Изключително тъжна новина долетя от американския национален парк „Йосемити“. 43-годишният Дийн Потър и 29-годишният Греъм Хънт загинаха при удар по време на уингсют полет от скалата Тафт Пойнт малко след 19:30 ч. местно време на 16-и май.
Хънт беше активен катерач и уингсют бейсджъмпър.
Потър пък бе смятан за един от най-влиятелните катерачи, хайлайнъри и бейсджъмпъри на своето поколение. През годините той се прочу с новаторските си изкачвания, донесли му и наградата на „Нешънъл Джиографик“ за Приключенец на годината.
„Дийн беше визионер“, казва Сидър Райт, професионален катерач от Боулдър. „Той винаги беше една крачка пред това, което всички останали правеха.“
Наблюдател, снимащ полета на Хънт и Потър, съобщи, че е чул два последователни стряскащи, силни звуци, които предполагат удар, но може да са и от отваряне на парашут.
Когато скачачите не се завръщат от кратката си екскурзия в събота вечерта, партньорката в живота на Потър Джен Рап и приятелката на Хънт Ребека Хейни уведомяват за това управителя на парка Майк Готие. Той събира екип от спасителната служба на „Йосемити“, който провежда бързо, но неуспешно издирване по земя.
В неделя сутринта пристига хеликоптер и с помощта на снимките на наблюдателя от предната вечер пилотите бързо откриват два обекта, които отговарят на описанията на Потър и Хънт. Към обяд двама рейнджъри са спуснати на мястото на инцидента. Те потвърждават смъртта на Потър и Хънт и прибират телата им. Парашутите на скачачите не са били отворени.
Уиспър, миниатюрното австралийско овчарско куче на Потър, което нашумя наскоро с филма „Когато кучетата летят“, не е било с Потър по време на последния му полет.
196-сантиметровият, тежащ 86 кг, Потър беше скален катерач от световна класа и един от най-опитните уингсют бейсджъмпъри в света.
През последните 22 години той живееше в долината Йосемити и постоянно разширяваше границите на това, което се смяташе за възможно по тамошните големи гранитни стени. Потър държеше многобройни рекорди за скорост в Йосемити, включително този за най-бързо изкачване на прочутия Нос на Ел Капитан. Последният му рекорд беше изкачването на скалата Хаф Доум през техничния маршрут „Снейк Дайк“ за 1:19 ч. от колата до върха.
През 1998-а той постави различен скоростен рекорд на Хаф Доум, като изкатери техничния класически маршрут по северозападната стена (V 5.12a) почти изцяло без въже. Използваше него и катерачна екипировка само за да премине по-техничните участъци по маршрута.
„Това беше първият път, когато някой катереше големи стени сам, с помощта на това изкуство без правила, наречено „скоростно соло“, което аз въведох“, каза Потър в интервю миналия вторник. „По онова време беше съвсем ново, но наистина отвори потенциални възможности на големите стени и в алпийския свят да се движиш невероятно бързо, да надбягваш бури и все пак да имаш сигурността на минимално количество екипировка.“
„Когато Дийн изкачи соло Хаф Доум“, казва Сидър Райт, „това беше промяна на парадигмата как трябва да се катерят соло големите стени. Хора като Алекс Хонолд използват тази тактика и до днес.“
Потър използва техниката си през 2002-а в Патагония, когато изкачи скоростно и соло Фиц Рой два пъти за един сезон, единия – по нов маршрут.
„Това наистина е годината, когато започнах да мисля как да сляза от планината по по-безопасен начин“, казва Потър. За него това означава да полети от върха – с парапланер, бейсджъмп или дори уингсют.
През последните 13 години той съчетава катеренето, бягането и летенето в хибридни „спортове“, макар че е трудно да се постави подобен етикет на някои от тези начинания, защото са толкова технични, опасни и трудни, че Потър е единственият, който ги опитва. Той изобрети, например, т.нар. „фрий бейс“ – соло катерене на високи поне 300 м стени с парашут като мярка за безопасност, в случай, че паднеш.
„Едно от нещата, които ценях у Дийн, е че винаги оставаше верен на себе си“, казва Райт, който смята Потър за свой катерачен ментор. „Дори когато това означаваше да загуби спонсори и да дразни хората.“
През 2006-а Потър се забърка в скандал, когато изкачи соло Деликатната арка в националния парк „Арките“. Въпреки че катеренето ѝ не е официално забранено, той си навлече критики от рейнджърите на парка, от представители на щатската власт в Юта и дори от катерачния свят, заради прекаления медиен шум. В резултат основният му спонсор – Patagonia, се отказа от него и тогавашната му жена Стеф Дейвис.
Това обаче не спря Потър да продължи да се отдава на своите „изкуства“, както винаги наричаше катеренето, летенето и бягането. През 2009-а той постави световен рекорд за продължителност на уингсют полет, като скочи от северната стена на Айгер в Швейцария и летя в продължение на 2:50 минути.
Освен партньорката си, Потър оставя и трите ѝ деца – Роуън (9 г.), Сабина (7 г.) и Мей (3 г.), за които се беше превърнал във втори баща.
