Колко пъти сте се замисляли, когато отивате на ски, на кого може да разчитате при внезапна промяна на времето или инцидент? На всички е ясно, че планинският терен, в съчетание със своенравието на метеорологичните условия, значително затрудняват спасителните акции. Затова, колкото по-близо е помощта, толкова по-добре.
От 2011 година е факт Пистовата спасителна служба, която подсигурява курорт „Картала“, отзовавайки се и на случаи в региона, както и състезания и преходи в планините през лятото. Неин основател е един човек с живот, посветен на планината.
Краси Стоянов има зад гърба си огромен опит в области, простиращи се от ски алпинизма, до въздушното спасяване. Планински спасител, инструктор по планинско спасяване и един от доайените на фрийрайд ските в България. Двигател на инициативите „Заслон Казана“ и „Маркиране на пътеки“.
Обърнахме се към него, за да разберем как е стигнал до идеята за създаване на пистова служба, как функционира тя и защо е толкова ефективна и полезна!
360°: Кога се роди идеята за Пистовата спасителна служба?
КС: Идеята за създаването на пистова служба се роди преди 12 години, когато планинската спасителна служба искаше да излезе от състава на БЧК. По това време вече не бях част от ПСС по ред причини и бях решил, че има смисъл и място да създам частна структура за планинско спасяване. И така от 2011 г. се занимаваме с пистово спасяване на един малък курорт, какъвто е Картала. Освен работа в курорта службата ни изпълнява и охрана на различни планински състезания.
360°: Как я осъществихте? Кой участва в службата?
КС: Реализацията на тази идея беше много трудна, защото първо трябваше да намеря подходящи за целта подготвени хора, а после трябваше да се погрижа за финансирането, снабдяването с екипировка, противоречията ни с ПСС и легитимирането ни сред местната общност.
За щастие разполагах с адски подготвени експерти, като моя добър приятел Кирил Тафраджйски, който вече не е между нас, и заедно успяхме да реализираме този проект. А той е работещ. Времето го доказа.
Вижте още: В търсене на каризмата: Вечно младият Краси Стоянов
360°: С какво точно се занимавате?
КС: Към момента обслужваме един курорт и на тази база изграждаме капацитета на екипа, което позволява да можем да обезпечим и определен брой събития годишно.
Зад гърба си имаме страшно много състезания като европейски и световни купи, Ком-Емине и др.
Отделно всяка зима имаме средно около 15 случая, много от които тежки. Голяма част от тези случаи всъщност са извън пистите, където ние реално нямаме ангажимент, но пък е изключено да оставим човек в беда да чака ПСС 3 часа, и винаги се намесваме.
360°: Как функционира и как се финансира такава структура?
КС: Плюсовете на подобна организация са, че тя е подчинена на курорта, малка е, ефективна е, действа бързо и изпълнява задължението курортистите безопасно да се спускат по пистите, нещо, което е включено като застраховка във всяко едно билетче.
Когато стане беля, действаш, взимаш протокол за оказване на помощ, обаждаш се на застрахователя и въпросът е приключен.
Всичко това се случва в рамките на не повече от половин час. Световна практика е. Отделно, всичко което правим, е проверимо във всеки един момент. Още при старта на акцията сигналът е получен в курорта, предава се към нас, едновременно с това се информира и застрахователят, и на секундата можеш да направиш проверка в Бърза помощ къде е отведен пострадалият и реално няма никакъв шанс да излъжеш с каквото и да било или да направиш застрахователна измама.
Вижте още: Красимир Стоянов: Да маркираш на инат
360°: Не изземвате ли функции на ПСС?
КС: Категорично не!
Това, което ни отличава от ПСС е, че като структура и начин на работа сме по-бързи и по-ефективни за конкретните дейности.
Има различни планински територии с различна натовареност. Не можеш да сравниш натовареността на един планински курорт с необлагородена зона. Затова концесионерите сами трябва да си направят сметка, каква организация е по-изгодна и ефективна за техните цели. Не изключвам след време екипите на ПСС, които са в големите курорти, да решат да останат към концесионера и да изпълняват функции на доброволни спасители, тогава когато нещо се случи извън територията на ски зоната. В целия нормален свят е така.
Защото в целия нормален свят думата монопол не съществува!
Пример: НАСА се кооперира с Боинг и Спейс екс и др. за извеждане на спътници и астронавти до космосът. Защо – защото е по – евтино и ефективно. Ключа е в колаборацията.
Не искам да ме разбирате погрешно. ПСС работи изключително добре в условията, в които са поставени. Това което се опитвам да обясня, е че те имат нужда не само от техническа помощ, но и съмишленици, с които заедно да обсъждат професионални проблеми и да търсят решения. Да бъдат коректив и в помощ едни за други. Заедно да повишават нивото на планинското спасяване в България и да комуникират това с обществото и институциите.
Обратно на въпроса – подобни частни спасителни структури ще се създадат и в българските ски-курорти, стига собствениците им да достигнат до идеята, че делегирайки задължения на създадената от тях организация по пистово спасяване, ще им даде възможност за кръгова икономика.
Какво значи това – от купуването на лифт-карта (билет), до възникването на инцидент по пистите в курорта, през подаване на сигнал, реакция на пистовите спасители, оказване на първа долекарска помощ на място, до сваляне на пострадалия в лекарския кабинет на курорта – целият този процес е контролиран и до минути е ясен – кой, кога, къде и как е действал. Защото следващото звено – застрахователят иска да знае това и на тази база да плати на екипите на пистовата служба. Разбира се, вместо, както е сега, да работи на договорни начала с Планинската спасителна служба и да заделя немалък процент (над 60) от обработените и платени съгласно Протокол за оказана долекарска помощ. Тези пари могат да се върнат в касата на Концесионера на курорта.
Мога да споделя, че преди години Боровец се опита да създаде подобна структура, но пътят, по който тръгна, беше погрешен. Не се наблегна да обучение на собствени кадри, измежду ски-патрула и ски-учителите, а се докараха хора отвън, без необходимите знания и умения. Резултатът беше отчайващ. Това години наред се използва като аргумент от ръководството на Планинската спасителна служба.
Важно е и друго – въпросът с отговорността за ставащото по пистите! По тази причина концесионерите се страхуват да създадат структура като Пистова спасителна служба, а създават ски-патрул, който да контролира реда по ски-пистите. Резултатът е трагичен – навсякъде! По никакъв начин травматизмът не намалява. Причините за това са комплексни и е необходим задълбочен анализ. Но това не е тема на разговора ни!
Място за различен тип организации има и те се допълват взаимно. Мястото на планинските спасителни служби е в планините (а не в курортите), а на Пистови спасителни служби (или както щете наречете формированията, функциониращи в ски-курортите по света), е на пистите в курортите.
Някъде има взаимодействие с жандармерията и гражданска защита (Франция) и то в определени райони, другаде съвместно с хеликоптерни организации (РЕГА – Швейцария) и т.н.
360°: Има ли други подобни организации в България?
КС: Аз съм много „за“ да се създадат повече подобни организации. Първо, че те подпомагат работата на държавните служби, второ, че чрез тях ще се създаде конкуренция, която да вдигне нивото.
