Отиваме в Пампорово за няколко дни, за да видим какво е да живееш в зимния курорт през зимата. В колата ни – едно такова нетърпеливо и малко сънено настроение се носи из въздуха, разредено от домашно приготвено кафе и план за предстоящия уикенд. Там ни очакват приятели, с които забавлението ни е гарантирано.
Срещаме се с Николай, наш добър приятел, който вече втора зима избира да живее тук, в Родопите. Въпреки, че е търговски представител и работата му е тясно свързана със срещи с хора, от миналата година му е все по-лесно да върши каквото трябва от компютъра и телефона си. Тъй като сноубордът му е страст, предпочита да работи от Пампорово, вместо от Пловдив, откъдето е.
„Харесвам мястото, защотото се чувствам като вкъщи, но разликата е, че имам курорт и писта в задния двор“
Николай ни води веднага на неговото любимо място в Пампорово – пистите. Качва ни на Снежанка – най-крайната точка, от която можеш да тръгнеш да караш до всеки един от трите ски центъра в курорта. Избираме си зоната на Студенец, защото е най-близо до мястото, където паркирахме автомобила си. Видно е, че в курорта спазват всички противоепидемични мерки, навсякъде са разположени дезинфектанти, а служителите следят всички на лифта да са с маски.
Въпреки, че сме на пистата, на Ники телефонът му звъни, защото е на работа днес и отиваме да видим нестандартния му офис на пистата сред борова гора.
Офисът е повече от впечатляващ, всъщност това е Restart Zona 82, отличаващ се с уединение и природни пейзажи насреща ти, а чувството да работиш в иглу, е повече от яко! Свежо пространство, което ни кара да се замислим за малко бягство от градските паважи и местене на офиса ни от центъра на София в центъра на Пампорово!
На обяд отиваме да хапнем близо до пистата, непосредствено до кулата Снежанка. Родопите са известни с традиционната си „гурме“ кухня и нямаме търпение да пробваме от вкуснотийките на местните. Избираме си супа с манатарки и пърленка – по-хубава храна, отдавна не бяхме яли!.
„Каквото и да си избереш за хапване в Пампорово и в района на Родопите – няма да сбъркаш. Храната там е приготвена основно от домашни продукти, с огромен майсторлък“, казва Ники.
Ники ни води в релакс зоната на хотел Перелик, която е перфектното решение за разтоварване след каране на пистата и работа пред компютъра. Мястото е новият СПА център в Пампорово, разположен в хотел Перелик. Пространството ни смая с размерите си и големият избор за прекарване на времето там. След близо четири часа в басейна с полуолимпийски размери, петте вида сауна, парни бани,тропически душове и дори солна стая, духът ни и тялото са ни възстановени напълно. Освен това за цялостният ни баланс от Body & Soul Spa Lounge ни предлагат и персонални козметични процедури и масажи, за които Ники ни беше споменал и преди това.
„Определено е страхотно да има къде да разпуснеш след дълъг ден!“
Вечерта ни заварва в прекрасна къща в сърцето на Пампорово. Събрали сме се група, някой свири на китара, а местен приятел ни разказва историята за произхода на името „Пампорово“, която не знаехме досега:
„Легендата гласи, че името на Пампорово идва от “пампор”, старобългарска дума, която означава керван. Според преданията навремето оттук са минавали много търговски кервани. Местните разказват как тукашен земевладелец изградил по тези земи подслони за керваните, които да ги приютяват през зимата. Местността дава име и на курорта – Пампорово и затова са толкова гостоприемни.“
За старт на следващият ден отиваме в Туристическият център ,защото това е най-прекият път до всички интересни места в курорта. Там се запознаваме с Криси и семейството ѝ. Тя е дошла да намери забавление за двете си деца и да може да покараме спокойно ски.
„Спокойно ги оставям, защото за тях се грижат професионални ски инструктори и педагози, а и могат много бързо да се научат да карат ски, заедно с други деца. Докато те се забавляват, аз също го правя, с вас, на пистата.“, усмихнато ни казва Криси.
Снежните приключения за четири годишния и малчуган се намират на Ски център 2 – Малина в Ски занималнята, а за осем годишната ѝ дъщеря в Ски училището. Ние ще наминем да ги видим по някое време.
Докато почиваме след пускане по „Стената“, разпитваме Ники, подробности какво е да живееш на Пампорово целия сезон. Той ни обяснява, че Пампорово е много уютно, финансово не се различава от това да живее в Пловдив, а от социална гледна точка е по-добре, понеже постоянно се срещаш с нови хора. Курорта е много удобен и можеш да стигнеш навсякъде без да ползваш автомобил. Криси допълва:
„А и плюсът на Пампорово за хора с малки деца е, и че в близост има голям областен град – Смолян, в който могат да намерят всичко необходимо – от супермаркет, магазини за дрехи или болница, при нужда.“.
След неопределено време сладки прикази, казваме „чао“ на Криси и Ники, пийваме топъл чай на пистата. Следобедното слънце и умората от цял ден каране и емоции взимат превес – ясен знак, планинските ни вълнения са към края си.
„Пак ще дойдете. Чакам ви следващия уикенд и този път ще ви заведа да се разходим до Орфеевите скали или да пояздим коне сред боровете.“
Ех, на това предложение на Ники, не можем да откажем!
Преди да си тръгнем искаме да благодарим сърдечно на Пампорово, Ники и Криси за готиното преживяване, което ни спретнаха и си обещаваме, че следващия път пак сме тук, сред планината, снега и опияняващия мирис на родопски борове.
