Али Озтюрк е един сред най-добрите демонстрационни пилоти във въздушната акробатика и единственият, опълномощен да представя турските ВВС. Заедно с малкия си, свръхманеврен пилотажен биплан “Purple Violet”, Али обикаля по целия свят и впечатлява милиони зрители със спиращи дъха, майсторски изпълнени маневри. Повече за аеробатиката и висшия пилотаж – в специалното интервю, което Али даде за 360º.
Здравей, Али, разкажи ни нещо повече за теб, как започна всичко?
Започнах да летя през 1984 г. В началото се занимавах с ултралека авиация, след което взех лиценз за хеликоптери и самолети. Няколко години правих тестови полети, бях и капитан на бизнес джетове. Първото ми аеробатно изживяване беше през 1988 г. След като натрупах опит в комерсиалната авиация, започнах да се занимавам само с аеробатика, и така от 2000 г. до днес. Заедно с “Purple Violet” имаме над 650 демонстрационни полета в 16 европейски държави, които са били наблюдавани от повече от 15 милиона хора. Днес имам над 4500 часа пилотаж.
“Purple Violet” е твоят самолет. Разкажи повече за него?
Това е уникална машина. Създадена е изключително за въздушна акробатика от мен и Barrett Brummett. Има 407 HP двигател с електронно запалване. Скоростта на тази изключителна машина е около 260 mph, което означава повече от 400 км/ч. Това може би е един от най-бързите самолети в света. И тъй като той е подобен на кола от Формула 1, когато го транспортираме, използваме специален камион. Има 9 компании от различни държави, които подпомагат тази прекрасна машина. Системата за дим на “Purple Violet” е уникална. Много интересни са крилата – има осем перки върху тях, всяка от които работи самостоятелно. Това дава възможност да се правят нeвероятни маневри. “Purple Violet” определено е уникален в Европа!
През дългите години летателен опит, който имаш, си успял да проследиш напредъка на технологиите. Какви са основните разлики между самолетите от 80-те и днес?
Бих казал, че двигателят с вътрешно горене не се е изменил за последните 50 години. И все пак има някои компании, които искат да променят този факт, внасяйки нови технологии. Аз силно подкрепям това. По-сигурни двигатели, на които може да се разчита в по-голяма степен, трябва да са зад перката на самолетите от следващото поколение. Относно конструкцията смятам, че леката авиация е бъдещето. Поради високата цена на полетите днес, нормално е всеки да търси по-добро и по-евтино решение.
Разкажи ни повече за Acromach sky dancer?
Правя соло аеробатна програма по време на различни големи авиационни фестивали и демонстрации. Вярвам, че това е вид танц, който осъществявам в небето с помощта на машината. Продължава от 8 до 10 минути, в зависимост от конкретните условия. Всяка секунда е предварително изчислена, така че да мога да планирам полета си и да изпълня този план абсолютно точно. В мига, в който полетът започне, няма време за нови решения. Не променям нищо, докато съм във въздуха. Подобно решение не би било сигурно, нито пък добро за публиката, която гледа.
Може би зависи от конкретния човек, но обикновено колко време отнема на хората, които са решили да се занимават с въздушна акробатика?
Да летиш соло на международни авио събития е много отговорно. Дори някой да може да прави перфектни фитури, това съвсем не означава, че може да излезе пред хиляди зрители. Нивото на отговорност е много важно за летенето на подобен тип събития. Аеробатиката е висшата форма на летенето. Всеки може да се опита, но само някой, който е готов да вложи години, ще постигне някакъв сериозен напредък и успех.
Имаш ли любима фигура?
Не мога да кажа. Наистина обичам да летя и да правя всички маневри, без да ги отделям. Това е едно истинско взаимодействие между човека и машината.
Практикуваш ли други спортове?
За да бъда професионален соло пилот, трябва да съм физически готов да понеса натоварвания между + 9G и – 6G. Тялото в нормалния случай не е подготвено да понесе това. Затова тренирам четири дни в седмицата. Имам специален професионален инструктор, с която работя по специална програма по време на подготовката ми на земята. Иначе, като хоби обичам плаването и ските.
Бил ли си някога в България?
Да, няколко пъти. Но най-запомнящото се беше пред шест години, когато участвах в BIAS 2004 (Bulgarian International Air Show) в Пловдив.
