В серия от материали на 360mag.bg ще ви запознаем с някои от най-въздействащите родни зимни личности и техните разкази. На ред е фрийстайл скиорът Николай Найденов – Ники Малкия.
НАЧАЛОТО
Първите ми опити на ски са на Ариана в Борисовата, може би на 3-4. Баща ми ми беше взел първите ски от Австрия. Почувствах тръпката веднага.
На Говедарци си спомням първата голяма пудра. Бил съм максимум на 10. Снегът ми беше буквално до врата. Тракът не можеше да се качи по самата писта, а мина по заобиколен ски път. Тогава имам ясен спомен, че когато машината се връщаше надолу, тя не просто се спускаше, а се носеше с дрифтове, направо плуваше. Тогава реално излязох отстрани на пистата, седнал назад, опитвайки се да извадя върховете на ските. Баща ми ми каза – това е истинското каране, в дълбокото, в дълбокото. Това бяха и първите ми следи в дълбокия сняг.
СЪЩИНАТА
Свързвам карането в пудра с летене. Всичко е плавно, няма я тази грубост да ореш. Все едно караш по облаци. Предпочитам стръмната и технична линия пред отворения широк склон.
В момента, ако мога да комбинирам фрийрайд и фрийстайл, съм най-щастлив. Ако мога да покарам на пайп една седмица, после да карам big mountain. Първата ми стъпка на пайп беше на тренировка на световна купа в Сочи, на тренировъчната олимпиада.
Винаги съм бил състезателен тип, и на рампата, и в ските. Когато някой направи нещо, искам и аз да го повторя. Затова ми е по-лесно да се състезавам, защото това нещо е в кръвта ми. Изпитвам и удоволствие. Големият кеф е при тренировки, преди състезание, когато се събираме много различни хора, забавляваме се, трупаме опит и се надъхваме един друг. По време на самото състезание се опитвам да не мисля, че съм на състезание. Когато се научих да се забавлявам, тогава ми се отвориха всички врати. Преди това имах една предстартова треска.
Винаги анализирам това, което се е случило, за да знам къде съм сбъркал. Ако видя, че някой падне, анализирам защо е паднал, каква грешка е направил, защо го е направил, как е станало. Трябва да си подготвен, да тренираш постепенно. Не можеш да се хвърляш в прекалено рискови ситуации, ако не си подготвен. Проблемите идват, когато се надцениш. Рядко се случва да си преценил ситуацията и да не стане така, както трябва.
СВЕТЛАТА СТРАНА
Когато направя хубаво спускане, чувството е на превъзбуда. „Знаех си, че мога, трябваше по-сложна да я направя, искам още от това.“ Никога не е достатъчно, това е проблемът.
Когато контролираш скока, чувството е страхотно. Когато не го контролираш, ти се струва бая по-дълго. Много обичам да летя дълго време. Най-голям дроп съм правил 8-9 метра на Рилските езера. В момента, в който скочих, знаех, че не е правилно това нещо. Уж беше стръмно, но долу ми се стори като равна тепсия. Брутално се набих.
Толкова много бяха готините моменти последните зими, че не мога да се сетя кой ми беше най-емоционален. Всички пътувания, те са незабравими. Курорти, пайпове, глетчъри…
ТЪМНАТА СТРАНА
Късал съм връзки. Пропускал съм сезон с кънките. Внаги си намирам друго занимание. Когато скъсах странични връзки, хванах да си пиша дипломната работа. Трябва да намериш нещо да разнообразиш, защото иначе се побъркваш, ако мислиш само за каране.
Не се възстановяваш много бързо физически, особено колената. Пазиш си коляното после дълго време. Страх те е от падане. Имше моменти, в които се бях отчаял, например при първата ми контузаия, не защото беше най-тежка, а защото просто не знаех в какво взлизам като период. По-нататък добих нещо като рутина. Когато знаеш с какво се бориш, по-лесно минава. С движение и преодоляване на болки става физическото възстановяване. Много хора не се възстановяват психически напълно.
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО
Преди спускане ме е страх дали нещо няма да тръгне. В момента, в който направя първите завои и видя, че нищо не тръгва, съм в рая.
Границата, която не бих прекрачил, е да не прекалявам с поемането на рискове. Може би страхът ме е допуснал да съм още цял, с нещата, които се занимавам. Границата, която бих прекрачил – не обичам да спазвам излишни правила.
РИСКЪТ
Случвало ми се е да ми се разминава на косъм, без да разбера какво става и то от някакви глупости, не че съм поел кой знае какъв риск. Скачаш от скала и отдолу има остър камък, за който не си предполагъл. Това е късмет. Номерът е да се научиш да зависиш от късмета възможно най-малко.
Над 30-40% риск не трябва да тръгваш на никъде. Трябва да знаеш за какво става дума. 50 на 50, няма смисъл за мен. Слушам Ники Лауда – 20%.
Нормално е някой, който вижда какво правиш, да те смята за луд. Човек, който всъщност не е видял прогреса ти, че всичко е ставало много постепено и с много труд. Това е процес, който трае с години. На мен и обкръжението ми ни се вижда напълно естествено.
Рискът е емоция. Самото каране е емоция, колкото е по-трудно, толкова е по-силно.
ИЗПИТАНИЕТО
Когато видя, че положението е много тежко и вляза в кофти ситуация, осъзнавам, че нямам избор, хващам се в ръце, окопитвам се и не правя грешки. Гледам да изляза от ситуацията. Имал съм доста екстремни моменти. Стягам се и напрягам мозъка си до 100% как да изляза от трудността. Може би е инстинкт за самосъхранение.
Падал съм с голяма козирка. Беше изненадващо. Още в началото на ходенията ми по планината ми се случи да падна с козирка от хребета. Докато стоях горе, се чудех коя част е най-висока, за да скоча, чух едно “пук” и видях с периферното си зрение как мина цепнатината под краката ми. Не разбрах какво се случи. Имаше време на летене и от там огромни буци, които се търкаляха около мен. По никакъв начин не успях да реагирам. Все едно някой ме беше хвърлил отгоре. Изведнъж земята под мен изчезна. По-късно са ми се отцепвали малки дъски, които съм успявал да избегна.
ИЗРАСТВАНЕТО
Моментът за следващия трик или линия идва постепено. Чакам ги да дойдат тези моменти, без да ги насилвам. Даже може би съм прекалено постепенен. Повечето ми нови трикове са ми идвали естествено. Не ги правя, докато не ги почувствам.
За първото задно салто бях изрязал фрийстайл ските си, марката Pale, които бях разбил от каране само за една седмица. Скъсих ги и реших да се пробвам на една естествена бабуна на Голи връх. Получи ми се от третия опит. Вече истинския ми blackflip беше на трите бора на Стената с Данчо и Гипса. Те бяха направили един доста сериозен скок. Надъхаха ме. Бях без яке тогава, имаше метър пудра може би. Завъртях го и когато видях повърхността, разбрах, че имам още много до земята. Паднах по гръб в дълбокия сняг. Беше незабравимо.
Когато някой направи по-добрия трик, гледам и се радвам, че спортът се развива и ми се иска и аз да го повторя. Поставям си още цели и сам си вдигам нивото.
ЦЕНАТА
Близките ме подкрепят, но за тях това е губене на време, не виждат смисъл в това нещо. Но няма как да им се обясни, няма как и те да го пробват. Нито се изкарват някакви пари, нито можеш да живееш по този начин, а аз реално си влагам почти цялото време в каране.
Наскоро имаше случай, когато бяхме в Китай, когато един приятел падна лошо и се наложи да остане дълго в болница там. Близките му бяха принудени да отидат при него, да стоят около месец, да търсят хотели. Това беше огромна трудност и много неприятен момент за тях. Оказва се един много сериозен проблем майка ти или баща ти да трябва да си напуснат работата и да дойдат в болницата при теб, защото ти си отишъл някъде на края на света да си правиш кефа. Не е коректно спрямо тях. Преди дори не сме имали застраховки.
Аз се забалявам с цялата тази работа и не мисля, че плащам нещо. Може би цената е, че когато се видя с приятели, колеги – те вече работят, имат финанси, имат сериозно семейство, деца. Но мисля, че това са годините, които няма как да възстановиш, в тях си най-идеен, най-активен. Трябва да дадеш всичко от себе си в тях, за нещата, които те кефят, разбира се.
ЕКИПИРОВКАТА
До един момент правех компромиси с много от екипировката си, карах с каквото ми падне, с каквото ми дойде. Но в последно време се научих да си поддържам екипировката на ниво. Грижа за ските, за да се грижат и те за теб. Осъзнах, че не можеш да правиш компромиси с екипировката. Ефективността, която можеш да постигнеш с качествена ски екипировка, е много по-голяма.
Раниците с въздушни балони са супер важни за мен. Много полезни и ако имах финансова възможност, щях да си взема на всяка цена.
ЗИМА / ЛЯТО
Зимата се забивам някъде и обикновено цикля на едно място повече. В Пампорово например. Зимата се търси снегът къде е, просто сняг. Освен с каране, с нищо друго не се занимавам зимата. Мога да изкарам две години постоянна зима, без да се сещам за лятото. Най-студено ми е било по-миналия януари, когато бяхме в Щатите при -30 градуса. Пайпът беше по-твърд от бетон. Наложи се да карам 20 дни на този студ, защото трябваше да карам и исках да карам.
Лятото го свързвам с пътувания.
ИЗВЪН СКИТЕ
Отделям доста време на правенето на дрони и различните им приложения. Миналата година станах трети в Китай на кънки, с двамата братя, които са най-добрите в света.
СЪВЕТЪТ
Тренирайте, карайте и се опитвайте да сте разнообразни. За да продължите да карате дълго време и да не се стига до тежки травми, го давайте постепенно. Гонете лимита, но го правете по такъв начин, че да не излизате много от комфортната зона. Стойте близо до ръба на комфортната зона, защото тогава изпитваш удоволствие, страх те е, защото си на ръба, но не се изхвърляш.
ВИЖ ОЩЕ: Всички ЗИМНИ ГЕРОИ ще намерите тук
Тринадесет от най-зимните хора, чийто дробове са пълни с планински въздух, а сърцата им туптят с ритъма на падащия сняг, бяха водеща тема на брой Зима 2014 на Списанието. Ако сте го пропуснали, свържете се с нас, и ще го получите на преференциална цена. А за по-сигурно – най-добре се абонирайте, толкова е лесно.
