Огромната територия на Стара планина е нарязана от множество дълбочинни разломи, които впечатляващо са почти успоредни един на друг. Тези долини я разделят на голям брой по-малки планини, които носят собствени имена и се отличават със собствен характер. По-надолу ви представяме Голема планина.
Голема планина
ФАКТИ:
Първенец: връх Чукава – 1588 м
Условия за туризъм: маркировка Ком-Емине, две хижи
Планината оформя дясната страна на Искърското дефиле, частта му между реките Батулийска и Габровница. Тя е средновисока и доста дълга – 45 км. По билото й върви маршрутът Ком-Емине, като първо следва права линия, а после прави голям завой към Мургаш планина. Това е един от най-обширните дялове на Западна Стара планина. Във вътрешността на планината са разположени селата Лакатник и Бов. В района на второто е запазена къщата на Иван Дангов, в която през 1917 г. и 1918 г. е отсядал и творил писателят Иван Вазов. Оттогава до днес къщата на Иван Дангов е позната като Вазовата къща. Най-високият връх на планината е Чукава (1588 м), от който се разкрива впечатляваща гледка към Мургаш, Козница и Издремец.
Върхът представлява малка пирамида на заравнено било. За изкачването му може да се тръгне от село Брезов дол, откъдето се изкачва до билото, при връх Плато. Оттам маркировката по маршрута Ком-Емине отвежда до връх Чукава. Емблема на района обаче е връх Издремец (1492 м), който предлага още по-добра обзорност над тази част от Стара планина. Изкачването му е най-удобно от село Бов, след което може да се прехвърли билото и да се слезе до хижа Тръстена – една от общо двете в планината. Хижа Буковец е близка точка за отдих по прехода за връх Чукава. Планината е кръстосвана от множество черни пътища и позволява обхождане с велосипед, като преходите могат да са комбинирани между Голема и Софийска планина.
На територията на Голема планина се намира защитена местност „Трескавец“, която опазва локални растителни и животински видове.
Хубава и информативна статия, за по-малко познатите дялове на Западна Стара Планина!