На 10-и април Боян тръгна за Катманду. Той си е поставил една много трудна и сериозна програма, каквато до момента не е имал в плановете си. В общи линии някои от вестниците, радиата и телевизиите дадоха кратки съобщения. От позицията, която имам в статистиката на българския алпинизъм, си позволявам да продължа с малко по-конкретни пояснения.
Боян трябва в тази година да атакува три осемхилядника и два седемхилядника. Първият връх, към който той се насочва, е Шиша Пангма – 8027 м, които му отреждат последното място в голямата класация на надоблачните върхове.
Нека припомним, че през 1993 г. върхът бе цел на Йорданка Димитрова и Борислав Димитров. Тогава те се включват в експедицията на италианеца Ренато Моро, но достигат само до 6300 м. Лошото време ги задържа много време в базовия лагер, а когато то се стабилизира, времето за престой вече бе изтекло.
През 1999 г. на 1-ви май към Шиша Пангма тръгват Дойчин Василев и д-р Карина Сълова. Двамата достигат до Централния връх /8008 м/, което обаче не е достатъчно изкачването да се зачете, най-вече, когато се отчита за спечелване на „Хималайската корона”. Това налага българи отново да стъпят на Шиша Пангма и то само и единствено на Главния връх, на 8027 метра. Ако това направи Боян, България вече ще стане носител на това най-значимо отличие. Този успех пък ще позволи веднага да бъде предадена за печат книгата „И България с хималайската корона”. Текстът на бъдещата книга е мой и в нея всеки българин, направил опит за изкачване на осемхилядник, ще намери място. Най-значимо ще бъде за тези, които са успели, за останалите ще бъде отбелязан кой докъде е стигнал, защо не е успял – лошо време, заболяване или просто не е имал сили. Целият снимков материал, който ще бъде поднесен в книгата, също е много подробен и е на Боян Петров. Вероятно е книгата да излезе под съавторството на двамата.
Веднага след Шиша Пангма, Боян ще тръгне към Еверест от север. Или от най-ниския, използван за аклиматизация, ще се прехвърли на най-високия ат 14-те гиганти.
След кратък престой в България, той ще отлети за Памир, където трябва да се справи с двата памирски върха – Победа /7439 м/, на който той не е бил, и на Кан-Тенгри /6995 м/. За неговата височина, с помощта на бившия държавен треньор по алпинизъм на СССР, Владимир Шатаев, мисля, че бяхме достатъчно точни в предишния ни материал. Категорично – на този връх не му достигат 5 метра, за да се числи към седемхилядниците. Боян е бил един път на този връх, но сега ще го изкачи по друг маршрут. С тези две изкачвания Боян ще стане носител на друго високо отличие – „Снежен барс”, което към настоящия момент притежават 15 българи.
В есенния сезон на Хималаите Боян планира и има разрешение за Чо Ойю /8201 м/. На този връх вече са били 8 българи, но на Боян му е необходимм за индивидуалната му класация на „Хималайската корона”. При успех, това ще бъде нещо, което никой алпинист не е правил в една календарна година и за короната ще му остане само Лхотце /8516 м/ или първият български осемхилядник. Лхотце е плануван за следващата година.
Не по-малки са намеренията и на вегана Атанас Скатов. В разговора с него той заяви, че първата му цел е изкачването на Чо Ойю, но в алпийски стил – без междинни лагери, без кислород /Наско до сега е ползвал живителната сила на допълнителния кислород/ и без шерпи.
Втората му цел е отново Еверест. Както вече знаем през 2014 г. той за първи път стъпи на 8848-те метра от север. През 2017 г. за втори път бе на Еверест от юг.
„Все още нямаме българин с три изкачвания на първия връх. Искам да го изкача за трети път и то без кислород, без шерпи и в алпийски стил” – добави Наско.
Считам за излишно да споменавам, че Скатов е веган и се стреми да стане първият веган в света, стъпил на всичките 14 осемхилядника, но го блазнят и някои други екстремални изкачвания.
По наши сведения тази година Еверест ще бъде цел на още няколко българи, но за тях „когато му дойде времето”, както казваше един български цар.
