След големия успех на българските катерачи в Патагония, които достигнаха легенадарния връх Серо Торе (3128 м) през първите дни на 2016-а, ето ги следващото им постижение. Те прокараха нов, български катерачен маршрут в района. Става въпрос за върха Ел Мочо, до който катерачите намериха нов вертикален път.
Четиримата катерачи Мартин Маровски, Руслан Вакрилов, Виктор Варошкин и Григор Вътев се отправиха към Патагония още на първи декември 2015. Със своята експедиция, наречена „Патагония 2015 – Опашката на дракона“, те си поставиха няколко цели, сред които и едно от най-големите предизвикателства за всички катерачни експедиции в района – върха Серо Торе. Премиерният маршрут на Ел Мочо, кръстен „The approach team line”, е поредното постижение на експедицията, която приключва в началото на февруари. Той беше направен от Мартин Маровски и Виктор Варошкин.
Ето какво разказа за новия маршрут Виктор Варошкин, след като се върна в лагера:
„Северната стена на скалната игла е висока 450-500 метра. Предлага красиво, трудно и ангажиращо катерене по невероятен релеф. На нея се намират едва 8 маршрута. Лявата част, тази която е и най-трудна и почти напълно отвесна разполага само с 3 линии. Там, на 19-ти януари, нашият екип добави още една.
Пет разхвърляни катерачни дни в рамките на месец и „The approach team line” (6c, A2+, 540м) стана факт върху северната стена на Ел Мочо. Катеренето беше накъсвано от опити за изкачване на Серо Торе и други игли, което налагаше фиксиране на парапети (280 метра) по осъществените вече секции от стената. Най-трудните за прокарване въжета се намираха в основата – второ, трето и четвърто въже отнемаха между 3 и 6 часа – продължително тромаво изкуствено катерене, никога особено рисково, но технично и бавно. Преодоляхме система от напълно глухи цепки, която е барикадирала пътя и за други екипи към далеч по-добрите системи нагоре. Проявихме упоритост и бяхме възнаградени с втората половина на линията, която предлагаше невероятни форми и свободно катерене. Никога не сме си представяли, че ще се натъкнем на такива красиви и странни скални форми-цепки, тавани, странни образувания, скални халки, няколко плитки пещери с кристали… Катеренето върви по превъзходен гранит, на места едрозърнест.
Горди сме да добавим тази нова българска линия на една сериозна стена и да изпълним още една основна точка от проекта ни за тази експедиция!
Името на линията е препратка към трагичния за нас декември, в който бяхме мачкани от непрестанно лошото време, захождахме най-различни върхове и нищо никога не се получаваше, а прибирайки се в хостела, съдържателят се обръщаше към нас ето така:
– Тhe approach team is back! What did you approach this time?
И така нататък, и така нататък.
Линията се състои от 13 въжета, като 8-мо и 13 са общи със съседните Grey Yellow Arrow и Little Big Wall маршрути.
Категориите по въжета са:
1- 6a
2- 6c /А2/
3- 6c, A1+
4- A2+
5- A2
6- 6c
7- 6b
8- 6b+
9- A1+, 6b?
10- 4 кат.
11- 6a+
12- 6b
13- 5+
По цялата линия има 4 болта и 4 скални клина поставени на първите 4 въжета. Рапелните площадки са на болтове и клинове, получи се бърз, удобен и лесен за използване рапелен път.
Като цяло линията хич не е лесна за катерене, особено ако се опита свободно такова. Възможности за стабилно осигуряване в първата половина на маршрута липсват. Използването на birdbeak-ове/якори е задължително. Искахме да се получи „народна“ линия, а тя стана…
Катерачи: Мартин Маровски, Виктор Варошкин
Необходим инвентар: Doubles to #4, Doubles TCUs, Stoppers, 5-6 peckers“
Още снимки от изкачването можете да видите тук.
Повече за експедицията и участниците в нея можете да научите от тук.
