След 29 май 1953 година три имена са неразривно свързани едно с друго. Еверест – най-високият връх на планетата, Едмънд Хилари и Тензинг Норкей – двамата алпинисти, които са първите хора, стъпили на заветните 8848 метра – там където нагоре е само небето.
За върха Еверест е писано много, навярно най-много от всички върхове на планетата. Много съм писал и аз самият и това е закономерно, защото на 20 април 1984 г. там, горе на 8848 м, се развя и родният трибагреник – бяло, зелено, червено. Личо аз съм писал доста и за Тензинг, най-вече около заветната дата 29 май. Днес за първи път сядам пред белия лист, за да се опитам да се вместя между двете дати от живота на сър Едмънд Хилари – 20 юли 1919 г., рождената му дата и 11 януари 2008 г., когато завършва жизненият му път. Знам, че ще е много трудно, защото ще пиша не за някой друг, а за самия Хилари, който изживя един много активен период, разделен между Антарктида, пчелите и Хималаите.
Вижте: Спомен за Христо Проданов между две дати
Роден на 20 юли 1919 г. в Окланд, Нова Зеландия, но прекарал детските си години в малкото градче Туакау, малкият Едмънд всеки ден пътува по 2 часа, за да учи в Окланд и това време той използва за четене. В тези години той е най-нисък от връстниците си и това той изживява мъчително. За да израсне, започва да се занимава с бокс, а когато вече е на 16 години, за пръв път излиза в планината и прави първите си опити в скалното катерене и това много му харесва. Междувременно с брат си Рекс усилено помагат на баща си в пчеларския бизнес.
Когато през 1941 г. започва Втората световна война, Хилари изявява желание доброволно да постъпи в армията. След продължителни размишления обаче се отказва, поради своите религиозни убеждения, но две години по-късно, когато в Нова Зеландия е обявена всеобща мобилизация, той заминава на фронта. През 1945 г. при инцидент той е тежко ранен и изпратен в родината си за лечение.
След войната вече няма какво да му пречи да се отдаде на своите любими занимания – пътешествия в Антарктида и алпийски изкачвания. В края на 40-те години, в партньорство с най-добрия новозеландски алпинист Хари Айърз, той прави силни изкачвания из Южните Новозеландски Алпи, между които и премиерно изкачване по трудния ръб на най-високия връх на Нова Зеландия Маунт Кук.
После преминава и през върховете на Алпите, където изкачва няколко средно трудни върхове, като Юнгфрау и Монте Роза. Още с първата си визита в Хималаите, заедно с Джордж Лоу, Ърл Ридифорт и Ед Котър, правят сложно премиерно изкачване на вр. Мукут Парбат /7135 м/ в Гархвалските Хималаи. Това изкачване силно впечатлява Ерик Шиптън, известен британски алпинист, който в момента /1951 г./ е и бъдещ ръководител на поредна хималайска експедиция до Еверест. Шиптън не се колебае и кани Хилари и Ридифорд за участници в разузнавателната експедиция до Еверест от южната страна /1951 г./ Положителните резултати и доброто представяне на Хилари внасят нов етап в хималайския му период. Открит е пътят към Еверест през проблемния дотогава ледник Кхумбу.
Вижте: Историята на една уникална снимка, венецът на един достоен живот
Само две години след това идва големият успех, в който Едмънд Хилари е безспорен лидер на успешната свръзка. На 29 май, в 11.30 часа Хилари и Тензинг стоят на купола на световния първенец. След 16 неуспешни опита най-после Еверест е превзет. Следват похвали, почести, награди. Всичко, което след това е направено от Хилари, остава на заден план. Той се отдава на благотворителна дейност в полза на неговите приятели шерпите. Оказва неоценима помощ в строителства на училища, болници и други жизненоважни неща в Непал и най-вече в района на Соло Кхумбу. Все неща, за които е писано много. /Вижте: „В памет на Елизабет II: Кралицата, заради която бе изкачен Еверест”/.
Въпреки големите му ангажименти към Непал и Хималаите, Хилари не забравя и голямата си мечта Антарктида. Така в 1957-58 г. той участва в съвместна Британска и Новозеландска експедиция в Антарктида. Там експедицията построява 6 големи и 2 малки къщи за 23-ма души, след което на две групи участниците в експедицията се отправят към Южния полюс. Групата, на която ръководител е Хилари, на 4 януари 1958 г. достига полюса. Това е триумф за Хилари, защото след Амундсен и Скот той става третият човек, достигнал Южния полюс.
Вижте: Амундсен срещу Скот: Великият леден дуел за достигането на Южния полюс
През 1985 г., заедно с американския космонавт Нийл Армстронг, с двуместен самолет двамата кацат на Северния полюс, с което Едмънд Хилари става първият човек, бил на 3-те полюса – Южния, Северния и Еверест. През 2007 г., с група от Нова Зеландия, в която е и министър-председателят на страната, посещава Антарктида, за да отбележи 50-годишния юбилей на станция „Скот”. Това е и последната проява на Хилари от неговите антарктически мечти.
Вече и на преклонна възраст Хилари не забравя приятелите си в Непал и често пътува до страната, оставила трайни следи в неговия живот. През 1985 г. Хилари е назначен за върховен комисар в Индия и Бангладеш, както и редовен посланик на своята страна в Непал, което му позволява близо 5-годишно трайно присъствие в подножието на „неговия връх” Еверест. За всичко, което Хилари е направил, както в спортно, така и в благотворително дело, е богато възнаграден с редица почести и награди – една, от които е тази, че сър Едмънд Хилари все още е единствен Почетен гражданин на Непал.
Вижте: На прицел: Еверест
На 22 април 2007 г. Хилари за последен път посещава Непал, за да вземе участие в една експедиция от устието до изворите на р. Ганг. Там, при едно падане той получава сериозни наранявания, които навярно са повлияли върху и без това влошеното му здравословно състояние и на 11 януари 2008 г., в 9 часа местно време, един от най-големите алпинисти на нашето време завършва своя много динамичен и ползотворен жизнен път.
доц. Сандю Бешев
