Мистериозното състезание Barkley Marathons е смятано от мнозина за най-трудното състезание в категорията трейл (бягане и преходи по планински пътеки и пресечени местности). Участниците в него са ограничени до едва 40 състезатели, написали есе на тема „Защо трябва да бъда допуснат за участие в Баркли?“ После те се събират в малко градче в Тенеси… и мъките им започват.
Eксцентрични правила
Освен, че е обгърнато в мистика и почти нищо за него не е известно, състезанието изобилства от интересни и провокативни хрумвания.
- Ако бъдете приети в надпреварата, получавате съболезнователно писмо от организатора Гари Кантрел.
- При кандидатстването се заплаща невъзвръщаема такса от $ 1,60.
- След това от състезателите се очаква да заплатят друга „такса“, която често е под формата на дреха, като бяла риза с копчета или чорапи. Кантрел избира предмета, който да се донесе на състезанието всяка година.
- Тези, които участват за първи път, наричани „Баркли девици“, трябва да занесат регистрационна табела от техния щат или страна.
- Датата на събитието не се оповестява публично.
- Стартът може да бъде по всяко време от полунощ до обяд в деня на състезанието.
- Когато остава един час до старта на състезанието, се сигнализира с духане на раковина.
- Стартира се официално, когато директорът на състезанието запали цигара.
Вижте още: Организаторът на Barkley Marathons е подготвил епично изпитание и за себе си
Изтощителна надпревара
Barkley Marathons е ултрамаратонско състезание, което се провежда всяка година в щатския парк Frozen Head в окръг Морган, Тенеси. Курсът на състезанието, който е различен всяка година, се състои от пет обиколки по 20 мили (32 км) или общо 161 км и сумарна положителна денивелация от 15 000 м – макар някои състезатели да твърдят, че е по-дълъг.
Ако бегачите завършат три обиколки (60 мили или 97 км), това се нарича fun-run или „забавно бягане“. За да завършат състезанието, бегачите трябва да направят пет обиколки от трасето в рамките на 60 часа, като редуват посоките за първите четири, а след това всички останали бегачи тръгват в противоположни посоки в петата и последна обиколка, след като първият бегач излезе в петата обиколка и избира предпочитаната от него посока. Ултрамаратонът се провежда се през март или началото на април всяка година.
Вижте: Защо халюцинираме по време на ултрамаратон?
Историята на Barkley Marathons
„Баркли“ е отроче на Гари „Lazarus Lake“ Кантрел и Карл Хен (Raw Dog). Идеята за състезанието е вдъхновена от бягството през 1977 г. на Джеймс Ърл Рей, убиецът на Мартин Лутър Кинг-младши, от близкия затвор в Бръши Маунтин. Рей изминава само около 19 км, след като тича 54,5 часа в гората, криейки се от въздушни търсения през деня. Това се сторило доста жалко в очите на Кантрел: „Мога да измина поне 100 мили“, казал си той. Очевидно скоро е разбрал грешката си и така се ражда ултрамаратонът. Смята се, че Кантрел е кръстил състезанието на своя дългогодишен съсед и спътник в бягането, Бари Баркли.
За пръв път „Баркли“ се провежда през 1986 г. и в първите години е бил 80-85 км с около 8000 м изкачване. През 1988 г. „Frozen“ Ed Furtaw от Северна Каролина е първият, който успява да завърши оригиналната кратка версия на трасето с 32:14 ч.
През 1989 г. курсът е удължен. През 1995 г. Марк Уилямс от Обединеното кралство става първият, който завършва пълната версия от 100 мили на Barkley Marathons с време 59:28:48 ч.
Вижте: Саваш Чобан пробяга 86 ултрамаратона в Перу за 86 дни
Обикновено само един или двама успяват да изминат цялата дистанция в рамките на контролното време от 60 часа. А има и години, в които това не се удава на никой от стартиралите.
Досега само една жена е финиширала дългото трасе – Джасмин Парис, през 2024 година. Преди това само тя и Бевърли Андерсън-Абс бяха завършвали т.нар. „Fun Run“ или 3 обиколки на трасето (Джасмин през 2022 г, Андерсън-Абс – през 2012 и 2013 г.).
Кошмарното трасе не е маркирано по никакъв начин, освен с 9 до 14 книги, които бегачите трябва да открият с помощта на карта и компас и да откъснат страниците, отговарящи на стартовия им номер. По целия маршрут има само две места, където изнемощелите състезатели могат да се подкрепят с вода.
„Ако ще се изправяте срещу истинско предизвикателство, то трябва да е… истинско предизвикателство“, казва авторът на идеята за състезанието Гари Кантрел – „Не можете да постигнете нищо, без да приемете възможността за провал… А някои от провалите тук са зрелищни, наистина смешни.“
Все в същия дух на приповдигнатост Кантрел често е чуван да казва, че някои състезатели нямат работа да бъдат там, макар самият той да ги допуска. Особено забавно е когато някой получи стартов номер 1. Това е известно във фолклора на състезанието като „човешка жертва“ – a.k.a. човекът, който има най-малък шанс да завърши.
В продължение на много години официалният списък на участниците в маратоните на Баркли се пазеше в тайна до началото на състезанието, но с нарастващия интерес към събитието за издръжливост и развитието на социалните медии, много бегачи обявяват, ако бъдат избрани.
Вижте: Пирин Галов за свободата, ултрамаратоните и смирението
След 2017 г. никой не бе успявал да финишира състезанието, докато през 2023 г. в контролното време завършиха трима:
Орелиен Санчес 58:23:12
Джон Кели 58:42:23 (финиширал и през 2017 г.)
Карел Сабе 59:53:33
След това 2024 г. се оказа преломна в историята на състезанието, когато в контролното време се вместиха петима – четирима мъже и една жена:
Игор Верис (Украйна, живее в Канада) 58:44:58 ч.
Джон Кели (САЩ) 59:15:38 – това е негово седмо участие
Джаред Кембъл (САЩ) 59:30:32
Грейг Хамилтън (Нова Зеландия) 59:38:42
Джасмин Парис (Великобритания) 59:58:21
Проследяване
Ъпдейти и забавни коментари: https://twitter.com/keithdunn
Актуална информация https://run247.com/running-news/trail/barkley-marathons-2023-live-tracking-latest-results
