На първи май Виктор Варошкин стана вторият човек в света, преминал маршрут в драй тулинга от категория на трудност D16 в чист стил – DTS. Става дума за 60-метровия почти хоризонтален таван “Parallel World” в пещерата Tomorrow’s World в Доломитите, Италия. Линията е премината за първи път свободно в DTS от поляка Дарек Соколовски в края на 2019 г. и е една от едва няколкото с тази категория – “Storm Giant” (80 метра) в Канада, “Aletheia” и „Teleios” (по 60 метра) в Италия. Соколовски виси на ръцете си (и прави изключително трудните движения) в продължение на 50 минути.
Стилът DTS означава без “яниро” – движение, улесняващо катерача, и без използване на състезателни сечива с тройни дръжки. Каква е разликата – първото свободно преминаване в DTS отнема на Соколовски 50 минути, а когато Матео Пилон от Италия повтаря маршрута с движения “яниро”, му отнема едва около 20 минути.
“Моят първи опит до веригата ми отне около 40 минути, но изтощението ме принуди да заклещя коляно в основата на сечивото. При втория опит, в който го преминах чисто по своите стандарти, свалих времето на 30 минути”, разказа Виктор пред 360.
Как стига до там
Тренировките започват в началото на декември, при хронично недоспиване и гледане на 6-месечно бебе (първи брой за младия татко). Това му позволява да тренира едва два пъти в седмицата. “Вработва” с няколко ходения на обекта край с. Бов, разработен от Станимир Желязков за държавните първенства по драй тулинг.
“Стараехме се да не се задържаме много там, защото трудността на маршрутите е до D10, а дължината на таваните – до 3 метра, крайно недостатъчни за целта, която възлиза на 45-50 метра. Там успях да премина всички маршрути с 12-килограмова жилетка на тялото и по един килограм на всеки глезен. Това беше доста рисков подход, тъй като в драй тулинга почти всяко падане е надолу с главата, а с допълнителна тежест в торса и изместен център на тежестта паданията ставаха наистина лоши и потенциално травматични”.
Вижте още: Катерачите Емилиян Колевски и Виктор Варошкин прокараха нова линия във Френските Алпи (видео)
Втората фаза от тренировките преминава на скалите край Бежаново. Тъй като в България няма маршрути в чист таван, “бяхме принудени да изциклим „Али Бабач“ D13+”. Нормалните преминавания по него дават път на преминавания с ръкавици (което увеличава умората с около 30%). След това Виктор изкатерва маршрута с 14 кг по модела на тренировките на Бов.
“След 2 падания на земята и достатъчно падания надолу с главата се отказах от този метод на трениране в полза на това да правя маршрута два пъти един след друг без почивка. Тръгвайки отново без тежести, осъзнах, че изместеният център е променил двигателната памет на тялото ми за това как трябва да бъдат изпълнявани движенията и въпреки че бях увеличил силата, започнах да падам от „изплесване“ на сечива заради свикването да се движа с изместен център. Тъкмо да успея да си върна рутината, и жена ми ме заточи 1 месец на море”.
След това се налага да “ремонтира” формата си и в края на тренировъчната фаза успява да премине маршрута два пъти поред, като първия не спира никъде за почивки.
“За съжаление 2хD13+ не бе равно дори на D14+. Това е категорията на „Invocation“ – първата третина от „Parallel World“, където дни наред разтягахме въжето и се смазахме психически. На този етап Иво (Ивайло Ангелов – Маниака – бел.ред.) се отказа от маршрута и се насочи към по-леки в пещерата, а аз, по негово мнение в пристъп на славолюбие, продължих да подскачам като бълха по първата третина на „Parallel World“.
Вижте още: За хеликоптерното спасяване у нас в минало време…
Денят Х
Виктор работи общо един месец по маршрута, като за това време му се събират десетина катерачни дни, защото след всеки се налага да възстановява.
На 25 април преминава линията “War without end” D15+, която свършва малко след средата на “Parallel World”. На 28 април включва веригата на “Parallel World”, но – както вече стана ясно – малко преди финала подпира коляно в основата на дръжката на сечивото. И понеже държи на чистия стил, решава на 1 май да се върне за нов опит, който се оказва успешен. Преминава максимално лек – с лека алпийска седалка, без каска и почти без дрехи.
Епичният момент, а и моментите на “слабост” преди това са запечатани от оператора Александър Вълчев. За снимането разполагат с дрон, два парапета, чиито позиции сменят, но логистиката по снимането е много улеснена от много подходящото дъно на пещерата.
“То се издига възходящо навътре в пещерата до момент, в който можеш да докоснеш тавана. Тези позиции бяха много подходящи за снимане”, казва Виктор.
Вижте още: Виктор Варошкин: напред и нагоре
А сега накъде?
“Следващата стъпка, ако реша изобщо да я предприема, защото приоритет е времето с дъщеря ми, е да предложа на Дарек Соколовски да болтираме заедно линия с категория D16+ или D17 (ако му се занимава с чираци), или да премина най-трудния микстов маршрут в Европа – „Hall of Fame“ – 400 метра, M13, WI6+ в Кандерщек. Разполагам с всички необходими умения да се справя с него за сравнително кратко време, стига да го хвана в добри условия. Сигурността никога не е била първи приоритет за мен, но вече е.
П.С. И всичко това, разбира се, „ако жена ми прецени, че ми се ходи“.
