поглед. Трябва да я извървиш и да я изстрадаш, та после да я събереш в сърцето си и да я погледнеш – ала трябва да имаш сърце на орел. Не можеш да видиш Родопа с очите си, трябва да я видиш със сърцето си. Със затворени очи …, в себе си.“
Кои са авторите на трасетата и по какви критерии създавате едно трасе?
Основните виновници за трасетата са Мая Танева за трасета бягане, добре позната в бегаческите среди, Веселин Муташов и Иван Бояджиев – за колоездачните трасета. Разбира се, това са местни пътеки и маршрути, които всички караме в свободното си време, но, специално при организацията на събитието, те са тези, които завъртат “интригата”.
Кое е най-трудното в организацията на събитието?
В началото беше може би координацията на екипите, сега вече всички работим като добре смазана машина, но най-трудното може би е, че всъщност ние, като организатори, нямаме почивен ден. Започваме с организацията на следващото още след приключването на настоящото. Като цяло, когато се прави със сърце и душа, и трудното е леко.
Разкажете ни интересна случка „от кухнята“?
Винаги след края на събитието, когато и последния състезател е финиширал успешно, се събираме и има една прекрасна еуфория, която не може да се опише с думи – има много емоции, вплетени в края на едно такова събитие, след толкова безкрайни дни работа.
Има ли нещо ново в предстоящото издание?
Дистанция 80 км е изцяло нова. По този маршрут, не се е провеждало състезание до момента и много се вълнуваме да видим как ще се получи тази година.
Имате ли нови идеи, които отлежават занапред? В каква насока?
Имаме, разбира се, но най-хубавите се раждат безкрайно спонтанно, като 80 км трасето. Реално си казахме “Защо не?” и три дни по-късно Мая и Весо вече имаха концепция за него. След това започна едно забавно тестване на пътеката.
Какво не ви попитахме, а искате да споделите?
Ами, не ни попитахте за доброволците, които всъщност са тихите герои на това събитие, защото това са почти 100 човека, които изцяло доброволно и с безкраен ентусиазъм и топлина отделят минимум три дни непрекъснат труд, който прави Баирите възможни. Даже и да сме най-силното ядро от организатори, сме нищо без всички тези приятели, които застават редом с нас. Заслугата е повече тяхна, преди всичко.
Може да научите повече на сайта на Асеновградски баири и да ги последвате във Фейсбук.
