Ако чуете това зад гърба си, шляейки се пеша из планината, има едно-единствено правилно действие и то е да направите крачка встрани, пропускайки покрай себе си преминаващия колоездач. Не че сме по-важни от вас – просто се движим значително по-бързо и е във всеобщ интерес да си оставяме достатъчно място за разминаване. Затова и предупреждаваме – ще ни прощавате за пъдарските подвиквания, не е от липса на маниери. Просто в бързината това е най-ефикасно.

И докато някои хора просто са си бавни и отвеяни по природа, има и такива, които много добре ни виждат и чуват, но умишлено не биха се мръднали – просто така, да ни е гадно. Ще ги познаете по джихадистките погледи и агресивната стойка – сърдити, злобни, враждебно настроени, със собственическо усещане за гората, пътеките, дори и за въздуха в планината… От такива субекти може да се очаква почти всичко – заплахи за бой, размахване на тояги, вандалщини по пътеките и поставяне на опасни за живота капани…

Имам една възрастна съседка, която изпада в амок винаги, когато ме види да си разхождам кучето с колелото и не пропуска да ме постави на мястото ми с дрезгавите си крясъци:
“КОЛЕЛО ЩЕ МИ КАРА ТОЙ! ЦИРКАДЖИЯ! МАХАЙ МИ СЕ ОТ УЛИЦАТА!”
За нея байкърите изглежда са пратеници на Сатаната – особено тези, преминаващи по Нейната улица – но отношението й е напълно ОК, защото жената просто явно не е на център. За неуважението и незачитането от страна на БКС и държавните институции обаче оправдание няма.

Българският Колоездачен Съюз, започнал гордо и славно историята си преди 113 години, в днешни дни на практика не функционира. Няма кой да работи – прост, но съществен проблем, който вече се беше превърнал в хроничен дори преди цялата организация да бъде забатачена съвсем умишлено и окончателно през пролетта на 2014-та.
Мръсна тактика, но в борбата за кранчето всичко е позволено…

Обнадеждаващото е, че дори и без БКС май се справяме доста добре. Сезонът тази година беше феноменален – за пръв път в историята на българския маунтинбайк имаше серии и ранклисти, а състезанията бяха толкова много, че от май до октомври празни уикенди почти нямаше.
Повече от половин година нон-стоп екшън, организиран от нас си за нас си – почти изцяло на мускули и ентусиазъм!
Още по темата:
– На мускули и ентусиазъм
– Хората без спирачки

Пълната статия на Георги Даскалов е част от брой Зима 2015 на Списанието. Ако сте го пропуснали, свържете се с нас и ще го получите на преференциална цена. Или просто се абонирайте, толкова е лесно.