Някои от вас може би чуват за пръв път за сендбординга, но запалените бордисти отдавна знаят, че това е един от вариантите да не се разделят с дъската дори и лятото на плажа. Факт е обаче, че спортът като такъв съществува вече повече от 15 години, на съвсем професионално равнище, със съответните му регионални, национални и световни първенства. По-важният факт обаче е, че в продължение на четири години световният шампион е българин – Боян Гребенчарски.
Започнал със сендбординга съвсем случайно, още при първото си участие през 2002-ра година Боян печели първото място в слалома. Което не е чак толкова учудващо, като се има предвид фактът, че от 1996 до 2007 е член на Българския национален отбор по сноуборд, представлявал е страната на редица регионални и световни първенства, и е носител на множество отличия в различни дисциплини. За сендбординга обаче разбира съвсем случайно през 2002-ра, когато заминава за Германия, където живее и до днес. Приятел му споделя, че в родното му градче се провежда състезание по „сноуборд на пясък“ и му предлага да го регистрира за участие. Боян приема, без да се замисля, и без да дори да предполага, че става въпрос за световно първенство. Изненадващо или не, няколко дни по-късно той вече е световен шампион по гигантски слалом на пясък.
На следващата година, подтикван от желанието да докаже, че успехът му не е просто въпрос на щастлива случайност, и ентусиазиран от вече изживените емоции, Боян участва отново, като се класира първи в паралелния слалом на пясък и трети – в гигантския слалом. През 2004-та година участва заедно с Александра Жекова в нововъведената дисциплина „сендборд тандем“, което ще рече спускане по двойки, но с една дъска. Макар и да не успяват да попаднат в челната тройка в тази конкретна дисциплина, по отделно и двамата трупат актив – Сани се класира първа в слалома при девойките, а Боян записва втора световна титла в паралелния слалом. Двамата обаче не се отказват и на следващата година отново се завръщат – упоритостта им бива оправдана с първо място в тандема, отделно Сани печели и бордъркроса, а Боян прави своеобразен хеттрик с трета титла в слалома.
През лятото на 2009-та се провежда 16-тото световно сендборд първенство, както и предишните пъти мястото е Монте Каолино – внушителна откъм размери пясъчна дюна, издигаща се над градчето Хиршау в Бавария. След едногодишна пауза, наложена принудително от провежданите ремонтни дейности в комплекса, в средата на юли се събират над 150 човека, видимо по-малко от предишните години, но достатъчни за поредната доза пясъчен фън. Тази година Боян е единственият български представител и участва в три от общо четирите дисциплини (уотърслайд, бордъркрос, лоупслайд и слалом). И въпреки че не успява да запише пета поредна световна титла, е доволен от постигнатото – трети в слалома, четвърти в уотърслайда и пети в бордъркроса.
Ето и няколко думи от самия Боян за сендбординга, специално за всички, които все още не са изпитали тръпката да карат на пясък:
Препоръчвам на всеки бордист поне веднъж да опита сендбординга! Усещането е различно, в началото се чувстваш малко тромав и нестабилен, дъската запъва и се контролира трудно, не можеш да свличаш, а и паданията са по-неприятни, отколкото през зимата. Докато се спускаш надолу, започваш да усещаш, че скоростта, с която се движиш, всъщност съвсем не е малка. Но после, когато свикнеш, изпитваш истинско удоволствие, докато караш по дюната по къси панталони и тениска, а като стигнеш долу, просто сваляш борда и обувките и скачаш в басейна, за да се охладиш. Именно в това е и чара на сендборда – преплитането на типичните за зимата и лятото усещания.
