Започнах да маркирам пътеки преди около 20 години в родното ми село. Вече бях ходил доволно по света. В един момент, като се прибрах, осъзнах, че преди време местното туристическо дружество е маркирало някакви неща и оттогава нищо не е пипано, а и вече няма организация, която да направи подобно нещо. Затова се хванахме с приятелката ми и реновирахме тамошните пътеки.
Така започва разказа си Краси Стоянов, доайен в планинското спасяване у нас, един от основателите на фрийрайда в България, и до ден днешен силно ангажиран със спасително и лавинно дело, фрийрайд експедиции и алпинизъм. Качвал и спускал със ски 6 и 7-хилядници и едно от легендарните имена на ски алпинизма в България.
Нямаше как да не се почувстваме увлечени от думите му, които идваха от сърцето – едновременно изпълнени с грижа и тревога. Затова поискахме да ни разкаже цялата си история за прокарването и маркирането на пътеки.
Началото
По времето, когато поставяли основите на “Пистово спасяване”, научава от приятел за пътека, наречена “Кривия лук”, в местността Картала. Малко му трябва и веднага минава със ските по нея. Дава си сметка обаче, пътеката, предлагаща „друг вид ментално изживяване“ не е достъпна за всеки. Ако някой друг дойде в този район, нито ще знае, че има такава пътека, нито откъде и как минава. „Затова с приятелчето ми хванахме с една моторна резачка и почистихме трасето, така че да бъде относително безопасно и теглихме една маркировка“, разказва с вълнение Краси и добавя:
И тогава осъзнах, че по този начин реално можем да правим страшно много интересни неща!
Борислав Димитров е другият човек, с когото маркират пътеки. Той е пионерът, който прокарва маршрутите в Краище, но и на много други места. Основният им критерий е, че колкото по-непознат е даден маршрут, толкова по-интересен е!
Дават си сметка, че за времето, през което се занимават с прокарване на маршрути, са навъртели поне 500 км, маркирайки средно дневно между 5 и 10 км. Заменят четките с шаблони, защото така е по-прецизно, но за сметка на това правят по-малко километри на ден.
Вижте още: В търсене на каризмата: Вечно младият Краси Стоянов
Трудностите
Краси Стоянов обича работата да е свършена перфектно, затова му е болно, че в голяма степен им липсва естетика в изпълнението на маркировките и от друга страна – това, че само двамата могат да покрият твърде малко пътеки. Но няма как иначе – бидейки в ограничен състав, опитват да свършат работата по-бързо, за да обхванат повече километри и така прецизността отстъпва на времето, с което разполагат. А то е тяхното свободно такова, извън работа. Все пак си обещават да работят над тези два аспекта.
Проекта в Бистришко бранище
Краси разказва, че последно е маркирал маршрут от Бистрица, през Бистришко бранище, до хижа Алеко. „Пътеката там е тотална щета“, казва Краси. Става свидетел на плачевното ѝ състояние по време на една своя разходка и се свързва с екипите на парк Витоша и РИОСВ, които са стопани на този маршрут. „Обадих се и им казах какво смятам да правя, а те помагат по възможните начини.“
Мостовете там са счупени, а най-дългият и най-близо до хижата, са поправили с Боби и Жоро, надолу пък той сам е изрязал всички паднали дървета. Следваща стъпка е първият мост, в началото на резервата да се оправи навреме преди зимата. По пътеката всичко е направено, работят добре с РИОСВ София, които им съдействат и вероятно ще намерят и финансиране, споделя още републиканският шампион по планинско спасяване.
За да напредват, очакват да се случат още някои неща – предстои одобрение на финансиране от Министерство на околната среда и водите. Изготвена е сметка, добавен е анализ какво трябва да се случи и начинът, по който трябва да се подхожда. По думите му там може да се действа само с коне и човешка сила. Икономически необосновано е вкарването на съвременна техника, защото там е резерват.
„Иска се жива сила, хора, с които да идат и да разхвърлят по местата материалите, другата работа е наша и е лесна.“ – споделя ни Краси Стоянов, а очакванията му са всичко да се случи до 15 ноември, но и в зависимост атмосферните условия.
Вижте още: Пистовата спасителна служба: Да си поговорим за сигурността по снежните писти
Как трябва да бъде организирано маркирането на туристически маршрути?
БТС имаше традиции в това отношение, отбелязва Краси Стоянов и допълва: „Ако в момента новото ръководство на Български туристически съюз се вземе в ръце, той може да играе ролята на един координиращ орган. (…) Някой беше казал: „За мен е важно да знам кой кара влака“. Не може този хаос да роди структура, която е работеща.“ Процесът може да бъде координиран и от Министерство на туризма, като организация, която трябва да администрира туристическата дейност в страната, счита Краси и подчертава отново, че е важно да има кой да съблюдава и ръководи дейностите.
В момента Университетският аварийно-спасителен отряд маркира. Ето те правят нещо, ние с Боби правим нещо, сигурно и други хора правят нещо, но това не е обвързано в система. Това е работа на парче.
Как е по света?
„В целия нормален свят има една структура, която задава векторите, това е навсякъде. Няма нищо по-различно от това.“, споделя Краси своите наблюдения. Разказва ни още и за впечатленията си от Шамони, откъдето се е върнал скоро: „Тяхната маркировка е много по-евтина от нашата. Защо казвам това? Фонът е от изкуствен, много здрав материал. Този фон е неутрален и, когато грее слънце, няма да го направи по-блед. Буквите са гравирани навътре, и понеже материалът е черен, те не се нуждаят от боядисване. Себестойността на една такава табела, според мен, е доста атрактивна.“
Краси Стоянов има готовност да помага в процеса по маркиране в България – както с изпълнение, така и с консултиране. „Това с Боби го правим 30-40 години. Проблемът е, че никой не се стреми да събере на една маса всички, като нас, които искат да правят нещо.“
* * *
Краси Стоянов
1977 г. – планински спасител;
1983 г. – инструктор по планинско спасяване;
1994 г. – ръководител въздушна група; най-добрият български специалист по спасяване от въздуха (с използване на хеликоптери), инструктор по планинско спасяване;
1990 – 1994 г. – зам.-председател на Републиканската комисия по планинско спасяване;
1987 – 2005 г. – ръководител на нарядна група в отряд София на Планинската спасителна служба;
2000 – 2004 – Началник отряд ПСС – София;
Републикански шампион по планинско спасяване на зимни и летни прегледи на ПСС;
Основател на Пистова спасителна служба;
Преподавател в НБУ, Ръководи и управлява учебния процес в спорт „Туризъм“ към програма „Спорт“ на Университета;
2001 – 2004 г. – ръководител и изпълнител на проект „Реакция на децата в кризисни ситуации“ към Столична община;
Ръководител на спасителни екипи на множество международни състезания по екстремни ски, ски-ралита, планински бягания;
Един от основателите на фрийрайд ските в България;
Сериозна алпийска дейност от 1981 година;
Изкачвания на върховете: Аконкагуа, Маккинли, Монблан, Елбрус, пик Ленин, Арарат, Айлан Пик и други;
2000 – 2009 г. – основател на фирма за ремонт и поддръжка на хидротехнически съоръжения и язовирни стени с използване на алпийски способи, консултации за реакция в кризисни ситуации; Най-високите комини в България;
Актуални инициативи:
Заслон Казана
Маркиране на пътеки
