Уъркшоп за пинхол камера или камера обскура

Камера-обскура (букв. „тъмна стая“) е тъмно помещение или кутия, в едната стена на което е пробит малък отвор, а на срещуположната, като на екран, се проектират обърнатите образи на обектите, намиращи се отвън, пред отвора. Колкото по-малък е отворът, толкова по-контрастен е образът, но по-слабо осветен.

Явлението камера-обскура е познато от векове – Аристотел е наблюдавал случаи на построяване на образ през тесни отвори – сърповидният слънчев образ по време на слънчево затъмнение, проектиран в сянката на дърветата през пролуките между листата им или през отворите между преплетените пръсти на ръцете. Използвайки наблюденията на Аристотел, Абу Али Алхазен доразвива идеята слънчевите затъмнения да се наблюдават в тъмна стаичка с отвор на тавана – това всъщност е първообразът на съвременния фотоапарат. Първото най-обширно описание с чертежи на явлението камера-обскура е направено от Леонардо да Винчи, който сравнява камерата с принципа на действие на човешкото око.

За получаване на траен фотографски образ обаче за пръв път камера-обскура е използвана от Дагер. На 7 януари 1839 г. френският учен Франсоа Доминик Араго съобщава в Парижката академия на науките за открития от Дагер способ.

КАКВО ВИ Е НУЖНО?
– Кибритена кутийка
– Фотографски филм 35 мм (несниман)
– Кутийка от старо филмче (с извадена лента навън)
– Кутийка от кола или бира
– Изолираща лента (изолирбанд)
– Ножица
– Макетен нож
– Линийка
– Черен маркер
– Карфица
– Пластмасова пружина за подвързване на листове

КАК СЕ ПРАВИ?
Първото нещо, което трябва да направим, е да оразмерим и изрежем вътрешната част на кибрита. Пуснете два диагонала и начертайте квадрат с размери 24/24 мм (уверете се, че е разположен в центъра). Внимателно изрежете с макетния нож и след това оцветете вътрешната част с маркера.

Остатъкът от кибрита също трябва да бъде оцветен отвътре. На него също правим отвор, но с по-малки размери.

Начертаваме диагонали и спрямо тях правим отвора, за да бъде в центъра на кутийката. Размерите са 5/5 мм.

Следващата стъпка е най-важна – направата на обектив! Взимаме кенчето и от него изрязваме ламаринка с квадратна форма и размер 15/15 мм. С помощта на карфицата трябва да пробием отвор – сравнително малък, като имайте предвид, че карфицата не трябва да преминава цялата през ламаринката, а само връхчето й. Желателно е отворът да бъде колкото е възможно в средата на квадрата.

Видимата от лентата част също трябва да бъде оцветена с маркера.

Поставяме ламаринката върху външната част на кибрита – тук е важно да я поставим така, че отворът да се пада в средата на квадратния отвор на кибрита. Залепваме я с изолирбанд (застъпвайте парчетата лепенка така, че да не преминава светлина между тях).

Дойде време да си направим и затвор, с помощта на който да определяме колко светлина ще постъпва през отвора върху лентата. Тук използваме картонената кутийка от филма. Изрязваме две части – едната с размери 50/25 мм, а другата – 35/33 мм, като на втората изрязваме отново квадратен отвор. Прилепяме частта с отвора върху кибрита, като отворът трябва да съвпадне с ламаринката. Облепяме така, че да може да вкараме другата част под тази с отвора и над ламаринката. Получаваме затвора.

Сигурно от самото начало се питате как се отброяват кадрите – простичко, ще отговоря аз. По целия филм има перфорация, като всяка една дупка е на еднакво разстояние една от друга. В нашия случай имаме кадриране 24/24 мм, което означава че 6 дупки са един кадър. Тук използваме пружината за подвързване, отрязваме само една извита част и я залепяме на филма така, че острото връхче да попада върху перфорацията. Когато лентата излиза от кутийката, всяка дупка ще преминава през връхчето на пластмасовата пружинка и така ще чуваме кликвания (отброяваме 6).

Следващата стъпка е сглобяването на камерата. Изтегляме малко лента от пълната касета, прекарваме я през кибрита и затваряме така, че лентата да е между дъното на подвижната част и външната част. Целта е подвижната част на кибрита да покрие лентата и да очертае кадър 24/24 мм. Взимаме празната касета и залепваме с тиксо лентите една за друга, като позицията на касетите спрямо кибрита трябва да е еднаква. Прибираме малко от лентата в празната касета и пристъпваме към облепянето и заздравяването на камерата. Облепваме така, че да няма пропуск на светлина. Накрая отчупваме отварачката от кенчето, леко го прегъваме и го ползваме за въртене на касетата и прибиране на изсниманите кадри.

Фокусното разстояние е около 90 мм. Използвайте филм с чувствителност Iso100 или Iso200. За външни снимки при слънчево време трябва да оставите затвора отворен за 1-2 секунди, а при облачно – 5 секунди. За стайни снимки на изкуствена светлина 5-10 минути.

А ето и резултатът от нашия първи опит с пинхолa!