Отново дойде денят, в който да си поговорим за любимите ни места в родните планини. Места, които са диви и красиви, а освен това имат способността да ни направят много щастливи. Едно от тях е притегателна сила за авантюристично настроените приключенци. Хора, които обичат по-неотъпканите пътеки, и се усмихват при мисълта за по-предизвикателни маршрути, а не се плашат. Да, именно такъв е Джамджиевият ръб – един от начините, по които можем да стигнем до първенеца в Пирин, връх Вихрен.
Една от изходните точки, която ще ни отведе до 2914 м, е хижа Вихрен. А до нея най-вероятно вече знаете, можете да стигнете с автомобил от град Банско или разбира се, пеша не само от града, но и от различни други точки в планината.
Щом сме достигнали хижата, е време да се отправим нагоре. За целта поемаме по пътеката, която води към местността Казаните. До един етап маршрутът се припокрива с този към втория по височина връх в Пирин – Кутело и Кончето.
Когато вървим нагоре, трябва да знаем, че в един момент ще има разклонение на пътеките. За да достигнем до Джамджиевия ръб трябва да тръгнем по тази вдясно. Другата продължава по традиционния път към Вихрен – така наречената Царска пътека. В един момент пред нас ще се извиси и самият ръб. Не спираме да следваме пътеката, до момента, в който изкачването по нея свърши.
Достигнем ли този етап, пътищата отново ще се разделят. Основната разлика е, че този път тръгваме по неотъпкан път към ръба, тъй като обособената пътека продължава към местността Казаните. Започваме да вървим нагоре като малко по малко ще става все по-тясно и каменисто. Това е и участъкът, който е най-труден от целия маршрут и трябва да преминаваме по него с повишено внимание.
На места може да се подсича, което ни дава възможност да изберем най-безопасния път за нас. Разбираме, че маршрутът не се характеризира с най-висока степен на трудност, но това зависи и от факта дали изпитваме страх от това, което виждаме пред нас.
С всяка една крачка все повече ще се приближаваме към момента, в който пътят става все по-широк и приятен за ходене. Именно тогава ще осъзнаем, че само първият етап от маршрута е по-предизвикателен. След това трябва да гледаме къде стъпваме, но определено ще се чувстваме по-спокойни и дори радостни, че сме избрали да минем от там. Една от причините за това е, че вероятността да срещнем други хора, е значително по-малка, в сравнение с останалите маршрути до върха. Наличието на непокътнати еделвайси също ни помага да усетим истинската същност на дивата природа.
Освен това имаме възможност да й се наслаждаваме от една различна перспектива.
Продължаваме, а пътят вече е широк и много приятен. И така до самия връх, който ще ни извиси на 2914 м. Достигнем ли го, вече сме минали трудната част и имаме възможност да изберем от коя страна на върха да се върнем обратно – Казаните или Царската пътека.
Времетраене и маркировка
Въпреки терена, маршрутът не е много по-дълъг от останалите два. Трябва да се подготвим за ходене около 3 часа в посока. Но разбира се, може да отнеме и малко повече, в случай, че се забавим по по-трудните участъци. Маркировка можем да следваме до момента, в който стигнем подножието на ръба.
Още интересни маршрути в Пирин можете да видите тук
