За пореден път Red Bull ни пренасят във все по-разнообразния свят на екстремното по един изключителен начин с организираните от тях Световни серии Red Bull Cliff Diving, които вече са в разгара си и скоро съвсем в Атина ще се проведе третия кръг от тазгодишното трето издание на шампионата. Екзотични и интересни кътчета от планетата, страховито извисяващи се на 27 метра платформи, най-добрите в света състезатели по висок скок във вода, трудно проследими с „просто око”, светкавични акробатични изпълнения, случващи се само за 3 секунди, поредният опит на група хора да изпитат до краен предел възможностите на човешкото тяло – всичко това е Red Bull Cliff Diving.
Класиралите се сред първите шестима получават автоматично право на участие на състезанието следващата година. За 2010 сред тях е и французинът Хасан Мути, който е на 5-то място. Оказа се, че той често посещава България „за работа и удоволствие”. Ние имахме късмета да се срещнем и да си поговорим с него в София, в един слънчев пролетен ден, малко преди той да замине за втория кръг на сериите в Юкатан, Мексико.
Да започнем с това – кой си, какво те води в България?
Казвам се Хасан Мути и съм клифдайвър, в София съм, за да тренирам и съм на гости на приятел.
И как ти се струва София?
Харесвам София, много хубав град, особено сега когато е слънчево, бях тук през ноември и декември, беше облачно и сиво, но навсякъде по света като е облачно в града, не е толкова приятно.
Явно си бил тук много пъти, чувал ли си за клифдайвинг спотовете на северното ни Черноморие?
Да, разбира се, имам приятели във Варна, и планувам да посетя Черноморието, може би през април или май, трябва да си проверя програмата. Планувам да посетя и планините, може би някое езеро, скали, да се погмуркам малко.
Откъде идва страстта ти към високия скок във вода? Как започна всичко за теб?
Започнах, когато бях на 10. В началото децата скачат от трамплин максимум 1-2 метра в басейн. Тренирах много усилено, започнах да участвам в състезания. На 18, вече бях във френския национален отбор по гмуркане, но получих лоша травма на китката. Скъсах връзки и отне 6-7 месеца да се възстановя. След това беше много трудно да се върна към състезанията, а сякаш бях загубил и хъса си да се състезавам. Затова започнах да правя дайвинг шоута. Това беше 98-99 година, първите шоу програми бяха в аквапаркове в Южна Франция, после и из цяла Европа, но само през лятото, защото в същото време учех. И така през 2003 получих покана да участвам в Red Bull Grand Prix в Монте Карло. Тогава именно започнах да се гмуркам от 27 метра.
Кой те забеляза и ти предложи да участваш в това състезание?
Покани ме един приятел. В началото състезанието беше много затворено, беше много трудно да участваш. Мой приятел, който е 10 години по-голям от мен, вече се състезаваше за Red Bull. За да участвам и аз, получих специална покана от него. Сега нещата стоят по съвсем различен начин, всичко е много по-професионално с организирането на Световните серии на Red Bull вече 3-та поредна година. Първо трябва да минеш квалификациите, за да се класираш за кръговете на самото състезание, наистина съвсем различно и много по-професионално.
Оставил си кариера в маркетинга, за да станеш професионален състезател, трудно ли взе това решение?
Когато през 2009 г. започнаха да се провеждат Световните серии на Red Bull, си мислех, ще мога ли да правя по 8 състезания на година, да имам време за почивка и да работя и другата си работа. И си казах ОК, трябва да избирам. Тогава реших да опитам за 1 година, да видя какво ще стане, ако се наложеше винаги можех да се върна на старата си работа или да намеря друга. Направих много добър сезон през 2009 г., през 2010 г. станах 5-ти. Тогава си казах, ОК, харесва ми, продължавам. Мога да се издържам със това, мога да си плащам данъците и сметките, да пътувам и в същото време, да правя, това което ми харесва.
Как поддържаш формата си и използваш ли някакви специални техники за концентрация за скока?
За физическата си форма през зимата тичам, ходя на фитнес. В момента тренирам тук в София, в НСА. От клуба по скокове във вода на НСА ме подкрепят и ми дават шанса да използвам цялата им база. Имат басейн, зала, където тренирам акробатика, тичане, упражнения за гъвкавост, корем, гръб, изобщо за цялото тяло. Що се отнася до концентрацията, няма нещо специално, което да правя, просто се фокусирам само върху скока, а мисля, че тук и опитът оказва голямо влияние. Когато скачаш от 27 метра, винаги изпитваш доза страх. Трябва да си предпазлив, да намериш баланса на страха си, но да не го оставиш да те завладее, защото тогава си загубен. Определено мисля, че практики като йога и други биха помогнали много на концентрацията и бих опитал.
Клиф дайвингът определено е екстремен спорт, ти как контролираш риска и има ли някой съвет, който би дал на хората, които искат да започнат сега да се занимават със спорта?
Първото, което мога да кажа е – ако искате да се занимавате с клиф дайвинг, за начало започнете просто да се занимавате със скокове във вода. Ако искате да се позабавлявате и да пробвате от скали, някъде на брега, предварително проучете района. Дълбочина, подводен релеф, има ли скали. Трябва да е поне 5 метра дълбоко. Не скачайте от прекалено високо. 27 метра е наистина много високо, ние тренираме цяла година, за да можем да скачаме от такава височина и въпреки това пак имаме физически проблеми, след всяко състезание цялото тяло те боли. Моето предложение е по-добре скачайте и тренирайте в басейн, намерете си клуб, към който да се присъедините, да тренирате и едва тогава се целете по-високо.
А коя е най-голямата височина, от която си скачал?
Най-високото място, от което съм скачал, е 28 метра, в Южна Италия, недалеч от Неапол и дори само този един метър разлика оказва голямо влияние, контактът с водата е още по-силен.
А мислил ли си да пробваш да скочиш и от по-високо?
Не, за момента не смятам да опитвам, мисля че съм достигнал границата си. Ако опиташ от 29 или 30 метра, времето на скока ще се увеличи с не повече от 0,17 секунди, не можеш да направиш кой знае колко повече за толкова малко време, а сблъсъкът с водата ще е много по-силен. Аз лично не намирам смисъл да опитвам от по-високо или да поставям световен рекорд. Други дайвъри може би имат друго отношение по въпроса. В момента световният рекорд е 54 метра. Човекът, който държи рекорда, се опита сам да го подобри преди 15 години и претърпя сериозни травми.
Ти постоянно обикаляш света, кое е най-най-любимото ти място за скачане?
Юкатан, Мексико, тази година там е вторият кръг от Световното. Намира се посред джунглата, недалеч от Канкун, гмуркаме се в една пещера, слагат платформата на върха на пещерата, водата извира някъде изпод земята, много красиво място.
Кои други спортове освен клиф дайвинга харесваш?
Обичам да играя тенис с един от приятелите ми, когато съм си вкъщи в Страсбург, също и бадминтон, в неделя играя футбол или баскетбол с тайфата. Мисля, че е хубаво да сменяш спортовете, защото при скоковете във вода обикновено правиш едно и също автоматично и понякога ти става скучно. А и другите спортове също много ти помагат да поддържаш форма.
Каква е разликата за теб, когато тренираш и скачаш от 10 метра и когато си на някой 27-метров спот?
Когато скачам от 10 метра, първо скоростта е по-малка, и го няма напрежението от състезанието. От 27 метра си напрегнат отчасти заради публиката, със сигурност има и доза страх, как ще мине скокът, навсякъде около теб има камери… разликата е огромна. От 10 метра не можеш да изпълняваш същите трикове както от 27 метра, разделяш скока на 3 отделни стъпки. От 5, 7 или 10-метрова платформа тренираш само „take-off” (моментът на отлепяне от платформата), отделно завъртания във въздуха, отскачане и накрая гмуркането във водата. А от 27 метра съчетаваме всичко това в едно цяло.
А колко време ви дават да тренирате на самите 27-метрови платформи, от които скачате на състезанията?
Пристигаме 4 дни по-рано. Понякога местата са толкова далеч едни от други, че първият ден е за възстановяване и адаптация към условията. Имаме 2 дни да тренираме на самото място. Всеки спот е различен и това време ни е необходимо, за да го проучиш, да разбереш мястото си в пространството, позиционирането на самата платформа спрямо водата, скали и всичко останало.
Чувал ли си за българския състезател Тодор Спасов и какво мислиш за него?
Първо искам да кажа, че Тодор е мой много добър приятел. Познавам го отдавна. Правехме дайвинг шоута заедно. Той говори много добър френски, почти перфектно с приятен български акцент (смее се). Работи не далече от Страсбург, където аз живея, на около час и половина път. Видяхме се вечерта преди да тръгна за България и ме изпрати до летището. Много е хубаво, че тази година той има възможността да участва на кръга в Атина, има така нарeчената бяла карта, не може да се състезава във всички кръгове, но като начало поне в един, вероятно 2 от тях, много зависи от начина на организация и от това как той се представи. Ако се представи добре, може да продължи. Той тренира усилено, идва до Страсбург и там тренираме заедно. Последно вчера говорих с него и беше в Страсбург. Надявам се, че Тодор ще се представи добре и ще покаже на българската публика, че и тук има добри клифдайвъри.
Клифдайвингът популярен спорт ли е във Франция?
Набира все повече популярност, но не дотам, че хората да ме спират по улиците и да казват „а, аз го познавам”. Единият от кръговете на Red Bull Cliff Diving се провежда във Франция, в Ла Рошел. През 2010 там беше първият кръг, тази година сме там през юни. Тази част на Франция е много популярна, първата година имахме 30 000 души публика, а миналата година бяха 50 000. Преди време на състезанията нямаше почти никой, само съдиите и група приятели. Сега пред 50 000 души е различно, напрежението е много по-голямо. Винаги, когато е имало състезания в Ла Рошел, се представям много зле, особено ако там е първият кръг. Тази година е четвъртият и се надявам да съм в по-добра форма, защото за мен винаги е голяма чест да скачам пред родна публика. Освен мен има още един френски състезател, който също е от Страсбург.
А какво се е променило от първото ти участие в състезанието на Ред Бул от 2003?
Разликата наистина е огромна. В началото се провеждаше едно състезание на година, а сега вече има седем отделни кръга в различни точки на планетата. Организацията се е разраснала много. Технически нещата стават все по-изпипани. Например в Ла Рошел платформата се поставя на кулата на крепостта Сейнт Никола. Имах възможността да участвам в построяването й заедно с приятели от Ред Бул. Беше наистина голямо предизвикателство, тъй като крепостта е историческа забележителност и трябваше да се намери решение платформата да се закрепи стабилно, да не се клати или размества, и то без да я завинтваш или захващаш за самата сграда. Организацията на събитието наистина става все по-мащабна и по-добра. Интересът на медиите се засилва, а също и този на спонсорите. Това много помага на спорта да се развива. Ред Бул дадоха шанс на нас, състезателите, с организирането на състезанието. Лично за мен това промени стила и начина ми на живот, за което съм им благодарен.
Доволен ли си от старта на този сезон в Чили, как мина за теб?
(смее се) Както всяка година, и тази година на първия кръг се класирах девети. Около самото състезание имаше някои проблеми. Рапа Нуи е много далечна дестинация и пътуването до там е дълго и изтощително. Имаше трудности около закрепянето на платформата и отмениха единия от дните за тренировки. На втория ден тренировките отново бяха отменени заради сигнал за цунами. Беше станало земетресението в Япония. В 6 сутринта ни събудиха със сигнал за тревога. Казаха ни, че до 11 часа същия ден целият остров трябва да бъде евакуиран. Всички хора трябваше да бъдат отведени към летището, защото то се намира на най-високата част от острова. И така от 11 сутринта до 8 вечерта бяхме в район близо до летището, играехме футбол, карти, изобщо се опитвахме по някакъв начин да забравим за опасността от цунами. Беше доста страшно, но за щастие нямаше големи поражения и всички се успокоиха. И така за тренировки ни остана само 1 час преди самото състезание, а един час е изключително малко време да отработиш 4 различни скока. Напрежението беше голямо. Освен това за мен това беше първият скок от 27 метра за последните 7 месеца. Последният път беше през септември миналата година и така е за почти всички от състезателите. По време на състезанието всеки пропусна поне по един скок, дори световният шампион Гари Хънт. Единственият, който нямаше пропуск, беше Орландо, той се класира първи в Рапа Нуи. Но той е един от малкото, който е тренирал през годината от 27 метра, в Кали, Колумбия, където специално за него са построили 27-метрова платформа.
Мислиш ли, че съдиите на състезанието са честни и обективни по принцип и в частност спрямо теб?
(смее се) Това май е проблем със всеки спорт, където се поставят оценки, винаги може да се стигне до спорни ситуации. Но ние си имаме спортен директор, той се казва Ники Стайкович, участвал е в 6 олимпиади и през последните 5 години винаги е с нас и се грижи нещата да вървят гладко. Ако някой има претенции, скокът се заснема от различни ъгли, от които могат да се видят различни грешки. Вече слагат камера и точно до съдиите, която да отразява това, което те виждат от тяхната позиция. Това е сериозно събитие, професионален спoрт и трудно се правят злоупотреби. Преди имаше екип от 5 съдии, а тази година вече са 8. За различните квалификации може да има различни съдии. Сред тях този сезон ще е и Грег Луганиз, на кръговете в Бостън и на финала в Ялта. Той е двукратен световен шампион от Сеул 1998, изключителен дайвър.
Стила на кой от колегите си харесваш най-много?
Много харесвам стила на кубинеца Орландо, също и на украинския дайвър Слава Получук. В стила на всеки от колегите ми има по нещо уникално и ако събереш всичко в едно, ще получиш перфектния дайвър. Харесва ми как се гмурка Гари Хънт, неговите изпълнения винаги са с най-високо ниво на сложност, наистина е впечатляващ. Уважавам и харесвам всичките си колеги. Ние сме като едно голямо семейство, наподобяваме малко манталитета на сърфистите. Пътуваме заедно, спим, ядем, живеем заедно. Поддържаме връзка през цялата година. Тренираме заедно, забавляваме се заедно, понякога ходим заедно на ски. Дори ваканциите си прекарваме заедно. Два пъти съм бил на гости на Орландо на Хаваите. Всички сме много близки приятели. В същото време не забравяме, че това е състезание.
Нашето списание се казва 360 градуса, колко 360-ки можеш да направиш при скока от 27 метра?
(смее се) Хм, нека да помисля, колко салта са това? Едно салто е 180 градуса, аз мога да направя 4, значи два пъти по 360 градуса.
Кой е любимият ти трик?
Любимият ми трик е тройно предно салто, с изпънати крака с два винта и половинa (triple front, pike position with two and a half twist). Скачам, правя два винта, прибирам краката, за да направя салтото и завършвам с barani.
А има ли трик, който много искаш да направиш, но все още не си успял?
Да, тази зима работех върху един трик тук в София, но все още не съм успял да го направя, защото преди няколко месеца претърпях травма на трицепса и прецених да я карам по-спокойно, докато се възстановя. Честно казано, все още малко се страхувам да го пробвам. Както и да е, искам да направя 5 предни салта, все още никой не е успял. Мисля да опитам на кръга в Атина или във Франция. Ще видим, дано се получи.
Благодарим ти, успех със трика и на състезанието!
И аз ви благодаря!
