Точно преди година успях да организирам 30 минутен свободен полет с балон. Едно от условията за летене е климатичните условия да са добри. Бях резервирала полета като подарък за рождения си ден, но все не случвах на добри метеорологични прогнози и няколко пъти полетът бе отменян. Друга пречка се оказаха дните и часовете за полет, в които трудно щях да се вместя. Реших да променя резервацията за през седмицата, вместо през уикенда, но в желанието си да се кача в кошницата не бях обърнала внимание, че предлагаха само ВИП пакети в деня, който бях избрала да осъществя едно от многобройните ми желания за екстремни преживявания.
Достигането до нивата край село Драговищица се оказа цяло приключение. Понеже не разполагах със собствен транспорт, разчитах на обществените автобуси и маршрутки. Открих спирката благодарение на напътствията на фризьорка, в чийто салон се мушнах, надявайки се да узная повече за спирката и разписанието, защото не бях убедена, ще информацията в интернет бе актуална. Тя ме насочи и ми каза, че по принцип местните си знаели разписанието и не им трябвало някъде да е изписано.
Отидох един ден предварително на разузнаване. Около сградата на училището имаше поне три спирки, на които нямаше и следа от разписание или поне табела с надпис кои автобуси спират там. За щастие имаше ученичка на една от спирките, която неохотно сподели, че оттук тръгват автобусите в посоката на селото дестинация, в колко часа минават и каква е цената на билета.
На следващият ден тръгнах уверено преди седем сутринта и се отбих да си купя кафе на будка близо до метростанцията в района на автобусната спирка. Една от жените ми каза, че и тя пътува в тази посока и много скоро ще мине маршрутка, която след по-малко от пет минути спря под носа ни. Оказа се, че шофьорът я познава и спря по средата на пътя, за да ни качи.
Посрещнах един от най-красивите изгреви в селото. Вървях към нивата по пътя, който беше необичайно пуст. Изчаках търпеливо момчетата с джипа и екипировката. Вървях след тях и осъзнах първата си грешка – нивата бе кална и изпъстрена с кални локви със студена вода. Много скоро маратонките ми прогизнаха обилно. Но в името на идеята, стиснах зъби и продължих без колебание.
Скоро джипът спря по средата на една нива, а слънчевите лъчи нежно галеха главите ни. Наблюдавах с огромен интерес и вълнение подготовката. Скоро започнаха да идват още хора. Успокоих се, че няма да съм сама и няма да се отмени полета отново. Но за мое учудване, те бяха за полет с привързан балон. Някои от тях трепереха от страх какво щеше да се случи.
Балонът се издигна на 15-тина метра във въздуха като едно от момчетата го държеше с дебело въже. Оказа се, че понеже съм резервирала ВИП полет имах право да поканя още един човек. Поканихме няколко от новодошлите, но те не пожелаха да опитат. Свързах се с моя приятелка, но въпреки огромното желание, не успя да се включи. Реших, че щом съм стигнала дотук връщане назад няма. Успокоиха ме, че в цената влизала и бутилка шампанско.
Полетяхме и не след дълго се движехме високо над полетата около село Драговищица. Не знаех, че да летиш с балон е толкова леко и неусетно. През цялото време имах усещането, че стоим на едно място, а всъщност непрекъснато сме се движили. Погледнах надолу през кошницата и видях как прелетяхме галантно над шосето. Моят водач ми показа и разказа за някои от местните забележителности.
Кацнахме плавно в друга кална нива, но радостта ми бе толкова голяма, че не обърнах никакво внимание на калта и влагата. Прегърнах бутилката със шампанско и със светнали очи се запътих към спирката, за да изчакам поредната маршрутка към столицата.
Виж всички Лични истории!
Ако обичаш приключенията и не спираш да се предизвикваш, участвай в конкурса:
