Художник, архитект или гравьор, този голям творец на 20в. не може да бъде поставен в рамки. Преди всичко той е влюбен в природата, която го вдъхновява, и която се мъчи да защитава. Сменя рожденото си име – Фридрих Стовасер на Фриденсрайх Хундертвасер, което буквално означава „Царство на мира Сто води“. Той строи без предварителни скици и планове. Според него съвършенството се крие в спиралите и кривите линии. Негова запазена марка са вълнообразните подове.
„Гладкият под е изобретение на архитектите, той е удобен за машините, но не и за хората“.
За него правата линия не съществува в природата, а е плод на образованието. В картините си използва преливащи се, флуоресцентни цветове, създава ги сам на основата на неорганични вещества като тухлата, дървени въглища, варовик..
Екологията е критерий за чувствителността на Хундертвасер, цитоплазмата на неговата 5та кожа.
“Човек има пет кожи – епидермис, облекло, жилище, идентичност, Земята … „
По природа Фриденсрайх Хундертвасер е „зелен“, австрийски пацифист. Още от детството си показва свръх чувствителност върху заобикалящия го свят. Природата е най- висша реалност, източник на световна хармония; необятната му почит към нея събужда желанието му да я защити от човешките и индустриални атаки. Проповядвайки за гражданска Природа, като доктор на архитектурата, неговите жилища с висящи градини, неравни подове, керамични колони, обли покриви и дървета – квартиранти, излизащи през прозорците, които пречистват въздуха и декорират мястото за живот, виждат бял ден през 80-90те години. Oсъществява множество проекти във Виена.
Пионер, с боси крака, неговите дървета – квартиранти пускат корени в домашния компост, а короната им излиза през прозореца. Те имат за цел да подобрят начина на живот, правейки го по-приятен, а жилището по-обитаемо. Успехът е пълен, защото дърветата регулират изтичането на водите и допринасят за намаляване размерите на замърсяването. Невероятен авангардист с еко извращения, Фриденсрайх Хундертвасер разсъждава над екологичното влияние върху градския живот, и обработката на отпадъците. Защитава решението със сухи тоалетни като средство за автономност и защита на водата. Идеята му да направи компост от човешки екскременти и възстановена вода на разположение на дърветата, които обитават сградите. Това е проект, който той успешно реализира.
„Има толкова необитаемо пространство в неплодородния и монотонен град. Защо да няма едно дърво, което да живее в къща вместо един човек, докато кислородът се разрежда? Достатъчен е един прозорец и малко място… Трябва прозорците да са винаги отворени, за да влизат свободно въздуха, дъжда, жегата, вятъра и снега. Дървото плаща наема си, поглъщайки праха, поемайки отровите, пречиствайки водите на замърсените дъждове, произвежда здраве и щастие, води пеперуди, красота и други ценности…“
Как да достигнем до по-човешко строителство? Фриденсрайх Хундертвасер предлага две решения: първо да оставим на природата права (плесен, ръжда, пукнатини…), да счупва стерилната геометрия, която царува, и второ да оставим на човека правото да твори върху мястото, в което живее. Идеите на Хундертвасер са толкова логични и естествени, че се чудим защо толкова рядко биват се реализирани…
