Три са най трудните и предпочитани алпийски обекта в Кавказ. Това са Безенгийската стена, чийто първи български опит за траверсиране ще отбележим на 19 август (тогава се навършват юбилейните 60 години), Кръстът на Ушба – едно много интересно алпийско хрумване на група съветски алпинисти, осъществено в началото на 60-те години, за което ще разкажем също през август, и траверсът на Шхелда, който е обект на настоящия разказ.
Връх Шхелда се намира в Централната част на Кавказ – районът на Приелбрусието. Изходният пункт за изкачването му е алпийският лагер „Шхелда”, разположен в кравивата долина Адил-су. Погледнат от началото на едноименната долина, самият връх не прави особено впечатление, тъй като мощната му снага се прелива с поредицата от няколко върха, които заедно образуват популярния и много труден „Траверс на Шхелда”.
От изток на запад образуващите го върхове са: Източна Шхелда /4369 м/, Централна Шхелда /4295 м/, Аристов /4229 м/, познат още и като Първа Западна Шхелда, която, от своя страна, се изгражда от още два върха – Втора Западна /4310 м/ и Трета Западна /4229 м/. Някои автори причисляват към споменатите по-горе върхове и върховете Наука /Московски авиационен институт /МАИ/ с височина малко над 4000 м, както и връх Профсъюзов /4100 м/. В това си протежение върховият гребен, съединяващ споменатите върхове, е около 8 км.
Северните склонове на съставляващите траверса върхове се спускат почти отвесно към шхелдинския ледник. Покрити са с вечен сняг, който на много места преминава в лед. По северия склон често се отцепват ледени блокове, които с грохот се разбиват в началото на ледника. По всеки от северните ръбове са прокарани интересни маршрути от най-висока категория на трудност.
Първите опити за изкачванията на всеки от съставляващите върхове, както и преминаването на съединяващия ги гребен, водят началото си от 1935 г. и са направени от известните съветски алпинисти, между които личат имената на О. Аристов, Б. Гарф, Ф. Кропф, Е и В. Абалакови. Първото цялостно преминаване обаче става едва през 1940 г., и то от две групи, движещи се едната от изток на запад с ръководител В. Нестеров, а втората от запад на изток, ръководена от В. Надеждни.
С особена трудност са почти отвесните скални ръбове, водещи или спускащи се от Източна и Централна Шхелда. Обикновено целия маршрут се преминава от 5 до 8 дни, в зависимост от съпътстващите траверса атмосферни условия.
Първото и засега единственно българско траверсиране на Шхелда е осъществено от две свръзки Христо Проданов-Трифон Джамбазов и Димитър Бърдарев-Кирил Стоилов, от 24 до 31 юли 1973 г. Първоначално те започват самостоятелно катерене, но на трудните участъци често се обединяват в обща свръзка. Траверсирането на Шхелда се осъществява обикновено в двете посоки. Единият вариант започва от изток на запад, а другият от запад на изток. В първия случай още в началните дни се преодоляват най-трудните участъци – изкачването на отвесния скален източен ръб на Източна Шхелда и слизането на 200-метровата му отвесна западна стена. Трудностите идват и от факта, че в първите дни раниците на алпинистите все още са твърде тежки, но пък участниците са все още със запазени сили. Нашите алпинисти приемат втория вариант – с начало от запад на изток.
В края на юли, когато нашите алпинисти плануват траверсирането на поредицата върхове, времето рязко се влошава. Това налага потискащо изчакване в лагера. А когато четиримата ни алпинисти са по самия траверс, времето отново се влошава и изморителното катерене завършва почти в обилен снеговалеж, силни ветрове и окончателно привършване на хранителните запаси. И всичко това – когато те трябва да преодоляват най-големите технически трудности на най-високия връх – Източна Шхелда.
