Пещерите са една от многовековните тайни на природата. С разкриването на тайните и изучаването на проблемите, свързани с тези своеобразни феномени, се занимава науката спелеология. Самият термин за първи път е въведен от френския историк Емил Ревиер и е възприет по целия свят чрез неговите трудове. Думата спелеология най-общо означава наука за пещерите – от гръцки “спелайон” – пещера, и “логос” – наука.
Цялостна представа за пещерите може да се получи, когато се обединят и синтезират сведенията и резултатите, получени от различни области на човешкото познание. При изследването на пещерите се съчетават усилията на широк кръг специалности – геология, химия, геоморфология, хидрогеология, биология, археология, топонимия, фолклористика и др. Една от най-характерните особености на спелеологията е, че обединява усилията на спорта и науката при разрешаването на своите проблеми.
Както вече отбелязахме, пещерите не са владение само на изследователите и научните работници. Природата е създала в тях толкова красиви неща, че който има щастието да ги зърне, се връща отново и отново в тези подземни дворци. Затова самите пещери се превръщат в места на естетическа наслада и отмора, което е наложило благоустрояването на най-красивите пещери и подготвянето им за масови посещения от туристи.
Най-ранните сведения за пещерите в България са намерени в ръкописите на Петър Богдан от 1640 г., които съдържат ценни географски и исторически сведения за България и Влашко. Следващи данни се откриват чак през 19 век, когато за първи път се публикува туристическо описание на пещера в България. През 1915 г. излиза книгата “Карстови форми в Западна Стара Планина”, написана от географа Жеко Радев. 7 години по-късно в България започват системните биоспелеологични проучвания, с които се поставя началото на научните изследвания в пещерите в България.
На 18 март 1929 г. научни работници, учители, туристи и любители на пещерите учредяват Първото Българско Пещерно Дружество. Започва активно сътрудничество на дружеството с БТС и се основават първите пещерни клонове (гр. Дряново). След 9.09.1944 г. се организират и първите пещерни бригади с подкрепата на БАН. Проучват се едни от най-красивите пещери в България в районите на Лакатник, Карлуково, Златна Панега и Враца. През 1949 г. Българското Пещерно Дружество преустановява своята дейност по решение на “народната власт”. Продължават научните изследвания в институти на БАН и в Софийския Университет.
След възобновяването на дейността на БТС през 1957 г. се заражда и идеята за създаването на Комитет за Пещерен Туризъм към него и още на следващата година той бива учреден. През 1963 г. е проведена първата национална конференция по спелеология, по време на която Комитетът за пещерен туризъм се преобразува в Републиканска комисия по пещерно дело и пещерен туризъм (РКПДПТ). През 1965 г. учителят от Чепеларе Димитър Райчев организира първата пещерна сбирка, която през 1980 г. се разраства в пещерен музей – единствен и до днес на Балканите. През 1972 г. РКПДПТ се преименува на Българска федерация по пещерно дело, а през 1991 г. – на Българска Федерация по Спелеология. В момента в БФСп членуват над 30 клуба.
