Витоша – най-старият природен парк в България, а и на Балканите, е сложен организъм. Планината над София е комбинация от дива природа, място за туризъм, за спортове, за паша, вододайна зона за част от столицата и най-големият от белите дробове на потъналото в смог софийско поле. И деликатна тема. От години Витоша е тепих на две трудно примирими визии за развитието на спорт, туризъм и опазване на природата. От едната страна са фирма „Витоша ски“, собственик на повечето лифтове и влекове в планината и ски федерацията, оглавявана от банкера Цеко Минев, а от другата – природозащитните организации и значими туристически бизнеси. И двете групи имат на своя страна част от гражданите и скиорите, които карат в планината.
Едните искат модернизация на вехтите ски центрове на Витоша, но и разширяването им. А другите не са съгласни да се жертва естествена природа за нови лифтове и писти, и бранят всеки декар, на който някой се опита да сложи ръка. Кой ще надделее – ще може ли да се строи нещо на Витоша, какво, къде и как, е ключовият въпрос около новия план за управление на парка – своеобразен закон за парка за 10 години напред. Сега действащият, изтекъл през 2014, забранява строителството на нови ски съоръжения и писти. А новият се кани да свали забраната за огромна територия – 100 квадратни километра от общо 270 кв. км., колкото е паркът. Но дали ще бъде приет и в какъв вид, предстои да видим в началото на 2016.
Факт е, че на предложенията за дискусия „Витоша ски“ (собственост на офшорната „Елора“, регистрирана на британските Вирджински о-ви) отвръща с надменно мълчание, а дирекцията на природния парк се затруднява да отговори на десетките фундаментални забележки по визията и пълнотата на предложения нов план, с който очевидно е напълно съгласна.
Новата кройка на парка
Територията, за която се готви премахването на забраната, покрива почти цялата северна Витоша, откъм София. Всеки парков план за управление определя къде какво може и не може да се прави в защитената територия в следващите 10 години. Ако в парка има резервати например, както е в парковете Витоша, Пирин, Рила, Централен Балкан, те автоматично попадат в съответна зона в плана за управление, където почти всякаква човешка намеса е забранена, тъй като за тях законът (този за защитените територии) е категоричен. За останалата територия е въпрос на преценка къде, какво и как.
Новият план, изготвен от фирма „Пролес инженеринг“, разделя парка на 4 зони, различни по площ и режими от досегашните 3. Общото между зонирането в сегашния план и в новия е само резерватната зона – двата резервата Бистришко бранище и Торфено бранище, където ограниченията са същите. И приликите са дотук.
Сега отделните ски центрове от време оно на Витоша (без хижите и другите сгради), са обединени в една зона като „територии за ски спорт и туризъм“ с обща площ 205 хектара. Тук са ски центровете Алеко, Златните мостове – Офелиите-Конярника и Тинтява. И там, по сегашния план „не се допуска строителство на нови сгради и съоръжения“.
А в новия план вече всички тези ски центрове са обединени с почти всички сгради в планината – хижи, почивни бази, заслони (досега включени в една разпръсната зона с обща площ 120 хектара) в една обща „Зона на хижите, сградите за подслон“ и спортните съоръжения. Само че предлаганата в новия план въпросна зона вече не е пръсната на отделни петънца (с обща площ 325 хектара), а обхваща и цялата територия между тях – общо 4089 хектара (41 квадратни километра).
И в нея се забранява „строителство на нови хотели и вилни сгради за постоянно и временно обитаване, производствени, складови и инфраструктурни сгради (…)“. Авторите „Пролес“ изрично пишат, че е допустимо строителство на влекове и лифтове. А същия режим предлагат и за зоната за туризъм – цялата периферия на Витоша с площ около 6 200 хектара (плюс зоната за сгради – ей ги 100 квадратни километра).
„Мега Витоша“ на хоризонта?
Защо от отделните застроени петънца в планината е направена една огромна зона за сгради? Защото „по-лесно се управлява, когато е една компактна зона“, казва директорът на парк „Витоша“ Снежана Петрова. Това е и мотивът на „Пролес“ – „искаме да дадем едно цялостно решение за режимите“, казва ръководителят на екипа по плана ландшафтен арх. Димитрина Берберова.. Идеята, изтъква шефката на парка, е правилата да не са шарени, както сега – около хижата едно, а на 50 метра от нея друго.
Тези аргументи обаче не променят факта, че в същото време на огромна територия вече ще е позволено строителството на лифтове, влекове, писти. При положение, че Витоша е най-урбанизираната и посещаваната планина в България, тази нова зона е „неясно раздута и включва много места, където е абсурдно да строиш“ (лифтове, влекове и писти), казва Момчил Панайотов – скиор и преподавател в Лесотехническия университет. „Например склонът северно от Камен дел. Там нищо не можеш да построиш, освен ако не взривиш всички камъни. Аз лично за 30 години два пъти съм успял да се пусна оттам. Има два улея, които стават за ски, но наклонът е 60%, постоянно падат лавини и има камара загинали хора. Там не можеш да развиваш туризъм – няма да трепеш хората умишлено“. В тази зона са и Резньовете (върховете Малък и Голям резен), край които също падат лавини – „там са загинали или са се ранили немалко хора. И това е едно от многото лавиноопасни места в предлаганата голяма зона за ски строителство”. Според него авторите на плана лобират за конкретно намерение – вероятно на „Витоша ски“, но го завоалират зад неоправдано голямата зона за ски строителство. „А по-добре всичко да е ясно“.
Вижте: Витоша – Музей на лифтове
Подозрението е, че планът за Витоша е писан в услуга на „Витоша ски“. Защото още от 2007 г., когато купи последната порция от витошките лифтове, фирмата заговори, че иска да свърже част от сегашните ски зони и лифтове – с (покойния) Княжевски лифт да се стига не до Копитото, а до Черни връх и през върха с лифт ски зоната на Алеко да се свърже с тази на „Конярника – Ветровала“, разделени от резерват Торфено бранище. Такава огромна зона с допустими лифтове и писти чудесно пасва на подобно намерение.
„Това е може би идеята – да се направи една огромна свързана зона, за да може нещо такова да мине над нея. Но това ние не го знаем, защото никой не е представил ясен план до момента“, казва Момчил Панайотов.
Но малко по-късно, през 2009 г., фирмата представи устройствен план само за ски зона Алеко, който предвиждаше нови лифтове и влекове на мястото на досегашните, с изменени трасета, езеро за изкуствен сняг и др., който обаче бе спрян от екоминистерството.
„Всичко е на масата, няма нищо задкулисно“, казва директорката на парка. „Горе има сгради на 100 години – „Кумата“, Алеко. Трябва да се подменят лифтове, да се оправят писти. Със сегашния план не може да се ремонтират“, казва тя.
Всъщност, могат да се ремонтират, но не и да се разширяват или да се променя трасето им – каквото е желанието на „Витоша ски“.
Всеки да строи със съгласието на всички? Хм…
В тази нова зона обаче, така както се предлага от „Пролес“, и занапред няма да се строи току-така, твърди Петрова в отговор на опасенията. Сега за да правиш нещо в някоя точка на планината (където е позволено), е нужен отделен устройствен план (СПУП). А в бъдеще устройственият план ще е един-единствен – за цялата огромна площ от 40 кв. км, със всичките стотици собственици в нея. Някак си остават скрита картинка обаче готвените междувременно промени в някои закони, които трябва да позволят дори на градските архитекти, при мълчаливото съгласие на Дирекцията на един НП или ПП и МОСВ, да прокарат разрешения за строителство.
Горе има куп рушащи се сгради, много от които ще отпаднат и един генерален план ще определи къде какво да се прави, пътища, ВиК-съоръжения, обяснява Петрова. „А той би отнел поне 3 години“, добавя – време, в което никой няма да може да строи.
В такъв случай обаче какво правят малките собственици, които искат да развиват детски ски зони, пита Аспарух Мачирски, председател на Сдружението на Витошките ски и сноуборд училища. Той самият развива две такива – на Офелиите и Ветровала. Сдружението е поискало в плана за парка да се направи изключение за 5-6 места за детски ски зони – край хижи като “Тинтява“, „Елица“, „Звездица“, „Острица“, „Момина скала“. Да се прави общ застроителен план за зоната е „пълна щуротия“, казва Мачирски. И на свой ред добавя: „явно някой нещо иска чрез този план, ама само той си го знае“. Освен това ако някоя от всички заинтересовани страни не е съгласна с плана, него няма да го бъде, посочва Мачирски. А кой ще го инициира или плати? Въпроси без отговор засега.
Дали планът ще бъде приет в този вид, зависи до голяма степен от екоминистерството, което е поръчител на документа. А то ще си каже думата най-рано през януари. Но и там има експерти, според които зоната за ски строителство е огромна.
„Пролес“, случайно или не, е автор и на аналогичен план за национален парк „Пирин“ (концесионер на тамошната ски зона Банско е свързаната с „Витоша ски“ „Юлен“), който подготви успоредно с този на Витоша. И двата се подготвят с европейски пари по оперативната програма „Околна среда“ – планът за „Пирин“ е на стойност 1.4 милиона лева, а за „Витоша“ – 400 хиляди.
Вижте: Мистерии от настоящето: Лифтовете на Витоша
Eкспертният екип по двата плана е почти идентичен (7 от 8 водещи експерти), при положение, че двете обществени поръчки ги ангажират с много теренна работа. Това се казваше в жалба на друг кандидат в търга за Витоша до Комисията за защита на конкуренцията, но нито антимонополният орган, нито дирекцията на парка, нито екоминистерството се смутиха от този факт. Управителят на „Пролес“ и ръководител на плана за Пирин инж. Антоний Стефанов коментира, че няма проблем и окачестви жалбата като атака на конкурент. Той е заместник-ръководител по плана за Витоша. А ръководителят арх. Берберова е била в екипа, нает преди години от „Витоша ски“, за да изготви един от докладите за екооценка на проекта за ски център Алеко. Според нея обаче това не я поставя в конфликт на интереси. „Била съм експерт по ландшафта и познавам този СПУП, това е“, каза тя. Берберова окачестви опасенията на природозащитни организации, че „Пролес“ действа по плана в услуга на фирмата, като „интерпретации“. В този проект на план „не говорим за конкретни неща, които после се уреждат с устройствен план, искаме да дадем едно цялостно решение за режимите“, коментира тя.
Озадачаващо е обаче, че в двата плана едни и същи експерти прилагат коренно различен подход. За парк „Пирин“ същите хора предлагат зона (всъщност зони) за сгради, която обхваща само сега застроените петънца в планината, не и територията между тях от скромните 199 хектара (при положение, че парк Пирин е доста по-голям от Витоша).
Разни хора – разни идеали
От „Витоша ски“ отричат да имат пръст в сега обсъждания план. На въпрос дали ако той бъде приет в този си вид, ще извадят проекта си за ски зона Алеко от чекмеджето, изпълнителният директор Костадинов отвъща: „Не. Имаме по-добри идеи, но предварително няма да ги обсъждаме“. И за пореден път изтъква: „София има крещяща нужда от промяна на съоръженията. Сега горе е гробница. Знаете ли колко писма имаме само за Княжевския лифт например?“ Интересно е да научим кой ли пък пречи на „Витоша ски“ да се заеме с Княжевския лифт.
Председателят на ски федерацията Цеко Минев също не повдига завесата, но адмирира свалянето на забраните за строителство. „Жалко, че 10-15 години нищо не се случи“, казва той. „Едно време София беше туристическа ски дестинация, когато съоръженията още бяха нови и модерни за времето си, аз самият се научих да карам ски на Витоша, когато бях на пет“. Минев критикува сегашния план за Витоша като „пълна каша“- „хем насърчаваме развитието на ски спортовете, хем забраняваме строителство на нови съоръжения и нарушаването на тревното покритие на Витоша“.
Според него трябва да се запазят сега съществуващите подстъпи към планината – Симеоново, Драгалевци и Княжево, и да се свържат, защото по думите му сегашните лифтове не са добре свързани помежду си, защото са правени без обща концепция – „Едно време на някой от БКП му е хрумнало, че тук ще има лифт и така“. Горе не трябва да се строят хотели и ако Витоша се развие като ски курорт, той ще носи приходи на многобройните семейни и други хотели в подножието – в Симеоново, Драгалевци, Бояна и др., и на целия град, смята той. „Денем туристът се качва горе с лифта, кара, слиза и отива на театър, на ресторант“.
„Много скиори, които са идвали в София, са ми казвали: другите европейски столици имат реки и т.н., а вие имате планина“.
Нови ски зони на Витоша обаче без съмнение ще увеличат човешкия натиск върху и без това силно урбанизираната планина, казва Момчил Панайотов. „В момента там имаме застрояване, което гние – като Конярника, на който някога ходеха камара хора. И вместо да ремонтираме, вървим към ново строителство“.
„Да се опитаме да свържем Конярника с Копитото и Алеко е равносилно на едни огромни съоръжения, които биха се използвали само за транспорт на хората от едното към другото, не и за ски. И какво – горе ще правим едни лифтове, които да грозят цялата планина? Това е все едно да свържем ски зоните в Добринище и Банско отгоре с лифтове, през резервата“, казва скиорът. И добавя: „така е и в европейските ски курорти – там има множество центрове, свързани в основата с влакче или бус. Така е в Шамони, така е в Давос. Единствената голяма ски зона, свързана горе в планината, са Доломитите. Но те не са добър пример. Там на места планината е напълно опасана от лифтове, което не е онова, което много хора харесват“.
„Колкото до Княжевския лифт, той никога не е бил планиран за ски“, посочва той.
Сред първите жертви на евентуални нови писти и лифтове биха били торфът и клековите местообитания около Алеко, „върху които сега караме, като падне сняг на Алеко“, казва Любо Костадинов от природозащитната организация WWF – независимо, че експертите, международно признати, в самия план за Витоша казват, че тези местообитания намаляват. Пистите в местността „Стената“ над Алеко де юре не са писти, а тъкмо торф, клек и камъни, ползвани за ски. А торфените комплекси са от решаващо значение за водния баланс на планината и водата в кварталите на София в тяхното подножие. Заедно със степната растителност в зоната между 1900 и 2290 м те са в основата на уникалния витошки пейзаж, ценен от любителите й. На Витоша може да се направят много неща, но трябва да се действа по-скромно, казва юристът.
Тъкмо нескромността на „Витоша ски“ и склонността да заобикаля правила (един пример е кръглата чайна на „Лалето“, строена миналата година в нарушение на някои процедури) е ключов дразнител. Последно през ноември 2015 г. един разоран с багери терен край писта „Лалето“ остави съмнение, че става дума за незаконно разширяване на пистата в услуга на фирмата, макар че „Витоша ски“ отрече да има нещо общо.
А ако питаш някои софийски скиори „най-хубавото време за ски бяха двете години, когато лифтовете не работеха – тогава и животни, които иначе не можеш да видиш, се върнаха в района – сърни, елени…“
Според Аспарух Мачирски, чиято ски школа е сред най-старите на Витоша в момента, планината над София трудно би привлякла много хора през седмицата – „аз помня времето, когато с чартърен полет са идвали и по 300 холандци, но през седмицата на Витоша се качват само деца. На Алеко смятам, че трябва да се случат нещата“, казва той. И добавя: „но не по този идиотски начин“, визирайки изорания с багер терен край „Лалето“
“Отделен е въпросът за случващите се пред нас климатични промени, за намаляващата снежна покривка, за времето на Витоша, което не позволява повече от 30-40 дни през годината край Алеко да се карат ски поради мъгла, силен вятър, малка надморска височина…”, казва Любомир Попйорданов, председател на УС на Българската асоциация за алтернативен туризъм. Както се посочва и плана за управление „в последните години се отбелязва значително намаление на дебелината на снежната покривка“. “Туризмът на Витоша си остава преди всичко летен и в този смисъл създаването на нови терени за ски, или обединяването на терени в един общ домейн не е оправдано и от икономическа гледна точка. Витоша тепърва ще търпи развитие като туристическа дестинация, но за планинско колело и приключения – парапланеризъм, катерене и екотуризъм. Определено заслужава интерес и развитието на инфраструктурата свързана с пешеходния туризъм. Място за инвеститори има.”, продължава Попйорданов.
Въпреки немалкото дискусии дебатът за развитието на Витоша не е мръднал далеч от стрелбата с „опорни точки“, посочва Любо Костадинов. Аргументите в общи линии се свеждат до „вие сте платени да съсипвате шансовете за български ски курорти“ – „а пък вие сте бетон“. От което никой не печели, в това число паркът.
По всичко личи, че новият план за Витоша е на път да развърже категоричните забрани за ски строителство. Същото паралелно се случва и с плана на национален парк „Пирин“, писан от същия автор, както и с този на национален парк „Рила“. И трите плана от десетилетие са силно рестриктивни към ски съоръженията. А и към трите планини има и скиорски, и инвеститорски интерес.
Конкретно Витоша със сигурност има нужда от модернизация, тъй като от години е „музей на лифтовете“, а оживени някога места за ски в планината сега пустеят и тънат в ръжда.
Ако планът мине, въпросът къде, как и дали въобще са допустими нови ски зони в най-урбанизираната планина очевидно вече ще се решава на фаза екологични процедури (екооценки) на инвестиционни проекти, а не априори.
Където в крайна сметка може би му е мястото. Тогава вече дебатът кое е полезно и вредно за планината и обитателите й, който досега не се състоя, вече ще е от жизнена важност за Витоша.
Защо досега не се построиха нови лифтове?
Отговорът се колебае между забраната да се строят лифтове извън трасетата на сегашните и нежеланието на собственика „Витоша ски“ просто да подмени старите лифтове с нови.
И досега тя можеше да подмени лифта „Романски“ от Алеко до вр. Малък Резен, но предпочете да го остави да грохне и да стърчи неподвижен. Както и Княжевския лифт – сегашният план на парка дори я „насърчава“ да го смени. Фирмата обаче не желае просто да сменя лифтове – тя иска да прави ски центрове по своя кройка и поставя условия.
Допреди 3 години тя нямаше право да подменя много от лифтовете. Получи го „погрешка“, в замяна на искани от нея промени в Закона за горите (поправката „Витоша ски“), спрени от граждански протести на Орлов мост. Тя искаше нови лифтове и писти вече да се правят в горски територии без „промяна на предназначението“ на терените (т.е. да останат по документи горска територия) и серия други облекчения за ски строителство. Мотивира с невъзможност законно да работи и инвестира и за повече убедителност спря лифтовете. Но вместо това получи законова възможност да сменя всички сегашни лифтове, в сегашните трасета.
Дотогава такава нямаше, тъй нейните лифтове, приватизирани от „Витоша ски“ или препродадени й, макар фирмата упорито да отрича, са без „отстъпено право на строеж“. Право, което собственикът на земята – в случая държавата, дава на някой друг, за да строи върху имота му и да вдига наново строежа, ако рухне или грохне. А то й е нужно, за да може да подмени лифт – иначе може само да кърпи старите, обяснява Любомир Костадинов от WWF. И на практика, заради това липсващо право, което често е скъпо (освен ако не е безвъзмездно), тя притежава материали, желязо – т.е. няма право автоматично да вдигне нов лифт на мястото на стар.
Много от лифтовете и пистите на ски зона Алеко са заварени от 80-те години на миналия век. За някои, като писта „Витошко лале“ – единствената стандартизирана на Витоша, двата седалкови лифта край нея и други сгради в района се знае, че са строени незаконно през 1983 г. за тогавашната студентска зимна олимпиада (универсиада). Това се казва и в писмо на Тодор Живков от юли 1986 г. до комитета по природната среда (днешното екоминистерство), с което „бившият първи“ нарежда спиране на други незаконни проекти на Витоша и Рила, правени покрай кандидатурата на София за зимната олимпиада през 1992 г. „Още по-съмнителна е икономическата целесъобразност и ефективност на това строителство, което пред никого не е защитено, какъвто може би ще бъде и печалният пример с изграждането на гигантските хотели в Боровец и изсичането на големи площи гори, както и с пистите на Витоша за Зимната Универсиада“, пише Живков.
За писта Лалето и лифтовете дори са изсечени гори от биосферния резерват „Бистришко бранище“, поради което след промените от резервата са изключени 115 хектара унищожена природа.
Статията „Студената война за Витоша“ на Милен Енчев е част от брой ЗИМА 2015 на Списанието. Ако сте го пропуснали, свържете се с нас и ще го получите на преференциална цена. Или просто се абонирайте, толкова е лесно.
