Ако искате да сте особено остроумни следващия път, когато разпъвате лента с приятели, ето ви някои някои любопитни названия и факти от историята на спорта. Информацията следва хронологичен ред и е почерпена от книгата „Как да практикуваме слаклайн“ на Хейли Ашбърн. Хейли е професионален слаклайн атлет, с титла на световен шампион сред жените от Световната купа по слаклайн в Мюнхен през 2010 г.
„Фунамболист“: произхожда от двете латински думи за въже и ходя; означава артист, който изпълнява номера с ходене по въже;
„Дяволски баланс“: В древния римски град Помпей са открити илюстрации, на които са изобразени малки дяволи, вървящи по опънато въже, между две стойки във формата на буквата „А“.
„Джултаки“: театрално представление в традиционната корейска култура, което се изпълнява върху опънато над земята въже. Към сюжета и танца са добавени баланси, подскоци и други номера. Слаклайн трикът Between the legs butt bounce е редовен елемент в репертоара на корейските фунамболисти и по тази причина се нарича още „кореецът“.
„Хайлайн Ниагара“: През 1859 г., французинът Чарлс Блонда извървява разстоянието между двата срещуположни бряга на Ниагарския водопад (около 300 м.) върху опънато 7,6 сантиметрово въже, направено от коноп. При това, Блонда е със завързани очи, без осигуровка и бута по въжето ръчна количка.
„Нюйоркска разходка“: През 1974 г. французинът Филип Пюти извървява разстоянието между Кулите Близнаци (около 8 м.), в Ню Йорк върху 2,5-сантиметров стоманен кабел. Височината е 411 метра. Начинанието е осъществено нелегално. Въжето, което тежи 25 кг., е внесено тайно в сградата на едната кула. Вторият му край е хвърлен до другата кула с помощта на стрела, изстреляна от специален лък.
„Лагер 4“ – историческата локация, където се заражда катерачното общество в долината Йосемити през 60-те години. Своевременно се развива и ранната версия на слаклайнинга. Игрите върху опънати между дърветата катерачни въжета са ефикасен релакс, след борбата с трудните маршрути нагоре по гигантските скали на месността.
„Системата Елингтънов“: начин на опъване на найлоново въже със система от карабинери, която е предшественик на съвременния метод на опъване на слаклайн. Кръстена е на изобретателите Джеф Елингтън и Адам Гросовски, и двамата катерачи от парк Йосемити.
„Острието на изгубената стрела“ („Lost Arrow Spire“): Това е името на прословута скала в долината Йосемити. През 1985 г. Скот Балкъм опъва въже от основната скала до „стрелата“, на височина от земята 900 метра, и успява да го изходи. По-късно Дийн Потър, а след него и Анди Луис, изминават линията без осигуровка. Луис изпълнява и бейсскок с парашут.
„Бекфлип на катерица“: През 2006 г. Анди Луис приземява успешно първия бекфлип върху слаклайн. Заснетото видео от изпълнението му, кръстено Squirrel Backflip става вайръл, след което влиза в реклама на бранда Nike. Освен бекфлипа, Луис измисля модерния вариант на триковете бътбаунс, честбаунс и дабълдропний.
„Бейслайнинг“: През 2008 г. Дийн Потър изпълнява бейсскок с парашут от лента, опъната над каньона Моуаб в щата Юта. Това е първият подобен опит в света и Потър намира специален термин за него – бейслайнинг.
„Гибон“: малка маймунка, известна със сръчния си и грациозен начин на придвижване по лианите в тропическите гори, които обитава. Може да се движи със скорост от 55 км/ч и да минава разстояния до 15 метра със залюляване. В Германия, през 2007 г. Робърт и Ян Кединг създават първата компания за производство на професионални слаклайн комплекти, като правят лентите по нова и иновативна технология. Кръщават компанията „Гибон слаклайнс“.
„Слаклайф“: философията на хората, които практикуват слаклайнинг и неговите вариации; състои се в търсене на повече осъзнатост в настоящия момент, баланс и фокус в живота и близък контакт с природата.